Определение № 4210 от 30.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4210 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110138828 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка съдът установи, че насрещната искова молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 4 и ал. 5 ГПК – налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума относно размера на претендираната главница по договора за паричен заем, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания. С цел процесуална икономия и като съобрази, че предявеният насрещен иск е допустим и родово подсъден на районния съд като първа инстанция, както и поради наличието на връзка с първоначалните искове, обусловена от едно спорно правоотношение съдът намира, че насрещният осъдителен иск следва да бъде приет за съвместно разглеждане по настоящото дело с първоначалните искове.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че исковата молба по първоначалните искове е нередовна. Заявеният петитум не противоречи на фактическото изложение в обстоятелствената част на исковата молба. Налице е яснота относно поредността, в която следва да бъдат разгледани предявените в условията на евентуалност установителни искове. Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на предявените първоначални искове. Какви суми са плащани по процесния договор, респ. как същите са отнасяни за погасяване на задълженията на кредитополучателя е въпрос по съществото на спора, по който съдът се произнася с крайния съдебен акт.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „В....“ АД в едноседмичен срок от съобщението да уточни размера на претендираната главница по договора за заем.

П Р И Е М А за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело предявеният с насрещната искова молба насрещен осъдителен иск за осъждане на М. П. Б. да 1 заплати на „В....“ АД сумата от 680 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 6085964/11.10.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до окончателното плащане.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в насрещната искова молба, при депозит в размер на 600 лв., вносим в 1седмичен срок от съобщението, по следния начин: 350 лв. от ищцата по първоначалните искове и 250 лв. от ищеца по насрещния иск.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., адрес: гр. София, ж.к. „Слатина“, бл. 39, вх. Д, ап.

113, тел. ***, специалност: Финанси.

Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по първоначалните искове по чл. 190 ГПК, тъй като част от описаните в исковата молба документи са представени от ответника с отговора, а по отношение на останалата част от документите са налице твърдения, че не се намират в държане на ответника.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещните искове „В....“ АД - и препис от писмения отговор на насрещната искова молба.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

М. П. Б. е предявила срещу „В....“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 6085964/11.10.2024 г. поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност спрямо горния иск – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, поради противоречието със закона, а в условията на евентуалност спрямо горния иск – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието с добрите нрави, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 112,78 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор.

Ищцата твърди, че на 11.10.2024 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № 6085964, по силата на който ответникът отпуснал на ищцата заемна сума в размер на 1500 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 18 равни двуседмични вноски съгласно погасителния план към договора, като в последния било отбелязано, че общо дължимата по договора сума е в размер на 2 878,92 лв. Уговорени били размер на фиксиран ГЛП – 40,32% и размер на ГПР по кредита – 50,01%. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора заемателят дължи такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 687,42 лв., която следва да се заплати разсрочено на равни части и да се 2 включи в размера на всяка от погасителните вноски. По силата на чл. 5, ал. 2 от договора в случай на непредоставяне на едно от посочените в чл. 5, ал. 1 обезпечения на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 458,28 лв. Ищцата релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречието му със закона. Твърди, че уговорената между страните възнаградителна лихва е прекомерна и надвишава трикратния размер на законната лихва. Излага, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване по кредита. Посочва, че в разрез с чл. 19, ал. 1, вр. ал. 4 ЗПК размерът на ГПР е увеличен по скрит начин, без в него да е включена стойността на дължимата такса за експресно разглеждане и уговорената неустойка. Поддържа, че кумулирането на такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне в срок на уговореното обезпечение води до скрито оскъпяване на кредита. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за действителен, ищцата релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора.

Твърди, че уговорената с нея допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, която да бъде предоставяна от страна на кредитора, представлява действие, свързано с усвояването на кредита, чието заплащане разпоредбата чл. 10а, ал. 1 вр. ал. 2 ЗПК изрично забранява. В този смисъл оспорената клауза противоречи на повелителните норми на закона, поради което е нищожна. Сочи, че никъде в договора не е ясно и точно формулирано какво означава „експресно разглеждане“ и по какво същото се отличава от стандартното разглеждане на документите за отпускане на кредит. По тази причина клаузата се явява неравноправна и нищожна по см. на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, за действителна, ищцата релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора. Счита, че неустойката е уговорена в отклонение на присъщите функции, а нейният размер е по-висок от една трета от стойността на главницата по договора. Поддържа, че неустойката увеличава дълга на заемателя, както и води до затрудняване на доброволното му погасяване и увеличаване разноските в полза на кредитора при евентуалното принудително събиране. Посочва, че няма данни кредиторът да е претърпял вреди от непредоставяне на уговореното обезпечение. С тези съображения счита неустоечната клауза за нищожна поради противоречието с добрите нрави. Излага, че към датата на депозиране на исковата молба в съда ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 1612,78 лв. Претендира от ответното дружество връщане на сумата от 112,78 лв. като недължимо платена по нищожен договор за паричен заем. Твърди, че при нищожност на договора кредиторът следва да върне всичко получено по договора, с което неоснователно се е обогатил, освен стойността на чистата главница, която в случая е в размер на 1500 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния договор за паричен 3 заем с твърдяното съдържание. Твърди, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се посочи математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на т. 3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, чието правило е императивно посочено в закона и се прилага за всеки договор за потребителски кредит. Посочва, че стойността на услугата за експресно разглеждане не следва да се включва в размера на ГПР по арг. от чл. 19 ЗПК вр. Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В случая договорът бил сключен по искане на кредитополучателя, на когото е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите в договора, като същият се е запознал с предоставената му преддоговорна информация. Твърди, че предназначението на уговорената неустойка по чл. 5 е да обезщети кредитора за евентуалните вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в пропусната печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил паричната престация в срок, както и допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако бе набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар. Посочва, че по договора са постъпили плащания в размер на 820 лв., с която сума е погасена част от дължимата главница в размер на 650,94 лв. и възнаградителна лихва в размер на 169,06 лв.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба е обективирана насрещна искова молба, с която „В....“ АД е предявило срещу М. П. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 680 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 6085964/11.10.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът по насрещните искове твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 6085964/11.10.2024 г., по силата на който дружеството предоставило на ответницата сумата от 1500 лв. срещу задължението за връщането на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 96,29 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,32%, ГПР по кредита от 50,01% и общ размер на плащанията от 1 733,22 лв. Твърди, че кредитополучателят е извършил плащания по процесния договор в размер на 820 лв., с която сума е погасена част от дължимата главница в размер на 650,94 лв. и възнаградителна лихва в размер на 169,06 лв. Излага, че към датата на подаване на исковата молба в съда ответницата дължи на кредитора сумата от 849,06 лв. – главница по договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на насрещната искова молба, с който не оспорва, че дължи на ищеца остатъка от неизплатената главница по договора в размер на 680 лв. Поддържа първоначалните искове за обявяване нищожността на процесния договор, респ. на оспорените клаузи от него.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените първоначални установителни искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за паричен заем с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за 4 отпускане на паричен заем и на неустоечно вземане.