Решение № 12 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500507 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. А. С. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Р. С., против решение № 340/22.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1644/2024 г. на Районен съд - Казанлък.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Твърди се, че районният съд не е обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи. Не е приложил правилно правилата на логическото мислене и на опитните правила. Неправилно е тълкувал правната норма, не е възприел правилно фактическата обстановка и е направил грешни правни изводи. Излага съображения в подкрепа на това становище и иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното, като се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Община К.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск е с правно основание чл.286 вр. с чл.280 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 31.12.2021 г., с договор за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД гр.К. сключил договор с община К., представлявана от кмета Г.С., съгласно който приел, в качеството на ликвидатор да извърши ликвидация на “К.и.” ЕООД. Видно от чл.7, ал.1 от договора, той имал право на месечно възнаграждение в размер на 500 лв. Срокът на договора бил определен на 12 месеца от влизане в сила на решение на ОбС - К. с протокол №31/20.12.2021 г.

С решение №879/26.01.2023 г. /протокол 49/, срокът на договора бил удължен до 01.09.2023 г., а съгласно решение №1082/28.09.2023 г. /протокол 62/ , той бил удължен още веднъж до заличаване на дружеството и представяне на удостоверение за това. Дружеството било заличено на 15.02.2024 г., а на 25.01.2024 г. с решение №37 /протокол 6/ бил приет и отчета на ликвидатора.

Ищецът е твърдял, че от 31.12.2021 г. до 31.12.2022 г. получавал възнаграждение, а от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. не е получавал възнаграждение за положения от него труд. Общината едностранно решила да не изплаща уговореното възнаграждение с договора - той не бил давал съгласие да извършва определената му работа без възнаграждение.

Възнаграждението му от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. възлизало на 6750 лв. за 13.5 месеца по 500 лв. На практика се получавало, че- от една страна работил като ликвидатор на “К.и.” ЕООД и общината не му заплащала труда, а от друга страна с разпореждане НОИ отказвала отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че като ликвидатор осъществявал различни срещи с различни специалисти като адвокати, юрисконсулти, счетоводители, заместник кмета на общината, председател на общински съвет К., кмет на община К., служители в търговски регистър и др., които го консултирали относно ликвидацията на “К.и.” ЕООД. Участвал бил в оценяването на имуществото на дружеството, движил всички въпроси, възникнали по време на оценяването на дружеството, както и на ликвидацията на дружеството. Изготвял докладни записки, доклади, писма, както до общината, така и до търговския регистър. Изготвял ГФО за 2023 г. и за 2022 г., подадени съответно в търговския регистър на следващите години, а именно ГФО от 14.01.2023 г. и ГФО от 26.01.2024 г. Изготвил и подал в търговски регистър покана до кредиторите, заедно с доклад до общината, отчет на ликвидатора, доклад към краен баланс при ликвидация на дружеството, краен баланс при ликвидация, Протокол за разпределение на ликвидационните дялове, снабдил се е и приложил в търговски регистър удостоверения по чл.77, ал.1 ДОПК на НАП, както и такива от НОИ на основание чл.5, ал.10 КСО на НОИ, събирал и прошноровал ведомостите на дружеството от 1957 г. насам, които подготвил и депозирал в НАП, за да можело да му бъдат издадени съответните удостоверения. Правил различни плащания, във връзка с 2 дружеството, вкл. със собствени пари, представял отчети за резултатите от дейността си, както и съветвал и искал съдействие от общината по въпроси, за които тя трябвало да вземе становище, получавал и указания от нея. В приложените решения на Общински съвет - К. се виждало, че изготвените от него документи се приемали и той се освобождавал от отговорност, т.е. е изпълнил съвестно работата си.

Ищецът е твърдял, че изпратил покана за плащане до община К. на 21.05.2024 г., но тя отказвала изплащане на дължимото му възнаграждение.

Затова е искал съдът да постанови решение, с което да осъди Община К. да му заплати сумата от 6750 лева, представляваща възнаграждение за положения от него труд от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. При условията на евентуалност на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да му заплати от 6750 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил с престирания от С. С. труд.

Ответникът е оспорил предявените искове. Твърдял е, че в отношенията, които възниквали между ликвидатора и дружеството, намирали приложение разпоредбите относно договора за поръчка. Ликвидаторите носели същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества по силата на чл.266, ал.6 от ТЗ. Те били длъжни да поканят кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да уведомят съответните органи за започналата ликвидация, да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, съгласно разпоредбите на чл.267, чл.268 от ТЗ. Ликвидаторите трябвало да съставят баланс към момента на прекратяване на дружеството и доклад, който пояснявал баланса; в края на всяка година да извършват годишно приключване, да изготвят финансов отчет и доклад за дейността си (чл.270, ал.1 от ТЗ). По силата на възникналото правоотношение с дружеството, ликвидаторът бил обвързан да изпълнява задълженията си по ликвидацията. Фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтичало не от статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното изпълнение на функциите, които законът вменявал на този орган по изготвяне на начален отчет и баланс, издирване на кредиторите на дружеството, на неговите длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, осребряване на остатъка от имуществото, изготвяне на ликвидационен баланс и ред други задължения с помощен или обслужващ характер спрямо изброените. Нормата на чл.266, ал.5 ТЗ не предвиждала императивно определянето на възнаграждение на ликвидатора. Същата указвала единствено, кой определял възнаграждението, когато такова било уговорено.

Оспорил е твърдението че едностранно решил да не изплаща уговореното възнаграждение. Твърдял е, че ответникът бил назначен за ликвидатор на дружеството “К.и.“ ЕООД, собственост на Община К.. Правата на едноличния собственик на капитала се упражнявали от колективния орган - Общински съвет К.. Основанието да бъде прекратено изплащането на уговореното с договора за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД, гр.К. възнаграждение 3 било изтичането на неговия срок и приемане на решение №879/26.01.2023г. на ОбС К., в което изрично било разпоредено, че възнаграждение на ликвидатора след 06.01.2023 г. не се дължало. Така приетото решение било административен акт, необжалван от жалбоподателя и влязъл в сила, който бил задължителен както за ищеца, така и за ответника като адресати на акта.

Причината за приемането на това решение било констатирано от общинските съветници неизпълнение на задълженията на ликвидатора - ищец, който в определения срок за ликвидацията от 12 месеца не изпълнил едно от основните си задължения, визирани в чл.267 ТЗ, а именно да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, като обяви поканата към тях в ТРРЮЛНЦ. Бездействието на ищеца и неговата некомпетентност довела до обективната невъзможност за приключване на производството по ликвидация в първоначално определения срок, поради което било прието решение за удължаване срока на производството и за безвъзмездност на работата на ликвидатора в този удължен срок. В така удължения срок била подадена само покана до кредиторите, чрез обявяването й в ТРРЮЛНЦ действие, което поради пропуск на ищеца не било извършено в първоначално определения 12-месечен срок. Други действия в полза на дружеството не били извършени. Изготвените през 2023 г. краен баланс и пояснителен доклад не били новосъздадени и преповтаряли тези, изготвени и представени на ЕСК през 2022 г. Ответникът е твърдял, че е налице некомпетентност и недобросъвестно поведение на ищеца и при изготвянето на крайния баланс и пояснителния доклад към него, представени на ЕСК с писма: вх.№ОС2557/01.09.2023г. и вх.№ОС2560/05.09.2023г., въз основа на които било прието Решение №1082/28.09.2023г. на ОбС К.. Пороците при изготвянето им, както и други неизпълнения на формални изисквания на ТЗ, довели до постановяването на отказ №20231025104751-2/31.10.2023г. на ДЛР към ТРРЮЛНЦ, който станал причина за повторно фактическо удължаване на производството по ликвидация. Твърди, че на ищеца възнаграждение за исковия период не му се дължи въз основа на влязъл в сила административен акт и поради лошо изпълнение на задълженията му като ликвидатор.

По отношение на иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, заявява, че не било налице обедняване на ищеца поради изразходване на труд и средства и влагането им в резултат с определен паричен еквивалент, с който ответникът се обогатил без основание. От ищеца не били извършени действия по ликвидацията, които да са довели до обогатяване на дружеството през периода на ликвидацията. Дори да се приемело, че дружеството се е обогатило за сметка на ищеца, то това не било без основание. Основанията били влезлите в сила решения на ОбС - К., с които изрично било уговорено, че за процесния (удължен) период на ликвидационното производство на ликвидатора нямало да се заплаща възнаграждение. За периода след изтичане срока на договора нямало извършени от страна на ищеца действия по ликвидацията, в резултат на които ответникът да се е обогатил. Прави възражение за недължимост на възнаграждение на ищеца за процесния период не само поради липса на 4 основание за заплащане на такова, но и поради ненадлежно изпълнение на задълженията му като ликвидатор. Сочи, че същият не е обявил покана до кредиторите на дружеството в ТРРЮЛНЦ в първоначално определения 12 месечен срок за ликвидация, а при подаване на заявлението за приключване на производството по ликвидация и заличаване на търговеца с вх.

№20231025104751 не изпълнил законовите изисквания, не представил необходимите документи в указания му от ДЛР срок и подал коректните документи едва на 14.02.2024г. (със закъснение от почти четири месеца).

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД гр.К. №Д0193/31.12.2021 г., сключен между Община К. като принципал и С. А. С. като ликвидатор, принципалът възложил, а ликвидаторът приел да извърши ликвидация на “К.и.“ ЕООД. В чл.4 на договора били уговорени задълженията на ликвидатора, а съгласно чл.3 - принципалът възлага и упълномощава ликвидатора от името и за сметка на дружеството да покани всички кредитори да предявят вземанията си, да довърши текущите сделки, да събере вземанията на дружеството, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите, както и да извърши всички действия, изискуеми от закона и решенията на Общински съвет-К. относно ликвидацията на дружеството, в т.ч. и да иска заличаване на дружеството по смисъла на чл.273 ТЗ. Приел е, че съгласно чл.7 от договора ликвидаторът е имал право на месечно възнаграждение в размер на 500 лв. Действието на договора се ограничавало със срока, предвиден за ликвидация на дружеството, съгласно решение №579 по Протокол №31/20.12.2021 г. на Общински съвет-К., като в чл.8, ал.1 от договора са уговорени хипотезите на прекратяването на договора, а съгласно ал.2- ликвидаторът се освобождава от длъжност с решение на общото събрание на дружеството. Определен бил срок за пиключване на ликвидацията от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила. Приел е, че срокът за приключване на производството по ликвидация на “К.и.“ ЕООД бил удължен до 01.09.2023 г. С решение №1082 на Общински съвет – К. от 28.09.2023 г. бил приет крайният ликвидационен баланс към 20.08.2023 г. на “К.и.“ ЕООД- в ликвидация и пояснителния доклад към него и било дадено съгласие за заличаване на “К.и.“ ЕООД - в ликвидация, а ликвидаторът бил задължен да предприеме необходимите действия за заличаване на дружеството в Търговския регистър. Приел е за установено, че с решение №37 на Общински съвет – К. от 25.01.2024 г. бил приет отчетът на ликвидатора на “К.и.“ ЕООД- в ликвидация; имуществото на дружеството, останало след ликвидацията, описано в протокола на ликвидатора за разпределение и прехвърляне на имуществото, което остава в собственост на Община К., както и резултатът от ликвидацията- загуба в размер на 17 000 лв. Срокът за ликвидацията е удължен с решение №879/26.01.2023 г. на Общински съвет-К..