Решение № 980 от 23.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. гр. Хасково, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640101398 по описа за 2024 година

Предявени са от М. А. А. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.**********, със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.****************, ет.3, ап.Б, адв.Д.В.М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, представляван от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, представляван от Ива Михайлова Шаламанова, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит ******* г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Съгласно договор за потребителски кредит *******г., ищецът получава под формата на кредит сумата в размер на 3000лв. Съгласно чл.4 ал. 1 от договор за потребителски кредит ******* г., ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключения Договор за потребителски кредит.

На 13.07.2020г. ищецът сключил с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 2000лв. Твърди, че заплатил по договор за потребителски кредит *******г. сумата в размер на 3500лв., а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1200лв. В изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство на ищеца 1 били издадени и удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Намира договор за потребителски кредит ******* г., сключен с „Кредисимо" ЕАД, за нищожен на основание чл.26, ал.1 от 33Д, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Ай тръст ЕООД, за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

На първо място, договор за потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от 3ПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в Договор за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителиа лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за недействителност на Договора за потребителски.

На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договор за потребителски кредит ******* г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещ /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била 2 предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това договора за потребителски кредит бил нищожен, поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това договора за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Съгласно § 1, т.1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на 3 сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установило, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД бил „Кредисимо“ АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната. Следвало да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 3ПК, което от своя страна водило до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.б8д, aл.1 и aл.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.33П. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договора за 4 потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на втория установителен иск се твърди, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 1З.07.2020г., сключен с дружеството „Ай тръст" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от 33Д, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от 3ПК и чл.143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от 33Д е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.