Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 05.05.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1075/2022
Вид
Решение № 218
Подписан
05.05.2023
В сила
05.06.2023
Състав
Христина Иванова Сярова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.294 ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Търговище, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба на „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД от гр.В.Търново, против Т. М. Л. с ЕГН-********** от гр.В.Търново, с предявени обективно съединени искове за признаване съществуване и дължимост на сумата от 385.33лв. главница представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект в гр.В.Търново, ул.“А.

Б.“ № *, ******, партида № 9128479, както и на сумата от 99.85лв. общ сбор лихва за забава върху главниците по всяка фактура за периода 19.10.2016г. до 23.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 24.03.2022г., за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 501/2022г. по описа на ТРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 235/28.04.2022г. по чл.410 от ГПК. В молбата се твърди че ответницата е потребител на ВиК услуги. За периода 19.10.2016г. до 18.01.2021г. дължимата сума е общо 485.18 лв., в.т.ч. 385.33 лв. главница и 99.85 лв. мораторна лихва. За доставената вода и извършени В и К услуги, на ответницата са издадени описаните в исковата молба фактури, които не са платени. Стойността на ползвана, но неизплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от длъжницата, са по партида № 9128479, за обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № *, ******.

В законоустановеният срок, който е 30 дневен срок след датата на фактуриране, ответницата не е предприела действия по плащане на дължимите суми, поради което на осн.чл.410 ал.1 т.1 от ТПК, е внесено Заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд гр.Търговище.

Районен съд гр.Търговище по ч.гр.д.№ 501/2022г. е издал Заповед №235/28.04.2022г. за изпълнение на парично задължение против длъжницата.

Молят съда да постанови решение с което да приеме за установени задълженията на ответницата за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, за имот находящ се в по партида № 9128479, за обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „А. Б.” № *, ******, на който титуляр е Т. М. Л., за сумата в размер на 385.33 лв. главница и 99.85 лв. мораторна лихва, ведно със законна лихва, считано от 24.03.2022г.

1 до изплащане на задължението, държавна такса в размер на 25лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Претендират разноските и по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, чрез назначен особен представител с който оспорва исковете по основание и размери. Твърди, че няма представени доказателства, ответника да има качеството на потребител на сочените услуги.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 501/2022г. по описа на РС Търговище е налице издадена заповед № 235 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2022г. за сумата от 385.33 лв. главница за периода 19.10.2016г. до 18.01.2021г. и 99.85 лв. мораторна лихва за периода 30.12.2016г. до 23.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 24.03.2022г. до изплащане на задължението, държавна такса в размер на 25лв., както и адвокатско възнаграждение от 300лв.

Заповедта до длъжницата е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

По делото са представени Покана за доброволно плащане 44940/04.02.2021г. получена от внука на ответницата, със задължение да я предаде на абоната, Компютърно извлечение за сметките, както и копие на справки за консумация на абонат.

Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "ВиК Йовковци" ООД - гр. В.Търново, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. – т.9 и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

По делото не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Йовковци" ООД, гр.В.Търново и предвид това обстоятелство те я обвързват и без приемането им, и представляват сключеният между нея и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал.

4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. , ответницата има задължение съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответницата партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответницата е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.

Във връзка с оспорването, направено от особения представител, че по делото липсват доказателства ответницата да е потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия, в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил извлечение от електронното досие на абоната, от които е видно, че партидата е открита на името на ответницата и се отнася за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства - водомерите - по партидата на абоната, е подробно посочен в Глава шеста „Заплащане на услугите В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се отчитат от длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 /, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая, отчитането показанията на водомера на ответника е извършено с електронни средства. В разпоредбата 2 на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено заплащане на изразходваното количество вода в 7дневен срок от изтичането на срока за плащане. Такова възражение от ответницата против начислени задължения за плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и не са представени доказателства в тази насока по делото.

Съдът приема, че представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват сключен договор между ВиК оператора и титуляра на партидата. При наличието на Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални договори само в случай, че има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл.

8, ал. 2 от посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да представят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения.” По делото не бяха събрани доказателства за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради което Общите условия обвързват ответницата и без приемането им, и представляват сключен договор между страните по делото.

С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които “ВиК Йовковци” ООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно показанията на св.Н. В. Н.- ръководител отдел „Организация“ в ищцовото дружество, на този адрес водомерите се отчитат всеки месец- дистанционно, т.е. от улицата, защото са с радиомодули. Информацията се предава на външен носител. Не е известно ответницата да е имала някакви възражения във връзка с начислените ѝ количества.

Както се посочи, ответната страна е направила възражение за погасено по давност вземане на ищеца – в тригодишния давностен срок. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл.114 ал.2 от ЗЗД - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В чл.111 б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Според чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: - с признаване на вземането от длъжника; - с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с предприемане на действия за принудително изпълнение. Действително, в случая се касае за периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се пред определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и със задължителна практика на ВКС/Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г., на ОСГТК на ВКС/.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок по общо правило при 3 облигационните задължения възниква от деня, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа на негово плащане. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно. По правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно вече цитираната клауза на чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, същите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след дата на фактуриране.

С оглед на това, падежът на вземанията по издадените фактури в периода 30.11.2016г. до 29.03.2019г. е настъпил преди датата на подаване на на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24.03.2019г., от който момент по аргумент на чл.415 от ГПК искът/исковете се счита за предявен/предявени. Така, възражението на ответника е основателно само за фактурите издадени този период, като вземанията(общо за: главница от 213.20лв. и мораторна лихва от 93.72лв.) са погасени по давност.