Решение № 65 от 13.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Козлодуй, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева в присъствието на прокурора С. ИВ. К. като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20231440200154 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. И. Ц., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ж.к.2, бл.61, вх.В, ет.3, ап.8, чрез процесуалния си представител адв.М. С. от АК - Враца, с която е обжалвал наказателно постановление №235735-000011/28.04.2023г. на Началника на РУ АЕЦ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

С наказателно постановление №23-5735-000011/28.04.2023г. на Началника на РУ АЕЦ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на К. И. Ц., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет лева / за нарушение на 1 чл.100, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева / двадесет лева / за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

От процесуалния представител на жалбоподателя по делото е постъпила писмена защита, с която се иска съда да отмени НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до неговата незаконосъобразност, както и поради липсата на безспорни доказателства за виновността на жалбоподателя в извършване на деянията, които са му вменени като административни нарушения.Сочи, че е неоснователно твърдението, че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, която забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.Съставомерно по посочения текст от закона нарушение можело да е налице в две хипотези - когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност.При намалена прозрачност, не било поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена.А такова изискване не било поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлявало нарушение на посочената разпоредба.Следователно при първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем.Намалената прозрачност от своя страна, не водело до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост.Намалената прозрачност обаче, също била важен фактор за видимостта на водача.Прави се извод, че чл.105, ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата.Касаело се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличавали помежду си и осъществяването на които предполагало 2 осъществяване на различни фактически състави.

Сочи се, че в настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразявало в ограничаване на видимостта на предни странични стъкла на вратите вследствие на поставено тъмно фолио.При това положение и доколкото в съдържанието на атакуваното НП описанието на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение не можело да бъде отнесено категорично към нито един от двата случая, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се явявало незаконосъобразно от формална страна.Тази незаконосъобразност се дължала на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на двете хипотези на чл.105, ал.1 от ЗДвП - ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата до степен, че не позволява да се види водача.Описание на този вид нарушения, съответстващи на изискванията на чл.57 от ЗАНН намира, че могат да бъдат налице единствено, когато е направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост, или до намалена прозрачност / затъмнени стъкла /.

Посоченото по – горе било довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност.Последното представлявало и такъв порок, довел до незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание.

Следвало да се отбележи, че дори и да се приемело, че нарушението, което се вменява във вина е достатъчно ясно описано, то същото оставало недоказано.На първо място, не била налице ограничаване на видимостта на стъклата, тъй като както бе посочено, това предполагало наличието на предмети, които пречат на водача да възприема обстановката в пълен обем, като очевидно фабричното им затъмняване или тъмното фолио не е такъв предмет.Не можело да бъде направен и безспорен извод, че е налице намаляване на видимостта, вследствие на поставеното фолио.

Отразено е, че съгласно чл.105, ал.З от ЗДвП, намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допускало само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.Иначе казано, поначало намаляване на 3 прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените граници, то е налице нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.Според т.6.3. 1.1.1. от Правило №43, общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не можело да е по - малка от 70 %.За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници било необходимо да се извърши тест с техническо средство като например известното под наименованието Транспи - 1070.От данните по делото се установявало, че актосъставителят не е извършил необходимото замерване с такова устройство или подобно нему, поради което не можело да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения.

Налице било допуснато нарушение на материалния закон и при извършената преценка за съставомерност на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя е санкциониран с " глоба " в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР е постановено отнемането на 6 к.т..Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.Безспорно било, че автомобилът, попадал в посочените от законодателя категории и разполагал с обезопасителни колани.Но не така доказан бил друг основен елемент от осъществяването на фактическия състав на визираното нарушение - управление без поставен обезопасителен колан.Единствените данни относно посочения елемент на нарушението били свидетелските показания на свидетеля Д. Г..Сведенията, снети от актосъставителя К. К. били за негови констатации направени дълго време след спирането на автомобила за проверка и излизането на водача от него.В показанията на св.К. не се съдържали данни за констатации върху поведението на водача при управлението на автомобила преди спирането му за проверка.Свидетелят Г. изрично посочвал, че само е посочил мястото на което водача да спре и е имал наблюдения над поведението му от около 10 метра, и то под ъгъл.Счита се, че показанията на св.Г. не можели да се приемат за достоверни, тъй като както същия заявил, че не е имал никаква 4 видимост вътре автомобила, което е и причината за спирането му.Отделно, свидетелят е заявил, че е дал разпореждаме с ръка на водача да спре на посоченото от него място, което е на банкето, извън пътя, а след като водачът е спрял, Г. е изчакал два - три автомобила и едва тогава е отишъл при водача.Това било достатъчно време през което водачът е можел да свали колана си, а след това и предното ляво стъкло, за да разговаря с полицейския служител.От друга страна, поставянето на колан било задължително само по време на движение, а в случая автомобила е бил в покой и със загаседн двигател.Сочи се, че от така събраните гласни доказателства не можело да се установи по безспорен и категоричен начин, че при управление на лекия автомобил водача е бил без обезопасителен колан, тъй като от една страна актосъставителят К. не е бил пряк очевидец на деянието, а от друга показанията на св.Г. също не давали по несъмнен начин отговор на този въпрос.Дори да се приемело , че св.Г. е видял, че водача е без поставен обезопасителен колан, то тези му възприятия не са за времето през което автомобила е бил в движение, а се отнасяли за момента след като автомобила е приведен в състояние на покой и със загасен двигател.При така констатираната недоказаност, водеща до липса на посочения елемент от фактическия състав на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, атакуваното НП следвало да бъде отменено в тази част.

Отразено е, че с така съставения АУАН, актосъставителят е приел, че с поведението си жалбоподателят виновно е нарушил чл.100, ал.З от ЗДвП водач на МПС, което не е спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка го на автомобилистите, не носи контролен талон към знака.По същия начин били квалифицирани деянията и от АНО в атакуваното НП.Счита се, че в административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното НП, обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.В АУАН и НП било посочено, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.100, ал.З от ЗДвП която включвала две отделно наказуеми деяния - липса на залепен в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите и неносене на контролен талон към знака.В обстоятелствената част на АУАН било посочено само, че на автомобила не е залепен актуален стикер със

5 сключена задължителна ЗГО на автомобилистите към момента на проверката.Посоченото процесуално нарушение било от категорията на съществените, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като го лишавало от възможност да разбере за какво всъщност се ангажира отговорността му, за да организира адекватно защитата си.Изложеното водело до отмяна на НП в обжалваната част на процесуално основание, без да се изследва деянието от обективна и субективна страна.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – К. Т. К. и свидетеля Д. К. Г..

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 31.03.2023г. около 14.20 часа, при изпълнение на служебните си задължения по осъществяване на пропусквателен режим и охрана на КПП „ Запад „ на „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, полицейският служител – св.Г. забелязал процесния автомобил, като предното панорамно стъкло и предните странични стъкла на автомобила били затъмнени до степен, която не позволявала на полицейския служител да вижда водача и неговите действия.С оглед горното, водачът на автомобила, в случая жалбоподателя бил отбит в страни от пътното платно.След като водачът бил отбит встрани от пътното платно, същият свалил предното ляво странично стъкло, при което св.Г. възприел, че същият е без поставен обезопасителен колан.Св.Г. извикал за съдействие полицейски служители, отговарящи за контрола на пътното движение.На място пристигнал св.К. заедно с колегите си Дилян Георгиев и Светлин Геновски, на които св.Г. разказал, че водачът е бил без обезопасителен колан.При извършената проверка на водача, св.К. установил, че същият не носел свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, както и, че не бил залепил валиден стикер за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „.Свидетелят установил още, че автомобилът е с ограничена видимост на предни, странични и задни стъкла, като затъмнението било с много тъмно фолио, което не позволявало видимост отвън, вътре в купето.Не се виждали и стикерите за застраховката и техническия преглед, които задължително следвало да бъдат залепени на предното панорамно стъкло.Поради това св.Г. открехнал вратата за да погледне дали са залепени, но не видял същите, а жалбоподателя му обяснил, 6 че негов пропуск е, че не ги е залепил.Жалбоподателят казал още на извършващия проверката полицейски служител, че не носи документите, посочени по – горе, като възразил, че е бил без колан.