Определение № 13742 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13742 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506259 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е п о частна жалба вх. № 141914/05.05.2026г. по регистъра на СРС изпратена на 28.04.2026г. от ответника по исковете – Ц. Й. М., ЕГН ********** срещу Определение № 14397/15.04.2026г. по гр.д. № 2527/2025г. на Софийски районен съд, 170-ти състав с което е отхвърлена молбата й по чл.

248 от ГПК. Наведени са твърдения, че в случая исковете били в по-голямата си част отхвърлени и й се следват разноските по делото. Не била станала повод за образуване на делото. Плащането било из-вършено в хода на процеса, но това не означавало станала повод за образуване на делото. Това се преценявало към момента на подаване на исковата молба. Към него момент вземанията не били изискуеми, не била отправена покана за плащане.

Изпълнение в хода на процеса често се извършвало за избягване на неблагоприятни последици, а не като признание на първоначална забава.

Ответникът по жалбата – Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорило жалбата. Посочило е, че определението на СРС е правилно, претендирало е разноски.

Третото лице –помагач на ответника по жалбата – Далсия“ООД не е изразило становище.

Съдът като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 15874/17.01.2025г. на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046 Ц. Й.

М., ЕГН ********** за установяване на вземания , за които е по заповед за изпълнение, заявление за което е подадено на 19.06.2024г.

С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не дължи сумите, 1 защото ги бил платил на 21.03.2025г

С Решение № 22105/02.12.2025г. е признато за установено, че Ц. Й. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на 48,70лв. представляващи неплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода май 2021г. – април 2023г. , ведно със законната лихва от подаването на заявлението -19.06.2024г., до изплащането им, за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 37162/2024г., като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 48,70лв. до 2682,15лв. главница ; за обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия в размер на 425,09лв. за периода 15.09.022г. до 10.06.2024г.; сумата от 58,36лв. представляваща цена на дялово разпределение на енергията; сумата от 13,66лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение, като Ц. М. е осъдена да заплати на Топлофикация София“ЕАД съдебни разноски от 113,59лв. по заповедното дело и 75лв. по исковото дело. В мотивите е посочено, че причината за отхвърляне на исковете е извършеното на 04.09.2024г. плащане на 2682,15лв. и плащането от 21.03.2025г. на сумата от 641,59лв.

В последното съдебно заседание ответникът е представил списък на разноските, които претендира – 250лв. за възнаграждение за адвокат.

За постановеното решение ответникът е уведомен на 08.12.2025г.и на 18.12.2025г. е подал молба по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски от 250лв. за възнаграждение за адвокат.

С Определение от 15.04.2026г., съобщено на ответника на 21.04.2026г. СРС е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Претенцията за разноски , макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл. 248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила 2 списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната. При тази хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на вече присъденото.

Списъка с разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от ГПК- в частта за изменение на решението в частта за разноските и то независимо че страната е направила само един разход по делото. Липсата на списък на разноски води до процесуална недопустимост на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Липсата на този списък, обаче, не води до процесуална недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 80 от ГПК е императивна и ограничителна, същата визира единствено и само искането за изменението на решението в частта за разноските, поради което и не може да се тълкува разширително. При така възприето, съдът приема, че списък с разноските не е условие за допустимост на молбата по чл.

248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските. (В този смисъл т.2, т. 8, т. 9 Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от страните, представен е списък на разноски от ответника, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК е била допустима.

Съдът приема, че определение на СРС по чл. 248 от ГПК е правилно.

Нормите на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК уреждат общото правило за разпределяне на отговорността на разноски по делото. Изключение от общото правило урежда хипотезите на чл. 78, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая исковете са отхвърлени в по-голямата си част, но причината за същото е плащане на сумите, предмет на иска, което е извършено в хода на процеса. Това плащане е обхващало и суми за мораторни лихви за забава , които са за период преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което и неоснователен е доводът на частният жалбоподател, че платените вземания не са били изискуеми към подаване на исковата молба. С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е приел, че ответникът е станал причина за образуване на делото, както и че разноските следва да се поставят в негова тежест.

По отговорността за разноски:

3

В производство по чл. 248 от ГПК не се присъждат разноски и така направените в настоящото производство от страните остават за тях, молбата на Топлофикация София“ЕАД за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 141914/05.05.2026г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Топлофикация София“ЕАД за присъждане на разноски по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4