Решение № 144 от 04.10.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. В., 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №

20241300500143 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ФИ“ ЕАД, ЕИК ***, седалище гр.София и заявен съдебен адрес: гр. С*** № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, чрез юрисконсулт Ваня Цвяткова против Решение № 784/12.12.2023г., постановено по гр.д.№ 735/2022г. по описа на РС-В..

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя „ФИ“ ЕАД срещу ответника Р. Г. Н., ЕГН **********, от гр. В., установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1, т. 2 ГПК, за установяване че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на общо 618.80 лв., от които: 489.41 лв. – главница; 82.15 лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.;

47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. - по Договор за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2021г., до окончателното плащане, по Заповед №243/05.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1413 по описа за 2021 година на ВРС, като неоснователни.

Със същото решение са отхвърлени исканията на ищеца за присъждане на разноските за заповедното производство и първоинстанционното.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Въззивнкът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не 1 бил уведомен за извършената цесията, а уведомяването му за извършената цесия, в хода на производството, с връчването на исковата молба и приложенията, чрез особения представител, било недопустимо, тъй като би накърнило имуществото на ответника. Излага, че тези изводите на първоинстанционният съд противоречат на закона и на съдебната практика.

Излага, че цесията е редовен и допустим от закона /ЗЗД/ способ за прехвърляне на вземания, в резултат на който се заменя кредиторът по едно съществуващо правоотношение.

В настоящия случай, на 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ***, в качеството му на цедент, и „ФИ“ ЕАД, в качеството му на цеснонер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение №1а, в което са индивидуализирани и описани цедираните вземания. На 22.04.2020 г. дружеството е станало кредитор на вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит № CRЕX-17548342. по силата на догов* за цесия и приложението №1а, неразделна част от догов*.

Твърди, че дружеството в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е изпратило на 05.05.2020г. до ответника уведомление за цесията чрез препоръчана пратка чрез „БП“ ЕАД. Адресът на кредитополучателят е бил посетен от пощенски служител, но не бил открит на адреса нито имало друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да подучи пратката, п*ди което е оставено уведомление с указан срок за получаване па пратката от пощенски клон.

След изтичане на срока за получаване па пратката, същата е върната на дружеството в цялост. Сочи, че в чл. 7 от догов* за кредит е предвидено, че всички съобщения изпратени от кредит* на кредитополучателя, се считат за подучени и узнати от кредитоподучателя, ако бъдат изпратени па адреса, посочен в догов* за кредит. Счита, че с изпращане на уведомлението за цесия на 05.05.2020г. длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, което е станало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, ресн. преди подаването па исковата молба. Адресът на връчване е посоченият в догов* за кредит. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено п*ди бездействие от страна на получателя. В случая дружеството, в качеството на пълномощник на цедента, е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърля на вземане.

На следващо място, с цел защита на правата на дружеството и в качеството му на пълномощник на цедента, към исковата молба е приложено уведомлението за цесия и е направено особено искане, съдът да разпореди приложеното писмено уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба. В тази насока излага, че законът не поставял специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването му с исковата молба от длъжника в рамките на съдебно производство е допустимо и следвало да се зачетат правните последици от това, на основание чл.235, ал.3 ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване па иска.

2

В случая било налице фингирано връчване на уведомлението за цесията на ответника, чрез особения му представител, с връчването на книжа по делото и от този момент се п*ждали свързаните с факта на връчване правни последици. Излага, че длъжникът можел да възрази за липса на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор, като по делото няма наведени твърдения в тази насока. Посочва, че претендираните от дружеството вземания и техния размер бил установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Моли Съда да отмени решението на ВРС, вместо което да постанови друго с което да уважи предявените искове. Иска присъждане на разноските по заповедното производство и по съдебното производство за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна Р. Г.

Н. от гр.В. и с ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. М. А. от АКВ., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, че в случая ответницата Р. Г. Н. не била редовно уведомена за твърдяната цесия - нито преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито с връчването на исковата молба на особения представител. На самостоятелно основание поддържа възраженията за недействителност на догов* за кредит наведени с ОИМ.

Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

РС-В. е бил сезиран с искова молба от „ФИ” ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Р. Г. Н., че дължи на ищцовото дружество сумите обективирани в Заповед №243/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1413/ 2021 година по описа на РС-В.:

489.41 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 82.15 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.; 47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително.

Претендирани са разноски за производството по делото, както и по заповедното 3 производство.

Обстоятелствата, на които се основават предявениите искове, са: Сключен на 20.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", ЕИК *** и ответника Р. Г. Н. Договор за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г /наричан по-долу Договор за кредит/, за сумата 489.41лв., за закупуване на стока и ползване на услуга. Кредитотаделят е изправна страна, като е предоставил кредитната сума. Съгласно уговореното в чл.1 от догов* предоставената кредитна сума е платена от кредитодателя на упълномощените търговски партньори: 449лв. на „З* –М.М.С.“ООД ЕИК *** за плащане на непогасения/неплатен/ остатък от кредитополучателя-купувача остатък от цената на закупена от търговския партньор стока – пералня марка-Indesit, модел- bwe 81284. Сумата от 40.41лв. кредитодателят превел на търговският партньор „КЖ, клон България“ ЕИК*** за за финансиране на услугата застраховка „Сигурност на плащанията“. Кредитопулчателят се задължил да върне кредитната сума на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план.

Ответникът не извършил плащане и изпадна в забава още на 02.02.2020г., от който ден дължи и обезщетение за забава/лихва за забава/.

Ищецът е кредитор на ответницата по силата на сключен на 22.04.2020 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ***, в качеството му на цедент и ищеца „ФИ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на периоди, индивидуално уговорени между страните, не по-дълги от два месеца от последното прехвърляне, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 22.04.2020 г. е подписано Приложение № 1а, с което придобил и станал титуляр на вземанията срещу ответницата по посочения договор за кредит. Цесията е съобщена на ответника. Като пълномощник на цедента-кредитодателя уведомил длъжникакредитополучател с уведомление, адресирано до него на посочения в догов* адрес, изпратено с препоръчана пратка чрез „БП“ЕАД. Длъжника не бил открит от пощенския служител, нито е открито лице на адреса съгласно да получи пратката. Служителят оставил уведомление с указан срок за получаване на пратката. Длъжникът не се явил и пратката е върната в цялост, като „непотърсена“. Отправя изрично искане на ответника да бъде връчено, ведно с книжата по делото, уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, изготвено от дружеството в качеството на пълномощник на цедента, като датата на връчване на книжата по делото ще бъде най-късният момент в който ответникът ще бъде уведомен за цесията.

В срока по 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.М. А., е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове.

Навежда възражения за: недействителност на догов* съгласно разпоредбите на ЗПК размерът на шрифта е по-малък от 12 /неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК/; посоченият ГПР не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК липсва методика за определяне на ГПР, единствено били посочени абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Кредитното правоотношение е недействително на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. Лихвеният процент бил прекомерен и противоречал на добрите нрави.

4

На следващо място твърди че ответницата не била уведомена за цесията. Такова уведомяване не можело да се осъществи с връчването на уведомлението ведно със съдебните книжата в производството, чрез назначения на ответницата особен представител.

Страните не спорят, а и от приложеното ч.гр.д. № 1413/2021 г. по описа на Районен съд - В. се установява, че в полза на въззивното дружество /ищеца/ е издадена заповед №243/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззиваемия /ответника/, за сумата в размер на общо 618.80 лв., от които: 489.41 лв. – главница; 82.15 лв.

- договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.;

47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-29.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в размер на 25 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г.