Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 15.06.2022, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 6/2022
Вид
Решение № 101
Подписан
15.06.2022
Състав
Ани Борисова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Тетевен, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20224330100006 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от В. Т. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ххххххххххх.против: „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. Сххххххххххх представлявано от Н.

П. П. с цена на иска Цена на иска: 863,73 лева.

В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., сключен със „Сити Кеш „ ООД.Съгласно чл.3 от Договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., ищцата трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 828.27 лева, , като ГПР е в размер на 47.88 %, годишен лихвен процент е в размер на 40.05%, при срок на кредита от 12 месечни вноски.Съгласно чл.6 ал.2 от Договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., ищеца трябва да заплати неустойка в размер на 863,73 лева, разсрочена на 12 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размерна 1692.00 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 ал.2 от Договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., според който ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 863.73 лева,е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД Твърди ,че е нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, а такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В допълнение, клаузата за Неустойка в чл.6 ал.2 от Договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 863,73 лева.По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Счита , че в настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се 1 нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Неустойката по съществото била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Моли съда да приеме, че клаузата предвидена в чл.6 ал.2 от Договор за паричен заем № 429470 / 24.06.2020 г., сключен между ищцата и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 863.73 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.

В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника , в който се твърди ,че на 24.06.2020г. ищцата е подала заявление за сключване на договор за паричен заем чрез интернет-страницата на дружеството на адрес https://credirect.bti/. Не оспорват обстоятелство, че между В. Т. ИВ., с ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем Кредирект № 429470 от 24.06.2020г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 650 лева. Не оспорва обстоятелството, че заемните средства са предоставени от „Сити Кеш“ ООД на потребителя, съобразно условията в договора. Моли тези обстоятелства да бъдат обявени за безспорни между страните и оспорва иска на всички заявени основания.Твърди се ,че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави тъй като правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните. Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Нивото на риска, от своя страна, зависело от редица фактори от обективен характер, като част от тях са изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга част зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя.

Кредиторът следвало да съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението, поради което обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Твърди се ,че съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми. Твърди ,че в случай че ищцата изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение.

В настоящия случай ищцата не е сторила нито едно от двете неща.Твърди ,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън 2 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна.Клаузата за неустойка не била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2,т. 19 ЗПК. При изследване на размера на уговорената неустойка, следвало да се вземе предвид, финансовият риск, който предприема кредиторът, предоставяйки заемни средства на потребителя, при неизпълнение на задължението на последния да предостави исканото обезпечение.Твърди ,че не били налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.В тази връзка следва да се съобразяло, че твърдението на ищеца за заобикаляне на закона противоречали на твърденията му за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,процесуалният представител на ищцата е представил писмено становище по хода на делото , като в същото е посочена и банкова сметка .

Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства , че между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 429470 / 24.06.2020г, който е сключен съгласно условията на чл. 18 от ЗПФУР .По силата на ,който договор ответното дружество в качеството на заемодател е предоставил на ищеца в качеството на заемател сумата от 650лв.в заем, а ищецът се е задължил да я върне на заемодателя на 12 равни месечни вноски първата от която е на 24.07.2020г.,а последната е на 24.06.2021г. , от които в размер на 21,69 лв. само лихва за първите три месеца , за следващите девет месеца се заплаща главница и лихва в различни размери , като общата сума на главница и лихви през деветте месеца е в размер на 84,20 лв. месечно , при годишен лихвен процент 40,05 %,ГПР 47,88. Обща дължима сума по кредита 828,27 лв./главница и лихва/ , а дължима сума за неустойка по чл.6, ал.2 от договора е в размер на 863,73, ,като неустойката е разпределена към дванадесетте месечни вноски по кредита , което по 119,31 лева за първите три месеца , а за следващите девет месеца е по 56,20лв месец . Общото задължение по кредита се равнява на 1692лв/главница ,лихва и неустойка / .

Съгласно чл.6 ал.2 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 429470 / 24.06.2020г. при неизпълнение на т.6.1 заемополучателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 863,73лв , същата се начислява автоматично от заемодателя с подписване на договора за заем и се изплаща разсрочено съгласно погасителния план. Като в чл.6.1 от договора е указано ,че заемателят се задължавал в срок от три дни , считано от усвояване на заемната сума , да предостави обезпечение по начина и реда на чл.33 ал.1 от Общите условия ,а именно : поръчител или банкова гаранция.За поръчител едно или две физически лица отговарящи кумулативно на следните условия да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти , размера на МРЗ за страната , а в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер поне четири пъти МРЗ за страната . Поръчителите не трябва да са поръчители по други договори за заем сключени със заемодателя,да нямат кредити към банки и финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни ,така и по погасени задължения, както и да представят документ от работодателя за получавания от тях доход. Също така банковата гаранция следва да е издадена от лицензирана от БНБ банка за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 м. след падежа на последната вноска по заема.

По делото е изготвена и изслушана и приета от съда

Съдебно счетоводна експертиза съобразно която годишния лихвен процент на разходите ,определени съгласно приложение 1 на ЗПК , е в размер посочения в договора , 47,88лв , като параметрите взети при определяне размера на ГПР са размера на кредита , срока ,годишен лихвен процент ,начин на погасяване и гратисен период, като съгласно погасителния план към договора всички взети от кредитора изчисления на ГРП , съгласно приложение №1.

3

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,чл. 19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция, в т. см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.