Решение № 179 от 26.09.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр.Несебър, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20222150201203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Р. Н. с ЕГН **********, от град Д., улица Ч. № 5, срещу Наказателно постановление № 22-0304-001383 / 04.11.2022г., издадено от Иво Г.

Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Жалбоподателят излага твърдения, че на 17.09.2022г. е управлявал МПС – Влекач с рег.№ ****** след употреба на алкохол, когато в к.к. Слънчев бряг причинил ПТП, при което е настъпила средна телесна повреда на С.С., родена на 20.04.1959г., поданик на Обединеното Кралство, а за случая е образувано Досъдебно производство № ЗМ-1101/2022г. по описа на РУ на МВР Несебър, по което той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1 от НК, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20 от ЗДвП. В хода на разследването следва да се изяснят обстоятелствата, свързани със собствеността, регистрацията на МПС, технически прегледи, а оттам и кой е бил длъжен да сключи застраховки за превозното средство. Жалбоподателят посочва, че е управлявал въпросното МПС в изпълнение на задълженията си по трудов договор, сключен с неговия работодател.

По отношение на обжалваното Наказателно постановление (НП) посочва, че наложената с него глоба е извършено в нарушение на материалния закон, отрича да е извършил вмененото му нарушение, намира изложеното в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, за недоказано, което прави акта 1 нередовен. Моли постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание. С отделно писмено становище, подадено от юристконсулт при ОДМВР – Бургас, се изразява позиция за неоснователност на жалбата и че от събраните доказателства в хода на административно наказателното производство нарушението с неговите съставомерни признаци е доказано, както и че е извършено виновно. Счита, че при издаване на НП и при съставянето на АУАН не са извършени съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено средното от фактическа страна:

На 04.07.2022г. е сключен трудов договор на основание чл.62, ал.3, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, в който „К.“ ООД, ЕИК ***, Бургас, в качеството му на работодател, е възложил на Й. Р. Н. с ЕГН **********, в качеството му на работник, който от своя страна е приел да изпълнява длъжността „Шофьор, съчленен автобус“, при пълен (8часов) работен ден, срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730 лева. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 05.07.2022г.

На 17.09.2022г. О. М. И. – „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, е съставил АУАН серия АД, бл.№ 483255, за това, че на същата дата в 12:12 часа в к.к. Слънчев бряг, на кръстовище, между хотел „Жерави“ и хотел „Планета“, посока хотел „Олимп“, Й. Р. Н. с адрес: град Д., улица Ч. № 5, управлява Влекач с рег.№ ****** с прикачено автовлакче с рег.

№ ***, като не притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2022г. В акта е посочено, че нарушителят е виновен участник в ПТП. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

От извършени в хода на административно наказателното производство справки от Гаранционен фонд се установява, че за МПС с ДК № ****** е имало застраховка „Гражданска отговорност, сключена на 09.06.2018г., но застрахователният договор е бил прекратен на 26.12.2018г., след която дата договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за въпросното МПС не е сключван, съответно такъв не е имал нито към 01.07.2022г., нито към 17.09.2022г. – датата на нарушението, посочена в акта.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията също на основание чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като също е констатирал, че нарушителят не е собственик на управляваното от него МПС.

По делото е представено писмо от ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, от което е видно, че след извършена справка в „АИС КАТ – Регистрация на ПС и собственици“ е установено, че влекач марка и модел „ДС 4 А“, с рег.№ ******, рама № ***, двигател № *** е регистрирана като собственост на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, град Варна от 07.11.2006г. От 15.01.2020г. въпросното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, 2 ал.15 от ЗДвП, имащо за последица невалидност на СРМПС и регистрационните табели.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, за сключи застрахователен договор.

По аргумент от чл.13, ал.3, вр. чл.32, ал.1, т.3 и чл.32ж, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр.31 от 14.04.2000г.), „спирането от движение“ на МПС като принудителна мярка се свързва пряко с техническото му състояние, което подлежи на удостоверяване с успешно преминат технически преглед. От друга страна регистрацията, промяната в регистрацията или прекратяване на регистрацията на МПС са действия по приложение на правен режим, задължението за които изхожда от възникване на определени юридически факти – придобиване на собственост, промяна в данните за регистрирано превозно средство, неизпълнение на задължение за подаване на заявление за промяна в регистрацията, несключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и други.

Правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП поставя императивно изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По аргумент от чл.32ж, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е налице забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на регистрирани, но технически неизправни превозни средства.

Нормата на чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ съдържа два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а вторият касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Тоест налице е разлика в субекта на нарушението и самото изпълнително деяние. В първия случай нарушението се изразява в противоправно бездействие на собственика, при поставено задължение за постигане на изискуем правен резултат – сключване на договор. Втората хипотеза третира деяние, което се извършва от лице несобственик чрез противоправно действие – управление на автомобил, за който не са удовлетворени нормативните изисквания.

Без отношение към състава на чл.638, ал.1 от КЗ е обстоятелството дали превозното средство е управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване. За 3 реализиране на отговорността в посочената хипотеза е от значение единствено фактът на придобиване на регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение превозно средство, като от този именно момент за приобретателя се поставя задължение да го застрахова, без оглед на това има ли намерение да го управлява. За да възникне това задължение следва да са налице и двете поставени от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство, освен, че следва да е не е „спряно от движение“, трябва да е регистрирано. Тоест, дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственика му не ще се породи задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява без да е регистрирано, ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл.140, ал.1 от ЗДвП, която в случая е реализирана. Тази отговорност не би отпаднала дори да е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според изисканата от съда и представена от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас информация, се установява, че процесното превозно средство е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 15.01.2020г., тъй като собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да го регистрира. При това положение е отпаднала една от задължителните по смисъла на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предпоставки, с която е обвързано задължението на собственика на превозното средство да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на тези констатации съдът намира, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което налага негоВата отмяна.

С оглед изхода на спора и предвид правилата на процеса, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която сума ОДМВР – Бургас следва да бъде осъдена да му заплати.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-001383 от 04.11.2022г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, на Й. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Д., улица Ч. № 5, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв.

(четиристотин лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Й. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Д., улица Ч. № 5, сумата в 4 размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5