Решение № 6194 от 15.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6194 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100500504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1433/24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 66119/2021 г. на Софийски районен съд, 128 състав, съдът е отхвърлил исковете на Ж. Ф. Ш., ЕГН **********, за признаване на установено по отношение на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, че Ж. Ф. Ш. не дължи следните суми, за които е образувано изп.д. № 20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. № 875 на КЧСИ: сумата от 3438,62 лева, представляващи неолихвяема сума, и сумата от 9944,05 лева, представляващи главница по договор за кредит, сключен между Ж. Ф. Ш. и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който договор са прехвърлено на „ОТП Факторинг България” ЕАД, което ги е прехвърлило на „Еос Матрикс” ЕООД, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-Хасково.

Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от Ж. Ф. Ш.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението на СРС. Твърди се, че изпълнителното дело срещу ищцата е образувано на 21.03.2016 г., като не са предприемани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция.

Поддържа се, че след прекратяване на делото на 21.03.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Твърди се, че от ЧСИ е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 23483/25.03.2016 г., поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Излагат се съображения, че в случая не са предприети изпълнителни действия в разумен срок след снабдяване с изпълнителния лист, поради което вземанията са погасени по давност преди връчване на поканата за доброволно изпълнение през 2021 г. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове.

1

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор от ответника „Еос Матрикс” ЕООД, с който се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че давността по изпълнителното дело е прекъсвана в периода 2017 г. – 2020 г, което се установява от представеното удостоверение от ЧСИ З.З.. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Въз основа на въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 7875/2022 г. на СГС, II-Г състав. По същото е постановено Решение № 5798/14.11.2023 г., с което първоинстанционното решение е било потвърдено, но делото е било върнато на СРС за произнасяне по въпроса за настъпилата перемпция.

С Решение № 6/10.01.2025 г. по гр.д. № 300/2024 г. на I Г.О. на ВКС е прогласено за нищожно Решение № 5798/14.11.2023 г. по в.гр.д. № 7875/2022 г. на СГС, II-Г състав, като делото е върнато за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд от етапа на устните състезания.

За да се произнесе по жалбата, настоящият въззивен състав съобрази от фактическа страна следното:

В исковата молба на Ж. Ф. Ш. се твърди, че покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 854/2016 г. по описа на ЧСИ З.З. е получена през м. септември 2021 г.

Твърди се също, че изпълнителното дело е образувано на 21.03.2016 г., като в хода на изпълнителното дело не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо ищцата. Поддържа се, че изпълнителното дело е било прекратено поради перемпция на 21.03.2018 г., а след тази не са извършвани същински изпълнителни действия. Твърди се, че дори и искането за налагане на възбрана върху имот на другия длъжник да е прекъснало давността, то същата е изтекла на 12.04.2021 г.

В депозираните от Ж. Ф. Ш. въззивна и касационна жалби се заявява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като съдебният изпълнител е представил покана за доброволно изпълнение с изх. № 23843/25.03.2016 г.

При второто разглеждане на делото от СГС е изискан препис от изп.д. № 854/2016 г. на ЧСИ З.З., от което се установява следното:

С молба с вх. № 187/21.03.2016 г. цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело срещу солидарните длъжници Ж. Ф. Ш. и Г.Ю. Ш. за събиране на присъдените на цедента „Банка ДСК” ЕАД суми по изпълнителен лист от 23.07.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РС-Хасково. С молбата е поискано да се наложи възбрана върху недвижими имоти, притежавани от Г.Ю. Ш.. Към молбата са приложени преписи от договор за цесия, пълномощно за съобщаване на цесията, уведомление по чл. 99 ЗЗД и изпълнителен лист.

Съгласно изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1833/2012 г. на РСХасково длъжниците Ж. Ф. Б. и Г.Ю. Ш. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД общо сумата от 12 627,13 лева, включващи: сумата от 9944,05 лева – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1961,46 лева – договорна лихва за периода 28.02.2008 г. – 13.07.2012 г., сумата от 721,62 лева – наказателна лихва за периода 29.04.2011 г. – 13.07.2012 г., които вземания произтичат от извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2008 г. Длъжниците са осъдени също така да заплатят направените по делото разноски в общ размер от 755,54 лева, от които 252,54 лева – държавна такса, и 503 лева – юрисконсулско възнаграждение.

2

С постановление от 25.03.2016 г. на ЧСИ З.З. е образувано изп.д. № 854/2016 г.

Извършени са справки, като на 12.04.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил искане за налагане на възбрана върху имот на Г.Ю. Ш..

На 18.05.2016 г. е залепено уведомление до Ж. Ф. Ш., с което е указано, че в двуседмичен срок може да бъде получена от кантората на ЧСИ З.З. покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение. Уведомлението е залепено, след като призовкарят е разговарял на адрес в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул.

„******** със свекървата на Ж. Ф. Ш. – С.П., която е отказала да получи книжата по изпълнително дело. Уведомлението е залепено по регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника Ж. Ф. Ш. - гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „********.

С Констативен протокол от 08.06.2016 г. ЧСИ З.З. е приел, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника Ж. Ф. Ш..

С молба от 04.08.2017 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал да се извърши справка за банковите сметки на длъжниците и при наличие на такива да се наложи запор.

Със запорно съобщение от 30.08.2017 г. ЧСИ З.З. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от „Римтехно” ЕООД.

На 30.08.2017 г. са изпратени съобщения до „Юробанк България” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Сибанк” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Банка Пиреос България” АД за налагане на запор на банковите сметки на Ж. Ф. Ш..

От банките са получени отговори, че запорите са наложени, но липсват налични парични средства по сметките на длъжника.

С уведомление, получено на 11.09.2017 г., Ж. Ф. Ш. е узнала, че е наложен запор върху банковите й сметки във връзка с изп.д. № 584/2016 г. на ЧСИ З.З..

С молба от 13.03.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от „Римтехно” ЕООД.

С молба от 11.06.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал да се наложи възбрана върху недвижими имоти на Г.Ю. Ш..

С молба от 05.11.2019 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал да се извърши справка за налични банкови сметки на длъжника Ж. Ф. Ш. и при наличието на такива да се наложи запор.

На 06.11.2019 г. са изпратени съобщения до „Банка Пиреос България” АД, „Обединена българска банка” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Централна кооперативна банка” АД, „Юробанк България” АД и „Ти Би Ай Банк” ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на Ж. Ф. Ш.. От банките са получени отговори, че запорите са наложени, но липсват налични парични средства по сметките.

На 29.05.2020 г. е депозирана по изпълнителното дело молба от „Еос Матрикс” ЕООД, с която се съобщава, че дружеството е придобило от „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията, за които е образувано изп.д. № 854/2016 г. на ЧСИ З.З.. С молбата е поискано да се извърши опис на движимите вещи в дома на длъжниците.

Към молбата е приложен договор за цесия, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на прехвърлянето.

С молба от 07.08.2020 г. „Еос Матрикс” ЕООД е поискало от ЧСИ З.З. да връчи на Ж. Ф. Ш. препис от уведомлението за извършената цесия.

В изпълнителното дело се намират книжа, от които е видно, че ЧСИ З.З. чрез ЧСИ М.Б. е опитал да връчи на Ж. Ф. Ш. покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение и уведомление за извършената цесия. Длъжникът обаче не е 3 бил открит от призовкаря при посещенията на 11.10.2020 г., 25.10.2020 г. 11.11.2020 г.

Не е представен протокол или разписка за залепено уведомление до Ж. Ф. Ш. по реда на чл. 47 ГПК.

Гореизложеното се установява и от представеното пред СРС удостоверение на ЧСИ З.З. за извършени действия по изпълнителното дело.

С молба от 26.08.2021 г. Ж. Ф. Ш. е поискала да й се изпратят копия от книжата по изпълнителното дело, сред които и изпълнителен лист, заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Документите са изпратени от съдебния изпълнител до длъжника на 28.09.2021 г., като същите са били получени през м. септември 2021 г., видно от изявленията в исковата молба.

С Постановление от 29.11.2021 г. ЧСИ З.З. е спрял изп.д. № 854/2016 г. въз основа на издадена по настоящото производство обезпечителна заповед.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност във въззивната жалба съдът приема следното:

Вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г. на IV Г.О. на ВКС.

Според настоящия въззивен състав не може да се сподели доводът на въззивницата Ж. Ф. Ш., че заповедта за изпълнение в процесния случай е влязла в сила през 2016 г., когато ЧСИ З.З. е изпратил до нея покана за доброволно изпълнение с изх. № 23483/25.03.2016 г. От материалите по делото не се установява тази покана и приложената към нея заповед за изпълнение да са били получени от длъжника Ж. Ф.

Ш..

На 18.05.2016 г. до длъжника Ж. Ф. Ш. е залепено уведомление, съгласно което преписи от покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение могат да бъдат получени в канцеларията на съдебния изпълнител в двуседмичен срок. Въззивният съд обаче намира, че не е било осъществено редовно връчване на заповедта за изпълнение чрез залепеното уведомление.

До изменението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК през 2017 г. трайната съдебна практика е приемала, че когато при първото посещение връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва да потърси сведения за това дали адресатът пребивава там. При получени сведения, че търсеното лице не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че лицето пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там адресатът, за да се направи следващо посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, 4 като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. В този смисъл са разясненията, дадени с Решение № 233/03.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 70/22.05.2018 г. по гр.д. № 342/2017 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 96/22.07.2019 г. по гр.д. № 2116/2018 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 68/05.07.2023 г. по гр.д. № 1039/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 77/22.07.2023 г. по гр.д. № 1033/2023 г. на IV Г.О. на ВКС.