Решение № 168 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 120/ 23.04.2025 г. по гр. д. № 820/ 2023 г. на ОС – Стара Загора Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ – гр. Раднево е осъдена да заплати на Т. Е. П. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 01.12.2023 г., като предявения иск за разликата до общо претендираните 30 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал ответникът Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, който го обжалва с оплаквания за нередовност на исковата молба, недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се излагат доводи, че не са налице твърдяните нарушения, съставляващи основание на предявения иск, поради което се иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено ново, с което да се отхвърли.

Решението в отхвърлителната му част се обжалва с насрещна въззивна жалба и от ищцата Т. Е. П., която го атакува с доводи за заниженост на 1 присъденото обезщетение, с оглед на което иска да се отмени, вместо което бъде постановено ново, с което да се уважи в пълен размер предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по чл.

259, ал. 1, респективно чл. 263, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

Т. Е. П. е предявила против „Държавна психиатрична болница „Д-р Г.

Кисьов“ – гр. Раднево иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с престоят й в болницата.

Независимо, че като причина за възникване на вредите се сочат редица нарушения, свързани с престоя на ищцата в ответната болница, следва да се отбележи, че се касае за един иск, тъй като при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно по между си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално (Решение № 204/ 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 7046/ 2014 г., IV г. о.).

По отношение на оплакването, че окръжният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като в нея не са описани конкретните противоправни действия, от които са произлезли претендираните от ищцата вреди, настоящата инстанция намира същото за неоснователно.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия; 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.

49 ЗЗД е възложил работа; 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. Работникът да има вина за причинените вреди (Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).

Следователно предпоставка за пораждане на отговорността по чл. 49 ЗЗД е конкретно противоправно действие/ бездействие на лицето, на което е възложена работата. За ангажиране отговорността на възложителя не е необходимо да се идентифицират лицата, които са извършили 2 противоправното деяние, а е достатъчно да се установи, че вредата е причинена при или по повод изпълнение на възложената работа от лице, за което той носи отговорност (Решение № 100/ 10.06.2010 г. по гр. д. № 1245/ 2009 г., IV г. о. на ВКС). В случая в исковата молба са описани конкретните противоправни действия/ бездействия на служители на ответната болница, с които ищцата свързва възникване на неимуществени вреди, а именно: принудително задържане в болницата; неоснователно насТ.ване в Първо женско отделение (затворено) за един ден; лоши битови условия, изразяващи се в липса на лично пространство, занемарено състояние на сградата, наличие на решетки по прозорците, заключване на отделенията; пушене в сградата от пациенти и служители; лоша обща хигиена, изразяваща се в липса на постоянна топла вода, липса на течаща вода в тоалетните; измиване на отделенията със студена вода от пациентите; неосигуряване на средства за лична хигиена, невъзможност за честа смяна на дрехите поради липса на достъп до пералня; несъобразяване на лечението с конкретните особености на заболяването и нейните потребности; липса на информация относно съществени обстоятелства за престоя й в болницата – медицинските основания за постъпването й в болничното заведение, характера на лечението и битовите условия. Т. е. описаните нарушения могат да се сведат до три групи: 1) Ограничаване правото на свободно придвижване поради неоправдано насТ.ване в затворено отделение; 2) Лоши битови и хигиенни условия; 3) Несъобразяване на лечението с особеностите на нейното заболяване и липса на информация относно съществени обстоятелства относно престоя в болницата.

Неоснователно, на следващо място, е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, което се обосновава с доводи, че същото е постановено в несъответствие с изготвения доклад и поради произнасяне свръхпетитум.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др.

Недопустимо е решението и когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание или е разгледал, който не е предявен, и не е разгледал предявеният.

3

(т. 9 от Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС). Целта на доклада по делото е да очертае предмета на спора, спорните и безспорните факти, да разпредели доказателствената тежест и да осигури на страните пълна яснота кои от твърдяните от тях факти следва да докажат. Неточният или непълен доклад не води до недопустимост на решението, след като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на делото, а евентуално до неговата неправилност. В случая окръжният съд е разгледал предявеният иск на заявеното основание и в рамките на формулираното искане за защита, поради което не са налице основания за неговата недопустимост. Коментираното от окръжния съд нарушение - непредоставяне на специализирана психо – терапевтична или друга подкрепа - е свързано с въведеното като основание на иска нарушение, изразяващо се в несъобразяване на лечението с особеностите на нейното заболяване, поради което съдът не се е произнесъл по непредявено основание. Не е налице и произнасяне „свръхпетитум“, тъй като съдът не е присъдил повече от поисканото.

От фактическа страна не е спорно, че на 24.04.2019 г. ищцата Т. Е. П. е постъпила доброволно на лечение в „Държавна психиатрична болница „Д-р Г.

Кисьов“ в гр. Раднево, чийто престой с отделни прекъсвания е продължил до 02.02.2021 г. Първият престой е от 24.04.2019 до 17.06.2019 г., вторият от 03.07.2019 до 20.08.2019 г., третият от 03.09.2019 до 23.10.2019 г., четвъртият от 11.11.2019 до 27.11.2019 г. и петият от 04.08.2020 до 02.09.2020 г.

Не е спорно също така, че при първоначалното й постъпване е била настанена за един ден без нейно съгласие в Първо женско отделение от затворен тип, в което са настанени най – тежко болните жени в клиниката, а след това била преместена в Трето женско рехабилитационно отделение с лек режим.

Спорен между страните е въпросът дали насТ.ването на ищцата в Първо женско отделение е било оправдано или неправомерно е засегнало гражданските й права. Видовете психиатрични отделения в лечебните заведения за болнична помощ, условията и редът за насТ.ване на пациентите са уредени в приложението към чл. 1 от Наредба № 24 от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“. Според раздел IV, 1, б.

„в“ от приложението според режима на достъп психиатричните отделения биват затворени, отворени и полузатворени. Съгласно т. 3.2.1 от раздел IV 4 затворения режим е приложим само по отношение на пациенти, страдащи от остри психози. Според т. 2.2 приемането на пациенти се осъществява от лекар – психиатър, който за целта следва да осъществи контакт и диалог с източника на заявката – в това число пациента и неговите близки, както и да изготви първоначална оценка на състоянието на пациента. При първоначално постъпване първоначалната оценка задължително включва и оценка на суицидния риск (т. 2.3.3).

В разглеждания случай от показанията на св. П Г, която е била лекуващ лекар на ищцата по време на престоя й в ответната болница, става ясно, че причина за насТ.ването й в най - тежкото Първо женско отделение от затворен тип са констатираните от приемащия лекар данни за суицидни опити и суицидно поведение в миналото. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата е постъпила за лечение в ответната болница доброволно, със съзнание, че страда от психично заболяване и желание да се лекува. При първоначалното постъпване нито тя, нито придружаващия я родител – св. П И - са споменали при разговора с приемащия я лекар, че има суицидни намерения. В Допълнителен лист № 1 към ИЗ № 416 изрично е отразено по отношение на ищцата, че отрича актуални суицидни мисли и намерения, а според отбелязаното в ДЛ № 2 от 25.04.2019 г. психичното й състояние позволява лечението да се провежда в рехабилитационно отделение.

Изложеното дава основание да се приеме, че първоначалното насТ.ване на ищцата в отделението с най – тежък и ограничителен режим не е било необходимо от медицинска гледна точка, с което е нарушено изискването по чл. 148, т. 1 ЗЗ за минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента и на т. 2.3.1.1, б. „в“, изискващ хоспитализираните да се третират по начин, водещ до снижаване на тревожността и да се постави начало на терапевтична връзка. От показанията на св. П И се установи, че дъщеря й приела много тежко насТ.ването й в това отделение, разстроила се и се разплакала, поискала да се върне. Била е лишена от възможността да ползва телефона си и други лични вещи. Приравняването й с най - тежко болните и подлагането й на същите ограничения – да се придвижва свободно и да се ползва от своите вещи - я унизило, поставило я в състояние на безпомощност и безизходица, което е засилило чувството на тревожност и безпокойство.

Втората група нарушения, с които ищцата обосновава претенцията си за неимуществени вреди, са свързани с наличието на лоши битови и хигиенни 5 условия - липса на лично пространство, занемарено състояние на сградата, наличие на решетки по прозорците, заключване на отделенията; пушене в сградата от пациенти и служители; лоша обща хигиена, изразяваща се в липса на постоянна топла вода, липса на течаща вода в тоалетните; измиване на отделенията със студена вода от пациентите; неосигуряване на средства за лична хигиена, невъзможност за честа смяна на дрехите поради липса на достъп до пералня.

На първо място следва да се отбележи, че не се установи битовите условия в болницата да са в такова състояние, което да е травмирало ищцата.

Неугледния вид на сградата не представлява травматичен фактор сам по себе си, тъй като не засяга правата на болните, чийто основен интерес е да получат адекватно лечение в подходящи битови условия. По време на пребиваването си в болницата ищцата никога не се е оплаквала от битовите условия, които е приемала за нормални, което се потвърждава и от показанията на нейната майка – св. П И, че дъщеря й е не е имала сериозни оплаквания от престоя си болницата. Свидетелката е имала непосредствени впечатления от състоянието на болничните стаи, които били чисти, имало нощни шкафчета, фоайето било обособено за почивка, където пациентите се събирали и гледали телевизия, а от дъщеря си знаела, че имало и топла вода по 2 - 3 часа дневно няколко пъти в седмицата. В крайна сметка следва да се има предвид, че постъпването в болнично заведение винаги е свързано с определени лишения, които ищцата е приела в името на основната цел да получи адекватно лечение.