Определение № 2812 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2812 гр. София, 04.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502864 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 във вр. 83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, ЕИК 202452668 срещу определение № 3882 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 1939/2024 г. по описа на СГС, с което е отхвърлена молбата на настоящия жалбоподател за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане на предявения от него иск на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на определението. Сочи, че дружеството не осъществява търговска дейност от 2018г. до момента, съответно няма приходи и не може да заплати държавна такса за разглеждане на делото в размер на 449 840,90 лв. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е преценил и обстоятелството, че дружеството има вземания в значителни размери към трети лица. Сочи, че тези вземания са към дружества, които са в производства по несъстоятелност, поради което няма сигурност, че изобщо ще бъдат събрани. Същевременно посочва, че и съдружниците, единият от които е пенсионер, нито поотделно, нито заедно имат обективната възможност да заплатят подобна сума от личното си имущество. При така изложеното намира, че отказвайки на дружеството правото да бъде освободено от държавна такса, съдът е накърнил правото му на достъп до съд, предвидено и защитено от нормите на чл. 4 ЕКПЧ вр. чл. 47 ХОПЕС.

С оглед изложеното иска от настоящият съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да го освободи от задължението за заплащане на държавна такса.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен 1 интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд е сезиран от настоящия жалбоподател с иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване недействителността на договор за особен залог на вземания от 31.01.2011г., сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД(в несъст.) като заложен кредитор и „КИК-ДИЗАЙН“ ООД с предмет вземания на стойност 5 580 091,36 евро от „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА РУСЕ“ АД. След извършени цесии, вземанията са прехвърлени на жалбоподателя. Същите са предмет и на договор за особен залог също от 31.01.2011г.

С подаването на исковата молба ищецът и настоящ жалбоподател е направил искане да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса поради финансова невъзможност да заплати същата, съставляваща пречка за реализиране на установеното в чл.6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС право на достъп до съд.

При преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е оставил искането без уважение като е приел, че дружеството разполага с имущество и средства за снабдяване с такова и може да заплати дължимата такса.

При съобразяване на правомощията на въззивния съд и приетото с тълкувателно решение по дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд следва да посочи, че споделя практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, сред които определение № 335 от 30.05.2014 г. по ч.т.д. № 1562/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 389 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на ВКС, II т. о.; определение № 580 от 27.06.2010 г. по ч. т. д. № 451/2012 г. на ВКС, II т. о.; определение № 569 от 04.10.2012 г. по ч. т. д. № 522/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение № 128 от 26.02.2013 г. по ч. гр. д. № 47/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др, съобразно която националното законодателство и в частност разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не предвиждат възможността юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса за разглеждане на предявените от тях претенции.

Приема се, че липсата на достатъчно парични средства у търговеца юридическо лице, с които да заплати дължимата държавна такса, предполага изпадането му в състояние на неплатежоспособност, което състояние може да се установи само в производството по несъстоятелност. Гражданският процесуален кодекс определя реда, предпоставките и субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Поначало това са физическите лица, с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (напр. чл. 620, ал. 1 и, ал. 5, чл. 649, ал. 6 и чл. 694, ал. 7 ТЗ и др.), които не са приложими в случая.

Настоящият състав споделя и становището, застъпено в определение 2

№707 от 24.1.2017 г. по ч. т. д. № 2792/2017 г., ВКС, ІІ т. о., че гарантираното с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите-членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Съобразно последното и в унисон с европейското законодателство българският законодател е предвидил в чл.83, ал.2 ГПК възможност при наличие на определени предпоставки физическите лица да бъдат освободени от задължението да заплащат предварително държавни такси за разглеждане на производствата за защита на правата им.

Тази разпоредба има подчертано социално значение и има за цел да се осигури достъп до съд и на социално слабите физически лица, тъй като прекомерното финансово бреме върху тях би могло да ги остави изобщо без правна защита.

По отношение на търговските дружества българският законодател е предприел друг подход, стоящ извън рамките на производството по чл. 83, ал.2 от ГПК. Тяхната невъзможност да поемат разходите по осъществяване на търговската си дейност се установява по реда на производството по несъстоятелност, което може да се инициира и от самото дружество чрез подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Когато търговското дружество предприеме посочените мерки за установяване на икономическото си състояние, то получава от законодателя и специални облекчения, предвидени в Търговския закон при пращането на държавни такси и други разходи за провеждане на съдебни производства в защита на икономическите си интереси, включително тези на кредиторите му.

( част IV ТЗ). В тази връзка следва да се отбележи и че в случай на неплатежоспособност /свръхзадълженост/ търговецът е и длъжен да инициира производство по несъстоятелност, под страх от наказателна отговорност за управляващите и представляващите го лица / чл. 227б НК/.

Посоченият диференциран подход на законодателя е съобразен със свободата на всяко държава- членка да установи вътрешния процесуален ред, с който да осигури достъп до съда на физическите и юридическите лица като същевременно не препятства или намалява достъпа им по такъв начин, или до такава степен, че да се наруши самата същност на правото.

Въпреки горното и като съобрази посочената от жалбоподателя съдебна практика, в т.ч. и практика на СЕС, като приетото с решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша, както и в определение № 328 от 18.07.2022 г. по ч.т.д. № 1050/2022 г. на I Т.О. на ВКС, определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч.т.д. № 1234/2019 г. на I Т.О. на ВКС, определение № 762 от 27.03.2023 г. по т. д. № 523/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други, настоящият съдебен състав намира, че независимо от наличния принципно установен ред за осигуряване на правото на достъп до съд на търговските дружество при липса на средства за покриване на задълженията за държавни такси и разноски, подробно описан по-горе, съдилищата следва и във всеки конкретен случай да правят преценка дали при предявяване на претенции за защита на търговските права на дружеството предвидената държавна такса не съставлява прекомерно и 3 непосилно бреме за същото, разбирано като липса на финансови средства и невъзможност да се снабди с такива и съответно може да доведе до необоснован отказ от правосъдие.

Съобразно посочената съдебна практика достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

В постановеното по дело С -156/12 GREP/FreistatBayern определение Съдът на Европейския съюз закрепва становище, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба.

В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие с оглед наличното имущество.

Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание имуществото на дружеството, правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Съответно правилното приложение на вътрешното и европейското право изключва възможността на търговското дружество да се откаже възможността да бъде освободено от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК (поради липса на друга аналогична разпоредба в закона) единствено и само на основание фактът, че е юридическо лице, което същевременно е и търговец.

От доказателствата по делото и твърденията на самият жалбоподател, ищец в първоинстанционното производство, е видно, че дружеството разполага със значително имущество във вид на вземания от трети лица, като 4 те са и обезпечени с ипотеки на недвижими имоти. (арг. от договор за прехвърляне на вземания от 13.01.2016 г. между молителя и „ФОКС КЪМПАНИ“ ЕООД, както и от заявление, отправено от първия до Служба по вписванията и справка от Агенция по вписванията и др.). Част от тези суми, а именно 1 870 300 лв., са и реално разпределени в негова полза предвид определение № 348 от 29.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 407/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

При така установеното първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят не отговаря на критериите да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса, тъй като разполага със значително имущество, а и може да предприеме съответни действия, с който да се снабди с налично такова, с което да заплати дължимата държавна такса за защита на икономическите си интереси т.е. изискването за заплащане на последната не съставлява за него непреодолима пречка за достъп до съд.