Решение № 21 от 21.09.2026, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- Административно наказателно дело 139/2026
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. гр. Омуртаг, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕЛА ИВ. Иванова при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. Иванова Административно наказателно дело № 20263510200139 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Б. И., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище, против Наказателно постановление № 26-0308-000238 от 30.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг. Считайки обжалваното НП за материално и процесуално незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника, който излага съображения, че задължението за уведомяване на собственика на автомобила за неговата дерегистрация не е отпаднало.
Наказващият орган – Началникът на РУ – Омуртаг към ОДМВР – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. От същия е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в случай че жалбата бъде уважена.
Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Н. Б. И. е собственик на лек автомобил „Пежо Партнер“, рег. № ***, чиято регистрация е служебно прекратена на 05.05.2026 г., в 04:54 ч. поради липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят не е бил уведомен за съответното обстоятелство.
На 13.05.2026 г. св. О. Ю. и св. И. И. – полицейски служители от РУ Омуртаг, изпълнявали служебните си задължения на територията на общ.
Омуртаг, като осъществявали контрол върху автомобилния трафик на второкласен път II-48 с посока Омуртаг – Котел, по т.нар. „холандски метод“ – спиране на няколко автомобила едновременно. Около 12:20 ч. същите сигнализирали на водача на л.а. „Пежо Партнер“, рег. № *** да влезе в обкръжението от сигнални конуси за извършването на проверка, при която установили, че посоченото превозно средство е собственост на Н. Б. И. и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП. Предвид констатираното, О. Ю. – инспектор при РУ – Омуртаг, ОДМВР –Търговище, съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 77332/13.05.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Поради констатиране на признаци на престъпление, с мотивирана резолюция № 260308-М000082 от 13.05.2026 г. на ВПД Началник в ОДМВР Търговище, РУОмуртаг административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и преписката била изпратена на РП – Търговище. С постановление от 25.06.2026 г. на РП – Търговище било отказано започването на ДП по случая, като било прието, че не са налице данни за извършено престъпление. Препис от постановлението на РП – Търговище бил изпратен по компетентност до Началника на РУ-Омуртаг за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление № 260308-000238 от 30.06.2026 г. от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ Омуртаг. Посредством същото за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели – О. Ю. и И. И., както и от писмените доказателства – застрахователна полица № BG/22/126001648171/13.05.2026 г. за сключена ЗГО, валидна от 14:00 ч. на 13.05.2026 г. до 23:59 ч. на 12.05.2027 г., справка от Гаранционен фонд, съпроводително писмо вх. № 1405/22.07.2026 г. от ВПД Началник на РУ-Омуртаг, ведно със справки от АИС-КАТ на МВР относно регистрирането и собствеността на л.а. „Пежо Партнер“, рег. № ***, включително материалите по преписка вх. № 1553/2026 г. на РП - Търговище, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират 2 помежду си.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 363з- 1773/05.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Търговище и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя – както от правна, така и от фактическа страна. Правото му на защита не е било нарушено, напротив, имал е възможност да го упражни в пълен обем.
Независимо от изложеното, съдът намира, че атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Така установените по делото факти, които не се оспорват и от жалбоподателя, водят до безспорния извод, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, регламентираща, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За да е извършено съответното нарушение на ЗДвП, действието или бездействието на водача следва да е осъществено виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че е бил наясно с факта на служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил и въпреки това да го е управлявал.
Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация обаче, не води автоматично до извод, че жалбоподателят като негов собственик е знаел за посоченото обстоятелство.
Съгласно законодателното изменение на разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. Изпращането на уведомлението до контролния орган обаче не води до автоматичното установяване на факта, че собственикът на МПС е бил наясно с прекратяването на регистрацията на превозното средство. Предвид това, въпреки законодателната промяна, задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, не са загубили валидността си. В този смисъл е и становището на ВКС по к.д. № 12/2026 г. по описа на Конституционния съд.
В противоречие с даденото тълкуване е становището на АНО, който счита, че с изменението на приложимата разпоредба е отменено изискването за изпращане на уведомление от съответните органи на „Пътна полиция“ на МВР до собствениците на МПС при служебно прекратяване на регистрацията 3 на техните автомобили, изразено в съпроводително писмо вх. № 1405/22.07.2026 г.
В случая, доколкото жалбоподателят Н. И. не е знаел, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран, липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - вината, тъй като не се доказа да е целял или допускал настъпването на общественоопасните последици, респективно да е могъл или да е бил длъжен да ги предвиди. Знанието не се презумира, въпреки че жалбоподателят е собственик на МПС, тъй като макар да е бил длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката „гражданска отговорност“, няма как да е бил наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРТърговище за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно кога регистрацията ще бъде служебно прекратена. Не е налице публично достъпен регистър, в който всеки собственик/водач на МПС да може да извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т.
12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Посоченият размер е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като съдът намира, че същият е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по делото С438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимият размер на разноските. В случая минимумът, визиран в наредбата, е 400 лв. /205 евро/, и съдът счита, че именно посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя. В този смисъл е и становището на наказващия орган, изразено в съпроводителното писмо.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0308-000238 от 30.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което на Н. Б. И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от 4
ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РУ – Омуртаг при ОДМВР – Търговище да заплати на Н. Б.
И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 205 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Стела Иванова
5