Решение № 103 от 15.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600026 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 58 от 08.10.2025г., постановена по НОХД № 1594/2024г. по описа на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият И. А. А. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. ”б” вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1 от НК в това, че на 24.10.2019г. в гр. Варна, на бул. „Янош Хуняди", до автобусна спирка „Тис Север" в посока ж.к."Вл. Варненчик", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Тойота Ярис" с рег. № СВ **** ВВ нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата, като не направил всичко възможно да спре превозното средство при възникналата опасност за движението, в резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на З.И А., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред.

Наказанието е индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК, като лицето е осъдено на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият А. е оправдан по първоначално възведеното му обвинение да е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП. На основание чл.

343г вр. чл. 37, т. 7 от НК е наложено и наказание „лишаване от право да 1 управлява МПС“ за срок от 3 /три/ години. С присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и досежно веществените доказателства.

Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. Д., С. Д. и Г. Д. чрез повереника им – адв. С. С.

/АК - Варна/. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Акцентира се върху високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изтъква се, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се, че подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост във формата на самонадеяност. Иска се изменение на първоинстанционната присъда, увеличение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ над средния размер и ефективно изтърпяване на същото. Моли се и за увеличение на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от подсъдимия И. А.

А. чрез защитника му адв. М. Р. /АК - Варна/. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че ОС – Варна, при установяване на фактическите изводи относно начина на пресичане на платното за движение от пешеходката, е пропуснал да обсъди и вземе предвид множество доказателства и поради това изводът му, че пострадалата се движела неравномерно, като непосредствено преди удара ускорила хода си, достигайки скорост на движение от 8.2 км/ч., бил неправилен. Изтъква се, че първостепенният съд е основал изводите си на експертизите, назначени в досъдебната фаза, както и на назначената по време на съдебното следствие повторна КАТСМЕ, макар и констатациите на експертите да си противоречат по съществените за спора въпроси. Извън анализа на първата инстанция са останали и показанията на свидетелите С. и Б.а Д.и. Освен това, заключенията на първостепенния съд почивали на предположения, тъй като свидетелката С.

Б. не можела да каже със сигурност дали жената, която вървяла по пешеходната пътека е пострадалата при ПТП. Излагат се съображения за липса на квалифициращ признак „след употреба на наркотични вещества“, тъй като А. не шофирал под въздействието им, доколкото в организма му било установено незначително количество, говорещо за липса на скорошна употреба. Твърди се, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – наличието на съпричиняване, оказаната от подсъдимия помощ и продължителността на наказателното производство.

Иска се присъдата на ВОС да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като извършеното представлявало случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В условията на евентуалност се моли за преквалификация на деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК и за редуциране на наказанието, доколкото били налице предпоставките по чл. 55 от НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение намира подадените жалби за неоснователни. Счита, че възраженията на страните са намерили убедителен отговор в акта на 2 първоинстанционния съд. Изтъква, че при индивидуализацията на наказанието, ОС – Варна е съобразил всички необходими обстоятелства, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността. Моли за потвърждаване на първостепенния акт, доколкото същият се явявал правилен, обоснован и справедлив.

Повереникът на частните обвинители, поддържа депозираната жалба, като излага доводи за неоснователност на жалбата, депозирана от защитата.

Акцентира се върху тежестта на извършеното престъпление и лошите характеристични данни на дееца. Иска се увеличаване на наказанието и неговото ефективно изтърпяване.

Защитникът на подсъдимия поддържа изложените доводи във въззивната жалба. Изтъква, че първостепенният съд, извършвайки доказателствения анализ, не взел предвид обясненията на подсъдимия.

Твърди, че окръжният съд е игнорирал изводите на вещите лица автоексперти доц. У. и инж.Тони Т. които поддържали становище, че при всички форми на алкохолно повлияване от лека до тежка степен едно лице може да бяга, който извод се подкрепял от локализацията на травмите на пострадалата. Моли въззивната инстанция да възприеме вариант първи в отговор на въпрос № 4 от повторната КАТСМЕ. Счита, че трябва да бъдат съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства здравословните проблеми на съпругата на подсъдимия, както и че детето му е в аутистичния спектър и се нуждае от ежедневни специални грижи.

В последната си дума подсъдимият А. моли жалбата му да бъде уважена.

След преценка на съображенията, развити в жалбите и изложените доводи от страните в хода на въззивните съдебните прения, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна установи следното:

Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият И. А. и неговият защитник, частните обвинители Г. Д. и С. Д. лично и Б. Д. чрез неговия повереник са направили искане да не се провежда разпит на свидетелите Б. Д., В. В.ов, Х. Г. и С. Б., както и на вещото лице М. Н., изготвила съдебно-химическата експертиза по досъдебното производство, а протоколите им за разпит от досъдебното производство и заключението се приобщят към материалите по делото.

При констатиране на това искане и след преценка, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, с определение по чл.372, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва от съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите: Б. Д., В. В.ов, Х. Г. и С. Б., изготвени в хода на досъдебното производство и заключението на вещото лице М. Н.. На основание чл.371, ал.1 от НПК, по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им съдът е приобщил към доказателствената маса протоколите за разпит на свидетелите 3 и заключението на вещото лице. Предвидената в глава 27 от НПК процедура е изпълнена според изискванията на закона.

От събраната на досъдебното и съдебното производство доказателствена съвкупност Варненският окръжен съд е приел следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящият съдебен състав:

Вечерта на 24.10.2019г. З. А.а се събрала с цялото й семейство и приятеля й в дома на сестрата й - св. С. Д., находящ се в гр. Варна, ж.к.

Възраждане, Бл., вх. ет. ап. Около 23 часа З. А.а решила да се прибере в дома си, намиращ се на ул. „име на улица № 4, зад автосалон на фирма „Т***" и срещу блока на сестра й. Излязла от входа и тръгнала надолу в посока КАТ, като преминала по пешеходната пътека на ул. „Петър Алипиев", където била видяна от св. С. Б.. Поради употребеното от нея количество алкохол, А.а се движила неравномерно с различна скорост на придвижване, което обстоятелство също било възприето от св. Б.. Пътният участък, по който пострадалата вървяла бил осветен от улично осветление. Впоследствие, А.а вместо да премине през пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Янош Хунияди“ с бул. „Трети март", решила да пресече пътното платно на бул.

„Янош Хунияди", преминавайки покрай парапет, поставен на острова между двете платна на булеварда с цел да се ограничи преминаването на пешеходци на необозначените за това места.

По същото време по бул. „Янош Хунияди“ в посока кръстовището с бул.

„Трети март“, в лявата пътна лента, се движел подс. А., който управлявал л.а.

„Тойота Ярис" с рег. № СВ **** ВВ. Той имал намерение да отиде до магазин „Метро“, но тъй като не познавал много добре града, не завил наляво на кръстовището на бул. „Янош Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“. За това и продължил към следващото кръстовище - между бул. „Янош Хунияди“ и бул.

„Трети март“, където имал намерение да направи обратен завой. Подс. А. се движел с около 62 км/ч., като с оглед характеристиките на пътния участък прав и осветен, той имал видимост от около 100 метра.

Междувременно А.а започнала да пресича напречно пътното платно, като когато пресякла дясната му граница, автомобилът на подс. А. се намирал на около 74 метра от нея. Тя се движела неравномерно по пътя и успяла с пониска скорост да пресече дясната пътна лента. Подс. А. от своя страна не наблюдавал пътната обстановка и вниманието му било отклонено. За това и видял пресичащата пътя жена едва когато тя била на около 28 метра от него и която в този момент ускорила скоростта си на движение до 8,2 км/ч. Той задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това, на около 7,4 метра след електрически стълб за улично осветление с № 210 и на 0,8 м. в ляво от разделителната линия на лентите за движение, настъпил удар между колата и пресичащата жена. Ударът бил с посока отляво-надясно и странично спрямо тялото на пострадалата и бил реализиран с челната част на автомобила, обхващаща зона от 40-60см от десния габарит в напречно направление.

Първоначалният удар бил нанесен с бронята на превозното средство в областта на краката на А.а. След това тялото й силно се завъртяло, ударило се в предния капак на колата и се плъзнало, като деформирало капака в зоната до 4 десния фар и назад. После пострадалата достигнала с дясното си рамо и корпуса на тялото си края на капака, главата й се ударила в предното стъкло на автомобила и го счупила. След това тялото на пострадалата се отделило от колата, преметнало се, паднало на пътното платно и продължило да се плъзга, докато спряло на около 27,4 метра от мястото на удара, напречно в лявата пътна лента. Нейното местоположение било видяно от св. С. Б., която чула шума от удара и погледнала от терасата си.

След като автомобилът преустановил движението си, подс. А. веднага слязъл и отишъл при пострадалата. Междувременно зад него била спряла друга кола марка „Мерцедес“, зад която пък се движел таксиметров автомобил, управляван от св. Д.. Свидетелят видял спрените превозни средства и преминал в дясната пътна лента, намалявайки скоростта си на движение. Левият прозорец на автомобила бил отворен и св. Д. чул мъжът, който бил до първия спрял автомобил – л.а. „Тойота“ да пита водача на „Мерцедес“- а къде е най-близката болница, който отговорил, че той ще го закара. Тогава св. Д. видял, че подс. А. / мъжа от л.а. „Тойота“/ държи човек в ръцете си и го вкарва в колата си. Свидетелят не спрял и продължил движението си. Междувременно водачът на л.а. „Мерцедес“ потеглил, като подс. А. карал след него, тъй като не познавал града. Така подсъдимият стигнал до медицински център в кв. „Вл. Варненчик", където след настояване от негова страна, на жената, въпреки липсата на съответни специалисти, била оказана макар и минимална първоначална медицинска помощ. В последствие била извикана линейка, която я откарала в Спешен център на МБАЛ „Св.