Решение № 90 от 11.04.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Д.

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500847 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260962/13.08.2021 г. (по регистратурата на ТРС) на ищцата Ф. А.. Х. чрез адвокат Е.Р. от АК- Добрич срещу Решение № 260063 от 21.07.2021 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 244/2018 г., отхвърлящо иска й за нищожност на договор за дарение на три земеделски имота в землището на село Б., община Т. .

В жалбата има оплакване за допуснато от съда нарушение на член 578,ал.4 от ГПК ( относно изискването за лично явяване пред Нотариуса на лицата или техните пълномощници, проверката на самоличността, дееспособността им и представителната власт ),на член 576 от ГПК и член 26,ал.2,пр. 3 от 3ЗД . Въззивникът счита, че установената с доказателствата по делото неистинност на подписа на дарителя в нотариалния акт сочи на нарушение на нормата на член 578,ал.4 от ГПК, което е неотстранимо и влече нищожност на оформената с него сделка – поради опорочаване на формата.

Вместо да го констатира, съдът е приел, че сделката е изповядана с участието на К. С. като пълномощник на дарителя ( без това да е посочено в уводната част на нотариалния акт ), че е налице дадено от последния пълномощно на 1 турски език като условие за валидността й . Съдът не е съобразил наличието на два превода на пълномощното на български език, които се различават по съдържание (единия - с, а другиябез право на пълномощника за разпореждане с имотите) и взел предвид като истински този, който е изгоден за ответниците. Иска се отмяна на решението .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите : Г.. К. А.. и Т. К. А.., двамата от град Т., отговарят, че решението е правилно, тъй като ищцата не установила липсата на волеизявление от наследодателя – дарител чрез доказване на твърдените от нея доказателствени факти за : получени от наследодателя до смъртта му ренти за земите – предмет на оспореното дарение ; незнанието на ищцата за сделката, а ответниците са придобили имотите по давност, за което направили възражение в срок. Доводите в жалбата за нарушение на член 576 от ГПК въззиваемите считат за несъответни на основанието, на което е претендирана нищожността на договора, в алтернатива - за неоснователни, защото сделката е сключена при участие на пълномощник с оглед посоченото в нотариалния акт генерално пълномощно и преодолимостта на грешното отбелязване на факта за лично явяване на дарителя съгласно посочена в отговора съдебна практика. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Третото лице, привлечено от въззивниците да им помага– държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите – отговаря, че решението е постановено въз основа на анализ на всички събрани доказателства и приетото в него, че сделката е валидна, е законосъобразно.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира,че то е валидно, недопустимо в една част по следните съображения: с решението е разгледан иск на въззивника Ф. А.. Х., като наследник на дарителя А. С.ев М., срещу наследниците на надарения К. А. С. - Г.. К. А.., Т.

К. А.. и УР. Ш.. С. за прогласяване нищожността на сключения между наследодателите на страните с нотариален акт № 45/ 21.12.1998 г. по нот.д.№ 77/1998 г. на Нотариус, с рег.№ *** по регистъра на НК, с район на действие – ТРС, , вписан във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998 г. по книгите по вписвания на СВ- град Т., договор за дарение на три земеделски имота : нива с № 106007 на площ от

2

30,011 дка , нива с № 104005 на площ от 29,502 дка и едно лозе с № 114002 на площ от 2,501 дка по плана за земеразделяне на землището на село Б., община Т. по липса на съгласие – основание по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД , при твърдения, че волеизявлението не е извършено от дарителя, тъй като подписът в нотариалния акт не е негов.

Както следва от представеното във въззивното производство удостоверение за наследници № АО-1046/29.04.2021 г. на община Т., ответницата по иска УР. Ш.. С. е починала на 2.03.2021 г., преди заседанието на 25.05.2021 г., на което делото е обявено за решаване . Оставила е наследници по закон първоначалните ответници - Г.. К. А.. и Т. К. А... Фактът на смъртта й не е съобщен на първоинстанционния съд и той е постановил решението и спрямо нея. То е недопустимо в тази част поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – липса на процесуална правоспособност у ответницата и следва да се обезсили. С оглед на това, че искът за нищожност е предявен и срещу наследниците й, участието им в първоинстанционното производство от неговото начало е било обезпечено, основание за връщане на делото на първоинстанционния съд липсва.

Като наследник на дарителя А. С.ев М., починал на 27.03.2001 г. и оставил наследници по закон – три деца и низходящи на починалото на 27.11.1999 г. четвърто дете – надарения К. А. С., ищцата има право на иск за установяване нищожността на сключения от наследодателя договор за дарение само за нейния наследствен дял от ¼ идеална част от имотите.

Предявеното с иска право е за нищожност на целия договор, т.е. и за частите на другите сънаследници, но в съгласие с член 27, ал.1 от ГПК тя не е процесуално легитимирана да води иска за горницата над ¼. Произнасянето в обжалваното решение по тази част от иска като процесуално недопустимо подлежи на обезсилване и производството - на прекратяване.

Решението в частта на отхвърляне на иска срещу двамата сънаследници – деца на надарения - за прогласяване нищожността на договора до размера на ¼ е допустимо. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението от името на дарителя А. С.ев М. е направено от надарения К.

А. С. с оглед установените от съдебно – графологичната експертиза обстоятелства, че подписът за дарителя не е на наследодателя М., но 3 подписите за дарител и надарен са изпълнени от едно и също лице. Той е действал като негов ( на дарителя ) пълномощник. Това му качество не е отбелязано изрично в нотариалния акт, но следва от описаното в приложенията генерално пълномощно от 5.10.1992 г.,с рег.№ 14769. Съдът приел още, че писменото доказателство за него, събрано и чрез съдебното му изискване по реда на съдебна поръчка съгласно Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Република България и Република Турция, подписан на 2.09.1975 година ( при данни, че заверката на подписа на упълномощителя е от Нотариус в Турция, град Ч.) доказва валидно учредена представителна власт за извършване на неограничени по вид разпоредителни действия със собствените на М. недвижими имоти. Извел изводи, че договорът не е опорочен поради липса на съгласие; ответниците са придобили имотите на основание –договора ; нямат нужда от позоваване на другото основание – давност, но и то е осъществено.

Порокът на една сделка - липса на съгласие – е наличен, ако някоя от страните не е изявила воля . Съгласно член 18 от ЗЗД сделките с недвижими имоти се извършват с нотариален акт. При действието на ГПК ( отм.) с оглед изповядване на договора на 21.12.1998 г. , част от съдържанието на нотариалния акт са : имената на участващите лица - член 476,б.“ в“ от ГПК (отм.) ; направените от тях изявления – съдържанието на акта – член 476, б.“ г“ от ГПК (отм. ) и подписите им – член 476,б.“е“ от ГПК (отм.). В частите, в които нотариалното удостоверяване не е оспорено като неистинско, то има материална доказателствена сила по член 179,ал.1 от ГПК. В частите, в които то е оспорено, доказателствената му сила важи до оборването й чрез доказване на неистинността му.

В съгласие с член 468 от ГПК (отм.), аналогичен на член 572 от ГПК участници в нотариалното производство са лицата, чиито лични изявления нотариусът удостоверява. Както се посочи по- горе, имената им се изписват в нотариалния акт след извършена от нотариуса проверка на самоличността , дееспособността и представителната им власт – член 474, ал.5 от ГПК (отм.), член 578,ал.5 от ГПК. Допуснатата от нотариуса грешка в лицето на участник означава, че този участник не се е явил лично пред него. Това нарушение е съществено и неотстранимо, тъй като е основание за нищожност на нотариалното удостоверяване член 472 от ГПК ( отм.) във връзка с член 4

474,ал.1 от ГПК (отм.) и за нищожност на сделката по член 26,ал.2,пр.3 от ЗЗД – по липса на предписаната от закона форма. Но с претенцията не се иска установяване на нищожност на договора за дарение на това основание.

Ищцата не е твърдяла, че наследодателят й не се явил пред Нотариуса.

Твърдяла е,че той не е подписал нотариалния акт за договора за дарение.

Неотносими към претендираната нищожност на договора по липса на съгласие са доводите в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правилата по ГПК, уреждащи изискванията за валидност на нотариалното действие.

Първоинстанционният съд е квалифицирал правилно иска като такъв по член 26,ал.2, пр.2 от ЗЗД, но е допуснал неправилно приложение на тази императивна материалноправна разпоредба. Щом е приел за доказано с преки доказателства ( от заключението на съдебно – графологичната експертиза ), че дарителят не е подписал нотариалния акт, следователно не е направил приписваното му изявление за безвъзмездно прехвърляне на имотите на сина му, неправилен се явява правният му извод,че договорът не е опорочен по липса на съгласие. Той е нищожен на посоченото от ищцата основание в оспорената с допустимия иск част – ¼ идеална част от дареното . Решението, с което е постановено обратното, е неправилно и следва да се отмени и искът да се уважи.

С оглед на изхода от спора въззивницата – ищца - има право на част от разноските за първоинстанционното производство, сторени в общ размер от 1 383,36 лева ( вместо от общ размер от 1 643,97 лева съгласно списъка на л.362 от делото на ТРС с оглед неправилното включване на пътните разноски от 100 лева и надвнесената държавна такса от 308,61 лева, вместо дължимата от 150 лева ), а именно сумата от 345,84 лева и на част от разноските за въззивното производство ( само за държавна такса в дължимия размер от 75 лева ) ,а именно сумата от 18,75 лева или общо в размер от 364,59 лева. Всеки от двамата въззиваеми - ответници има право на част от разноските за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение ( от по 1 125 лева, в т.ч. половината от платените от починалата ответница разноски ) съразмерно на недопустимата част от иска,а именно на по 843,75 лева и няма право на разноски за въззивното производство при липса на доказателства за плащане на посочените в списъка разноски от 800 лева за 5 адвокатски хонорар или по компенсация на всеки от въззиваемите се дължат разноски от 661,46 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260063 от 21.07.2021 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 244/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А.. Х., ЕГН: ********** срещу УР. Ш.. С., починала на 2.03.2021 г. за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен с нотариален акт, вписан във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998 г. по книгите по вписвания на СВ- град Т. изцяло.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А..

Х., ЕГН: ********** ,със съдебен адресат – адвокат Е.Р. от град Д., ул. „ Д-р К.С.**, срещу Г.. К. А.. , ЕГН: ********** и Т. К. А.., ЕГН: ********** ,двамата от град Т., ЖК „ И.**,вход „б“, ** за прогласяване нищожността на договор за дарение, сключен с нотариален акт, вписан във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998 г. по книгите по вписвания на СВ- град Т. между А. С.ев М. като дарител, починал на 27.03.2001 г. и К. А. С., като надарен , починал на 27.11.1999 г., за горницата над ¼ идеална част от прехвърлените имоти, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в същата част .