Решение № 69 от 08.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000601343 по описа за 2021 година

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С определение от 17.11.2021 год. по НЧД № 4163/21 год. на СГС,НО,35 състав,на основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения З. Г. Д. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 17478/19 год. на СРС ,НОХД № 5027/20 год.по описа на същия съд и НОХД № 3740/21 год. по описа на СГС в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода,което е увеличено на основание чл.24 от НК с пет месеца или е определено наказание в размер на една година и десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил задържан под стража по делата,включени в групата и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от тези наказания.

В срока за обжалване е постъпила жалба от защитникът на осъдения в частта,с която общото наказание е увеличено на основание чл.24 от НК,в която насока се излагат съображения,че наказанията и по трите дела са изтърпени и целите на наказанието са постигнати,тъй като от тяхното изтърпяване той не е извършил никакво нарушение,трудово ангажиран е и се грижи за семейството си.Не счита,че връщането му в затвора би повлияло поправително за него с оглед на настъпилата промяна в поведението му.Прави искане за отмяна на определението в тази част.В допълнителна жалба излага,че деянията,за които е осъден и по които му е 1 определено общо наказание,са били извършени през 2019 год. и от тогава до този момент няма висящи наказателни производства,нещо повече,веднага след изтърпяване на наказанията от кумулационната група,е сключил граждански договор с фирма „Ачо Фактор“ ЕООД като общ работник в интериорното строителство,а от 26.11.2021 год. работи и като хигиенист на трудов договор към фондация „Живот и Светлина“,която е тясно свързана с протестнатската църква,която се намира в близост до дома му и в продължение на повече от две години подзащитният му посещава редовно службите и активно участва в доброволческите акции за даряване на храна на социално слаби граждани от района.В този смисъл поддържа,че това са явни показатели за преосмисляне на поведението му и изграждане на живот,съобразен с добрите нрави в обществото и със заК.ите норми и правила.Поддържа,че би било напълно несправедливо и безсмислено Д. да бъде върнат в затвора,по който начин ще му бъде отнета възможността да се грижи за близките си,да продължи да полага труд по договорите,които е сключил и ще бъде изолиран от семейната и обществена среда.Представя като писмени доказателства служебна бележка №8/27.11.2021 год. на Фондация „Живот и Светлина“,удостоверяваща,че З.Д. е назначен на трудов договор на 4 часа от 26.11.2021 год.,трудов договор №19 от същата дата и със същите страни,от който е видно,че работи като чистач, и справка от НАП.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.

Представителят на САС счита жалбата за основателна,като излага,че наложените на Д. три наказания по посочените по-горе дела,вече са изтърпени и е установено по делото,че последните са постигнали своята цел,като осъденият е и бил условно предсрочно освободен,считано от 13.11.2020 год. и към момента липсват каквито и да е доказателства,обосноваващи необходимост от продължаване на наказателната репресия срещу него.Пледира за уважаване на жалбата.

Осъденият моли да не му се увеличава наказанието.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

С атакуваното определение състав на СГС е определил на осъдения Д. едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 17478/19 год. на СРС ,НОХД № 5027/20 год.по описа на същия съд и НОХД № 3740/21 год. по описа на СГС в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода,което е увеличил на основание чл.24 от НК с пет месеца или е определил наказание в размер на една година и десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.59,ал.1 от НК съдът е приспаднл времето,през което е бил задържан под стража по делата,включени в групата и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от тези наказания.

Изложил е съображения,че са налице предпоставките за групиране на наказанията по посочените три осъждания и освен това са налице и тези по чл.24 от НК,в която връзка е 2 изложил аргументи,че деянията и по трите осъждания са извършени в кратък период от време,от което следва,че Д. е лице със завишена степен на обществена опасност и макар на практика наложените му наказания да са изтърпени,то у него би се създало впечатление,че остава ненаказан за всички извършени от него престъпни прояви.

След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна и съображенията за това са следните:

Правилна е преценката на първостепенния съд досежно групирането на наказанията на осъдения,като същият в съответствие с изискванията на материалния закон в тази насока е определил едно общо наказание по осъжданията му ,посочени по-горе.

Неправилно и незаконосъобразно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и това е така,защото при Д. наказанието е постигнало своята цел по смисъла на чл.36 от НК.Видно е от справката му за съдимост,че действително деянията,за които е осъден по цитираните по-горе наказателни производства и квалифицирани по чл.196,ал.1,т.2 от НК и по чл.249,ал.1 от НК,са били извършени в един кратък период от време между август и ноември на 2019 год.,но е видно също така,че още при изтърпяване на наказанието по НОХД № 5027/20 год. Д. е дал доказателства за своето поправяне,поради което и е бил условно предсрочно освободен с определение на СГС по НЧД № 3677/20 год. на СГС,постановено на 13.11.2020 год. Установено е от справка от ГД“ИН“ № 16003/21 год.,че същият е изтърпял изцяло наложените му наказания.От представените пред въззивния съд писмени доказателства е видно,че след освобождаването му от затвора Д. е започнал работа,в който смисъл са служебна бележка №8/27.11.2021 год. на Фондация „Живот и Светлина“,удостоверяваща,че З.Д. е назначен на трудов договор на 4 часа от 26.11.2021 год.,трудов договор №19 от същата дата и със същите страни,от който се установява,че работи като чистач, и справка от НАП,че е осигуряван.

Съгласно трайната съдебна практика,съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само ако приеме,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия,в която връзка значение имат броят,видът,характерът и обществената опасност на извършените престъпления,както и обществената опасност на самия деец.

В конкретния случай, първият съд незаконосъобразно е приложил нормата на чл.24 от НК,изхождайки единствено и само от обстоятелството,че деянията по трите му осъждания са извършени в един кратък период от време и че без увеличаване на общото му наказание у него би се създало усещането,че остава ненаказан за всички извършени от него престъпни прояви,като не е отчетено в нужната степен,че фактическото изтърпяване на тези наказания е постигнало своя ефект предвид представените данни за неговата трудова и семейна ангажираност и законосъобразен начин на живот,което от своя страна налага извода за липсата на необходимост от прилагане на засилена наказателна репресия с увеличаване на размера на общото му наказание.

3

С оглед на горното атакуваното определение следва да бъде отменено в частта,с която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното на З.Д. общо наказание,а в останалата част бъде потвърдено.

РЕШИ:

По изложените съображения Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА определение № 1948 на СГС,постановено на 17.11.2021 год. по НЧД № 4163/21 год. на СГС ,НО,35 състав В ЧАСТТА,с която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание на З. Г. Д. с пет месеца.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4