Решение № 185 от 07.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Разлог, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240101386 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от Ф.А.Б., ЕГН*, адрес: г.Я., у.

„О.“№34, ч/з адв. П.П., САК, против „В.БГ“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н Л., у.„Д.Х.“№5254, с управителите З.Р. и А.М., против „В.БГ“ЕООД, ЕИК*.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е сключен Договор за кредит №*/ 25.12.2023 г., по силата на който е договорена главница от 600.00 лв. Срокът на кредита е 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита от 40.97% и ГПР от 49.7%. По договора е сключен анекс за удължаване на срока от дата 06.06.2024 г., по силата на който срокът е удължен с 30 дни за 240.00 лв., както и главницата е увеличена на 1`000.00 лв., а лихвения процент е увеличен на 41%.

По силата на договора, кредитополучателят е задължен да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане от 141.78 лв., уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит. В чл.13.1 от Общите условия е уговорена и „такса за удължаване“, чийто размер е посочен в Тарифата за таксите и разходите за услуги, предоставяни от „В.БГ“ЕООД.

Кредитополучателят е ФЛ, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Така посоченият договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В ИМ са изложени съображения за противоречие на договора за кредит с чл.10, ал.1 от ЗПК.

Договорът е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на ЗПФУР (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и ЗПК (ЗРК). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи.

На следващо място се сочи, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.19 ЗПК. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора се посочват 1

„стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент за срока на договора“, но не е посочен изискуемият по закон „годишен лихвен процент“. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай дължимата „такса за бързо разглеждане“ не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите. В тази вр. счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК, и незаконосъобразно не е включил таксата за бързо разглеждане в р-ра на ГПР (въпреки че същата е включена в общи размер на кредита). При условие, че същата беше включена, действителният ГПР би възлизал на повече от 84%, а когато към разходите на кредита бъдат включени и заплатените такси за удължаване, р-рът надвишава 1`000%. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК, за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Отделно се сочи, че в договора е уговорен лихвен процент за срока на договора от 40.97% и ГПР от 49.7%. Не става ясно какво представлява разликата м/у горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това са предвидените такси за бързо разглеждане и удължаване, които поставят потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията м/у страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1, и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е цитирана практика на СЕС.

На трето място, ищецът счита договора за нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Изложени са съображения в насока, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора е предвидена лихва от 40.97% годишно, който размер надхвърля повече от 3 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

На четвърто място се сочи, че клаузите, изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, противоречат на разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗПК. В настоящия случай изисканата „такса за бързо разглеждане“ представлява именно такса, свързана с усвояването на кредита.

Изисканата от кредитополучателя „такса за удължаване“ представлява именно посочената в закона „такса за управление на кредита“. Счита, че клаузите от договора, изискващи заплащането на посочените такси са нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК.

На пето място се сочи, че клаузите, изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, са неравноправни, като нарушават изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП (ЗЗП) и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

На шесто място, клаузите,изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена 2 в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и г. 4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ но чл.13.1 от Общите условия, са нищожни и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.

На седмо място, клаузите изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, са нищожни и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, като нарушаващи и заобикалящи изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На осмо място, Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да се съдържа приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен процент не се съдържа в процесния договор.

Изложени са съображения за неприложимост на чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит №*от 25.12.2023 г. като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №119 от 23.01.2025 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В определения от закона едномесечен срок е представен писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че процесния договор за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР Изложени са доводи относно начина на сключване на договора за кредит. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в личния си профил на сайта www.*.* и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. След което е предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа. Препис от договора в PDF формат също е бил изпратен на ел. адрес, посочен от Кредитоискателя - *.*@*.*, като по този начин кредиторът е изпълнил всички законовоустановени правила за валидно възникване на договорното правоотношение, а твърденията в ИМ за нарушения не комуникират с обективната действителност, още повече че не става ясно защо ищцата няма възможност да представи Общите условия по Договора, с които на практика разполага и явно по нейна вина е в обективна невъзможност да ги открие, а ч/з способите на ГПК се изисква Дружеството-ответник да бъде задължено да съдейства и да представи същите.

На следващо място се сочи, че Кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично допълнителна услуга Бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит/на допълнителна сума към отпуснатия кредит. Услугата Бързо разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 мин. от изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи такса за Бързо разглеждане. Последната се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на www.*.*.

Съгласно допустимата възможност, уредена в т.4.1 от Общите условия, г-жа Б. се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена 3 горепосочената такса. Услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в с-мата на Дружеството. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит.

Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата е била обвързана със заплащането й. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.

Заявената и отпусната сума по Договор за кредит №*/ 25.12.2023 г. е преведена на Ф.А.Б. на 25.12.2023 г. по банкова сметка. Кредитополучателят е избрала този начин на получаване на заявената от нея сума.

Съгласно т.10.1. от Общите условия на Договора, всеки Кредитополучател има право да кандидатства за отпускане на суми в рамките на индивидуално определения му кредитен лимит, който представлява максимално допустимата сума, която може да бъде изтеглена. В рамките на кредитния си лимит, Кредитополучателят може да изтегли допълнителни суми, чиито специални условия се уреждат м/у страните в отделен Анекс към Договора за кредит.