Присъда № 27 от 27.02.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 27/27.02.2024 г. по НЧХД 4115/2023 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано по повод частната тъжба от Т. П. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *, чрез повереник - адв. С. Ч. – БАК, със съдебен адрес: *, против К. Д. Б. с адрес: *, с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление, както следва:

За това, че в условията на продължавано престъпление, с три деяния, публично разгласила позорни обстоятелства за Т. П. К., както следва:

1. на 05.09.2023 г. около 21:30 ч. в телефонен разговор разгласила устно пред Д. Н.

М. /управител на учебен център * - гр. Бургас/ невярно и позорно обстоятелство за тъжителя Т. П. К., а именно, че на дата 05.09.2023 г. последната „обиждала сина й *, заплашила го с думите „ще те убия“ и, че му посегнала с ръка с цел да го удари“.

2. на 08.09.2023 г. около обяд (в периода между 09:30 ч. и 12:00 ч.) в гр. Бургас, в кабинета на зам. Директора на ОУ „*“ - гр. Бургас, разгласила устно пред И. С. Б. в качеството му на заместник-директор на ОУ „*“ - гр. Бургас невярно и позорно обстоятелство за тъжителя Т. П. К., а именно, че на дата 05.09.2023 г. последната „обиждала сина й *, заплашила го с думите „ще те убия“ и, че му посегнала с ръка с цел да го удари“

3. на 13.09.2023 г. в писмена жалба до Д. М. - управител на Учебен център „*“ - гр.

Бургас разгласила писмено пред Д. М. в посоченото й качество, невярно и позорно обстоятелство за тъжителя Т. П. К., а именно, че на дата 05.09.2023 г. Т. П. К., в качеството й на учител в учебен център „*“ упражнила Физическо и психическо насилие над детето * *, заплашила го с думите „Утепах те“, след което го е ударила зад врата – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В първото съдебното заседание прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частната тъжителка, с които се иска осъждане на подсъдимата да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършеното престъпление, предмет на производството, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното й изплащане Подсъдимата Б. дава подробни обяснения пред съда, като заявява, че се е доверила на това, което й е било казано от сина й * и въз основа на него е предприела и последващите си действия, с които е целяла да получи защита за себе си и за детето си, а не да навреди на тъжителката К.. Заявява, че не се чувства виновна.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Ч. – БАК застъпва, че деянието е доказано, поради което счита, че съдът следва да признае подсъдимата за виновна и да й наложи справедливо наказание. Счита, че гражданският иск следва да се уважи изцяло. Претендира присъждането на разноски.

В хода на съдебните прения частният тъжител и граждански ищец заявява, че не е извършила деянието, в което е оклеветена. Разказва как са се стекли събитията на процесните дати, като изразява дълбокото си огорчение от това, което й се преписва. Моли за осъждане на подсъдимата и за уважаване на гражданския иск изцяло.

Защитникът на подсъдимата– адв. Г. К. – БАК заявява, че обвинението не е доказано.

По отношение на първото деяние счита, че не се доказва инкриминираните думи да са били изричани от Б., а по отношение на второто – акцентира, че събитията са се случили на 07.09, а не на 08.09, както е повдигнатото обвинение. Допълва, че подсъдимата не е действала виновно, доколкото е преразказала това, което е научила от сина си, както и че целта й е била да получи защита, а не да оклеветява някого. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на сторените от 1 подсъдимата разноски в производството.

Подсъдимата Б. също заявява, че не е извършила престъплението, в което е обвинена, като още веднъж обобщава действията си по повод придобитата от сина й информация.

В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че не се чувства виновна и иска да бъде оправдана.

Пред съда, производството по делото протече по общите правила, като съдът приобщи всички поискани от частното обвинение и защитата доказателствени материали.

Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата К. Б. е родена на * г., в *. Тя е украинка, украинска гражданка, с висше образование, разведена, безработна, неосъждана, с адрес в страната: *.

Подсъдимата имала син – *, с който двамата живеели в *. През 2022 г. по повод войната в страната двамата напуснали * и първоначално се установили в Полша, а след това и в България. В нашата страна Б. заживяла в гр. Бургас, на горепосочения адрес, като освен сина й с тях живеела и нейната майка. Подсъдимата била много привързана към детето си, като се стараела да му осигури нормален живот, въпреки преживения стрес от събитията в родината му. След като заживели в гр. Бургас подсъдимата се запознала със св. * и двамата станали приятели, като в последствие отношенията им прераснали и в по-близки и дори двамата заживели заедно. Б. записала сина си в училище СОУ „* в гр. Бургас, където през учебната 2023/2024 г. * бил във втори клас. Детето се развивало нормално и успявало да усвои учебния материал. През лятото на 2023 г. подсъдимата решила да запише детето на занималня в учебен център „*“, находящ се в гр. Бургас, ул. „* I“ № 34. Учебният център се посещавал и от други съученици на * от училище и той се чувствал добре там. Понеже междувременно Б. започнала работа на смени в гр. Бургас, през времето, в което не била на работа, тя се грижила за детето си, поради което и * не посещавал центъра всеки ден.

В учебен център „*“ през лятото на 2023 г. работила и частната тъжителка – Т. К.. Тя била уважаван педагог, с дългогодишен стаж и много добро име в града и срещу нея никога не били постъпвали сигнали за недобросъвестно поведение. К. се разбирала добре с децата и се ползвала с авторитет и уважение сред тях.

На 05.09.2023 г. след обяд тъжителката К., както обикновено, поела заниманията с децата от учебния център. Него ден в центъра бил и *, който когато учителката влязла в центъра, се закачал с друго дете. К. му направила забележка, след което разпределила децата по учебните банки и им поставила задачи. * бил поставен на едни чин с момиченце от неговия клас в училище – *. * се справил по-бързо със задачите, след което започнал да говори с * и по този начин да нарушава реда в час. Въпреки отправените забележки * не престанал да говори, което наложило г-жа К. да го заплаши, че ще сподели с майка му как лошо се е държал в час.

Около 18.00 часа него ден занятията в учебния център приключили. Тогава в центъра се върнала св. Д. М. – съпруга на управителя, която също работила там. По телефона й се обадила подсъдимата Б. и я помолила да предаде * на св. * - баща на *, който да доведе детето й до местоработата й. Св. М. се съгласила и предала детето. Не й направило впечатление * да е разстроен или уплашен. Св. * приел дъщеря си и * и закарал последния до местоработата майка му, без да му направи впечатление детето да е разстроено. След като 2

* отишъл при майка си, тя, както обикновено, го попитала как е минал денят му. Той й разказал, че когато бил в учебния център г-жа К. го ударила с ръка по главата, нагрубила го и му казала „Утепах те“ (Убих те). Б. няколко пъти попитала * дали това, което й казва е вярно, на което той отговорил утвърдително. Подсъдимата повярвала на детето си и решила да се свърже със св. М. и да разбере повече за случилото се. Около 20.30 часа Б. позвънила на М. и й казала, че г-жа К. е нагрубила сина й и е посегнала да го удари. По време на разговора батерията на телефона на св. М. се изтощила, поради което и тя се прибрала у дома си и след като успяла да я зареди, се обадила отново на Б.. Говорили дълго, при което М. казала, че има доверие на г-жа К. и ще провери случая.

По-късно същата вечер св. М. се обадила на тъжителката К. и й споделила за разговора с Б.. К. била много учудена, че спрямо нея се отправят такива обвинения и заявила, че нищо от казано от подсъдимата не е вярно.

Междувременно подс. Б. – се опитала да се свърже със св. *, за да го попита за инцидента. Не успяла да осъществи връзка и му изпратила съобщение във „Вайбър“.

На 06.09.2023 г. св. М. отново се чула с подс. Б., като й казала, че е говорила с г-жа К. и тя е отрекла за такъв инцидент. Допълнила, че вярва безрезервно на колежката си и изразила желание за провеждане на среща между трите. Поведението на М. не се понравило на Б., доколкото последната търсила закрила за детето си, а останала с впечатление, че М. защитава повече учителката, отколкото сина й, поради което и в крайна сметка не склонила за провеждането на такава среща. Поискала от М. обаче да говори с децата в групата, за случая. Св. М. действително провела разговор в подходяща атмосфера с децата, но нито едно не потвърдило за такъв инцидент.

Понеже Б. не получила реакцията, която очаквала, на 07.09.2023 г. тя решила да потърси други институции, за да сигнализира за инцидента. Отишла до РУО-Бургас, но от там й казали, че не са компетентни по случая и я препратили към Отдел „Закрила на детето“.

Понеже училището, в което К. работила през учебната година – ОУ „*“ било наблизо, Б. решила първо да мине през него и да говори с ръководството. Около обяд отишла в училището и била приета от заместник директора – св. Б., който провел разговор с нея. След като разбрал повода за посещението й, той й казал, че инцидентът не е от неговата компетентност, доколкото се е случил извън територията на училището и в неучебно време.

Б. настоявала да подаде жалба, при което свидетелят й отговорил, че ако такава постъпи – ще бъде извършена проверка, но резултатът вероятно няма да е такъв, какъвто тя очаква. На 08.09.2023 г. в 08:46 часа подсъдимата все пак изпратила жалба на имейла на училището, в която заявила, че детето й е било ударено и нагрубено от г-жа К.. Във връзка с жалбата впоследствие св. Б. провел разговор с г-жа К., която отрекла да е извършвала такива действия срещу детето.

След като приключила срещата в ОУ „*“ подсъдимата се отправила към Отдел „Закрила на детето“, където била посрещната от св. В., а в последствие и от св. В. – социални работници. И на двете подсъдимата разказала за това, че детето й е било ударено и нагрубено от г-жа К.. Двете свидетелки провели разговор и с *, като на тях той също потвърдил това, което бил казал на майка си, като на свидетелките историята не им се сторила много убедителна. Въпреки това подсъдимата депозирала сигнал и при тях, в който заявила, че детето й е било удряно и заплашвано от Т. К.. По сигнала била извършена проверка и били проведени разговори с г-жа К., при които последната отново отрекла да е удряла или обиждала *.

Междувременно на 06.09.2023 г. св. * се свързал с подс. Б. и тя му разказала за случая, като го помолила да говори с дъщеря си * и да я попита за случая. Понеже * живеела при майка си, свидетелят не успял да говори веднага с нея, а сторил това на 07.09.2023 г.

Първоначално * казала, че действително К. е ударила *, но когато * попитал как точно е станало това, * отговорила, че не знае. Това усъмнило бащата и той още няколко пъти питал 3 детето дали * е бил ударен, на което * отговаряла отрицателно. Св. * съобщил всичко, което бил разбрал на подсъдимата.

Подсъдимата се свързала и с майката на друго дете от учебния център – *, който според * е бил свидетел на случката. Майката на * говорила със сина си, който обаче й заявил, че * лъже и тя изпратила гласово съобщение на подсъдимата, за да й сподели това.

Подсъдимата пуснала гласовото съобщение на *, но той казал, че това не е вярно.

На 08.09.2023 г. подсъдимата провела онлайн консултация с платформа за правна помощ, където обяснила случая и й било помогнато да напише жалба до учебния център, която тя входирала там на 13.09.2023 г. В жалбата подсъдимата посочила, че Т. П. К., в качеството й на учител в учебен център „*“ упражнила физическо и психическо насилие над детето *, заплашила го с думите „Утепах те“, след което го ударила зад врата.