Решение № 2722 от 16.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2722 гр. Пловдив, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330111702 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от Б. Б. К. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се твърди, че ищецът не дължи на ответното дружество като наследник на Р.С.К. сумата от 293.25 лв. – 1/3 част от главница от 879.74 лв. за топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.09.2015г. по партида на длъжника за обект на потребление в ***, ИТН: ***, 36.27 лв. – 1/3 част от сумата от 108.86 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2013г. до 24.03.2016г., 108.33 лв. – 1/3 част от сумата от 325 лв. направени по делото разноски по ч.гр.дело № 3753 по описа на ПРС за 2016г., за които вземания бил издаден изпълнителен лист на 20.06.2016г. и образувано изпълнително дело № ***; 193.17 лв. - 1/3 част от сумата от 579.35 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до 30.06.2016г. за същия топлоснабден имот, 13.93 лв. – 1/3 от сумата от 41.79 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2015г. до 10.11.2016г., 108.33 лв. – 1/3 част от сумата от 325 лв. направени по делото разноски по ч.гр.дело № 15337 по описа на ПРС за 2016г., за които вземания бил издаден изпълнителен лист на 15.05.2017г. и образувано изпълнително дело № ***. Твърди се, че по изпълнителното дело от Р.К. били изплатени за погасяване суми на 14.10.2016г., 25.05.2018г., 16.07.2018г., 10.07.2018г., 22.02.2019г., 20.04.2019г., 20.09.2019г., 02.10.2019г. С внесените суми били погасени само лихвите върху главниците. На ***г. наследодателят починал, като на 06.06.2017г. по делото били конституирани от ЧСИ наследниците П. Б. К., К. Б.а К.а, Б.Б. К., всеки от които отговарял за 1/3 част от целия дълг.

Общо търсената за погасяване сума била 2259.74 лв., от която от ищеца била търсена сумата 1 от 753.28 лв. След конституиране на ищеца по делото спрямо него не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността, като задължението било погасено по давност. На 18.10.2018г. била депозирана молба от взискателя за наличие на банкови сметки и при наличие на сметки, за налагане на запор, като изпълнителни действия не били извършени. На 15.08.2019г. била депозирана молба в същия смисъл, но изпълнителни действия отново не били извършени. Молби с подобно съдържание били депозирани и на 01.10.2020г., 11.10.2021г., 18.01.2023г. В молбите не било посочено какви и по отношение на кого от длъжниците да са извършат изпълнителни действия, като давността според ищеца не била прекъсната. Счита, че в периода от 06.06.2017г. до 06.06.2022г. били изтекли 5 години, в които не били извършвани изпълнителни действия. Съдържа се позоваване на чл.110 ЗЗД. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Образуването на изпълнително дело № ***г. прекъсвало погасителната давност, с оглед позоваването от взискателя на чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Съдържа се позоваване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.

Давността била 5-годишна, тъй като по отношение на процесното вземане бил налице влязъл в сила съдебен акт – влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3753/2016г. и ч.гр.дело № 15337/2016г. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за наследници на Р.С.К., поч. на ***г., видно от което нейни законни наследници са децата й П. Б. К., К. Б.а К.а и Б. Б. К..

По делото са представени разпечатки от деловодната програма на ПРС по ч.гр.дело № 15337/2016г. и 3753/2016г., които дела са унищожени поради изтекъл срок на съхранение.

По делото е изискано и постъпило изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М. С.-Ц..

Постъпило е по делото писмо от ЧСИ М. С.-Ц., с информация за постъпилите по делото плащания.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което извършените плащания от страна на ищеца по цитираните 2 ч.гр.дела са, както следва – 2230.08 лв. по ч.гр.дело № 3753/2016г. – за главница, обезщетение за забава, такси и разноски по делото и по ИД, законна лихва, като задълженията са изцяло погасени, а по ч.гр.дело № 15337/2016г. – 139.07 лв. – за такси и разноски по ИД, като оставащите задължения са в размер на 1147.15 лв., от които 579.35 лв. главница, 41.79 лв. обезщетение за забава, 355.93 лв. такси и разноски по делото и по ИД, 170.08 лв. законна лихва.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно 2 чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадените заповеди за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 15337/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, както и по ч.гр.дело № 3753 по описа на ПРС за 2016г. се ползват с посочените по-горе правни последици, видно от разпечатките от деловодната програма /унищожени поради изтичане срока им на съхранение. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Не се установява от длъжника Р.С.К. да са постъпили възражения за недължимост, поради което заповедите за изпълнение, въз основа на които са издадени процесните изпълнителни листове, са влезли в сила.

От писмените доказателства по делото се установява, че Р.С.К. е починала на ***г. и е оставила като законни наследници децата си П. Б. К., К. Б.а К.а и Б. Б. К.. Не се спори, установява се и от материалите по изисканото изпълнително дело, че с разпореждане на ЧСИ от 12.09.2017г. законните наследници на починалото лице са конституирани като длъжници по изпълнителното дело, всеки по за 1/3 част от дълга.

От ищеца са наведени доводи, че след конституирането на Б. Б. К. като наследник на Р.К., изпълнителни действия спрямо него не са извършвани, които да прекъснат давността, като задължението е погасено по давност.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.

Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника 3 изпълнителни действия.

От приложеното изпълнително дело № *** се установява, че същото е образувано по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от 23.08.2016г., въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2016г. по ч.гр.дело № 3753 по описа на ПРС за 2016г. В случая молбата за образуване на изпълнително дело от 23.08.2016г. е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид направеното искане за пристъпване към изпълнение с предвидени в ГПК способи /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. С молба от 26.05.2017г. е направил искане за присъединяване на основание чл.456 ГПК на вземанията и по изпълнителен лист от 15.05.2017г. по ч.гр.дело № 15337/2016г.

След конституиране по делото на наследниците на починалия длъжник, по делото е постъпила молба от взискателя от 28.09.2017г., с която е направено искане за пристъпване към изпълнение чрез справки за притежавани банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението към тях, чрез налагане на запор, което е действие, прекъсващо давността.

Впоследствие са извършени справки за имуществото на длъжниците, вкл. и на Б. К., като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение на 23.02.2018г. също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност, съобразно цитираното Тълкувателно решение.

На 18.10.2018г. е подадена нова молба от взискателя с искане за пристъпване към изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки, а в случай, че по тях няма достатъчно средства, за насрочване на опис на притежавани от длъжника движими вещи, което е действие, прекъсващо давността.

Нова молба взискателят е подал на 15.08.2019г., с искане за налагане на запор на банкови сметки, трудови възнаграждения, възбрана върху притежавани недвижими имоти, запор върху МПС и опис на движими вещи, което е действие, прекъсващо давността.

С разпореждане на ЧСИ от 20.09.2019г. и поради плащане на дължимите суми е приключено изпълнителното производство срещу К. Б.а К.а, а с разпореждане от 02.10.2019г. по същата причина е приключено производството и срещу втория длъжник П.

Б. К..

Съдът намира за неоснователни твърденията по исковата молба, че молбите за изпълнителни действия не са конкретизирани какви точно и по отношение на кого от тримата длъжници да бъдат извършени изпълнителни действия, тъй като изрично е поискано изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху притежавани недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица, още повече, че след приключване на производство срещу лицата К. К.а и П. К., производството е продължило единствено по отношение на ищеца.

С нова молба от 01.10.2020г. взискателят е направил искане за налагане на запор на банкови 4 сметки, трудови възнаграждения, възбрана върху притежавани недвижими имоти, запор върху МПС и опис на движими вещи, което е действие, прекъсващо давността.

Молби в същия смисъл са подадени и на 11.10.2021г. и на 18.01.2023г., които са действия, прекъсващи давността, а с разпореждане от 28.04.2023г. е наложен запор върху притежавано от Б. К. МПС, за което на 04.05.2023г. е изпратено съобщение до ***, което е действие, прекъсващо давността. Исковото производство е образувано на дата 08.08.2023г.