Решение № 174 от 20.08.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Смолян, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Любен Д. ХаджиИ.ов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500148 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. А. и И. А. чрез адв.Д.К. срещу постановено решение по гр.дело 162/2023г по описа на РС-Златоград .Решението е обжалвано изцяло , като е поискана отмяната му .

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен предявеният иск по чл. 124, ал.1 ГПК от И. В. А. и Н. В. А. против Община Н. за признаване за установено , че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Н. или на части от него, който имот е с площ от 347 кв.м., с адрес на имота: гр. Н., ул.

„П.м.“ № 2, ТПТ Урбанизирана, НТП: ниско застрояване, номер по предходен план: 338, кв. 35, парцел VIII при съседи ПИ ***; ***;

***; ***. С решението са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1250 лева, от които 850 лв. адв. хонорар и 400 лв. разноски за експертиза.

В жалбата е посочено, че решението е неправилно , като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото не е съобразено с материалния закон . Налице е неправилен подход при оценка на събраните доказателства, не са обсъдени част от доказателствата и има превратно тълкуване на разпоредбите на Закона за общинската собственост, което е довело до неистински фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи. В нарушение на принципите на диспозитивното и състезателно начало и равенството на страните съдът е разместил доказателствената тежест и е изложил мотиви по защитни тези и възражения, 1 които не са въведени от ответната страна е отговора на исковата молба. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице било установено, че със Заповед 480/08.09.2005 г. е попълнен кадастралния план на гр.Н. с имот пл. №338, кв.35 по плана от 1987 г., собственост на С.К.. Този имот попадал в УПИ VII, УПИ VIII и УПИ IX. ПИ пл. №338, кв.35 по плана от 1987 г. и е идентичен с ПИ пл. №345, кв.28 по плана от 1974 г., записан в разписната книга на С.К.. ПИ №338 в кв.35 бил с площ 3000 кв.м., а площта на парцел VIII-338, кв.35 е 947 кв.м. Площта и границите на парцел VIII-338, кв.35 и неговото регулациононо положение от 1987 г. до 2016 г. не са се променяли.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Н. е с площ от 347 кв.м. ( съгласно скица на поземлен имот № 15-1380467 от 22.12.2021 г.) и попада в невъзстановената част намираща се на югозапад на ПИ 338, кв. 35 по плана от 1987 г.. Вещото лице е посочило , че от общата площ от 3000 кв.м. на ПИ 338, кв. 35 по ЗРП на Н. от 1987 г. идентичен с ПИ 345, кв. 28 по ЗРП на Н. от 1974 г. на бившите собственици са възстановени 1823 кв.м., като останалите 1177 кв.м. подлежат на обезщетение съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Въз основа на заключението на вещото лице съдът е констатирал, че процесният имот представлява практически част от УПИ 338 и по-точно невъзстановената част. Напълно немотивирано, без изложени твърдения в отговора на исковата молба и в противоречие с доказателства по делото и заключението на вещото лице е прието, че ,,невъзстановената част също явно е била отчуждена, но е отказано възстановяване от ОСЗ -Н., поради обстоятелството, че е отстъпено право на строеж. “. Не бил ясен изводът на съда , защо е прието, че имот пл. №338, кв.35 по плана от 1987 г., собственост на С.К., някога е бил отчужден и явно представлява общински имот. В издаденото удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, на което съдът се позовавал било посочено, че част от бившия имот на К. е застроен със жилищни сгради, съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което на възстановяване подлежат 1823 кв.м. от имота, а за останалите 1177 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В това удостоверението данни за отчуждителни процедури по ЗТСУ (ЗПИНМ) не са посочени. В отговора на исковата молба нямало твърдения имотът на С.К. някога да е бил отчуждаван от държавата или от община Н., нямало представени доказателства за проведени отчуждителни процедури или съставени актове за държавна или общинска собственост до 2007 г. Предвид изложените в исковата молба твърдения, че ищците са собственици на процесния имот и на основание осъществявано давностно владение повече от 5 пет (10 десет) години, считано от 20.09.1990 г. напълно необосновано е съждението на съда, че „ Ако се приеме, че Община - Н. не е собственик на имот с идентификатор ***, то това не е в полза и на самите ищци, които също черпят права от ОПС от Община - Н. в тяхна полза, а след това и от покупко-продажба. При тази хипотеза ищците ще са получили нещо от лице, което няма какво да даде“. В нарушение на процесуалните правила и разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 ГПК е прието, че в тежест на ищците е да 2 докажат, кой е собственик на 1/2 ид.ч. с площ 146 кв.м., за която Община Н. е съставила АЧОС от 2023 г. С доклада по делото такива указания на ищците не са давани, а предвид естеството на предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, тежестта на доказване на това обстоятелство не е тяхна, а на ответника. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Община Н. не е доказала по какъв начин да е придобила права на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н. или на части от него на никое от основанията посочени в чл.77 от ЗС, респективно чл.2 от ЗОбС.

Според жалбоподателя обжалваното решение е постановено и в грубо нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, установен в чл.

6, ал. 2 ГПК. Недопустимо съдът по свой почин е променил параметрите на предмета на правния спор. Служебното начало изисква от съда да съдейства на страните за разкрИ.е на обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на незаявени възражения, свързани с основателността на предявения иск, т.е. възражения извън онези, които касаят надлежното упражняване правото на иск. За да отхвърли предявеният иск съдът приел, че тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. В разрез с писмените доказателства и заключението на вещото лице са изложени мотиви, че процесният имот не е имал собственик, и е споделена тезата на представителя на ответника (която липсва в отговора на ИМ), че Община Н. следва да се приеме за собственик на процесния имот въз основа на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗС, в редакцията на този закон от 1990 г., а дори и от по-рано от 1951 г., според която държавна, съответно общинска собственост са вещите, които нямат друг собственик. По нататък съдът е приел, че по силата на горните законови разпоредби процесният имот е станал държавна собственост, след което по силата на § 7, т. 3 от преходните разпоредби към ЗМСМА този имот е преминал в собственост на общината. В допълнение е посочено, че в собственост на общината е преминал и на друго основание, а именно § 42 от ЗОС. В случая съдът недопустимо е излязъл извън предметната рамка на спора, тъй като такива възражения и твърдения не са въведени от Община Н. с отговора на исковата молба. А цитираните законови разпоредби не са посочени като правно основание за съставяне на АЧОС №1404/11.05.2023 г. По делото е установено , че процесният имот представлява част от УПИ 338, пл. №338, 3 кв.35 по плана от 1987 г. и е собственост на С.К., съгласно решение № 1675/06.04.1993 г. на ПК Н.. Към момента на актуването на имота през 2007 г., така и към момента на съставяне на АЧОС от 2023 г. този имот е имал собственик, поради което имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобИ.е по давност, установена е нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.). В нарушение на процесуалните правила не са обсъдени изложените в исковата молба доводи за осъществяваното от ищците върху имота давностно владение върху имота, собственост на К. . Не е коментирано правното основание за съставяне на представения АЧОС №1404/11.05.2023 г. и обстоятелствата даващи основание за повторно актуване на 146 кв.м от имота. Не са изложени мотиви по оспорването, както на АЧОС №1404/11.05.2023 г., така и на съставеният на същото правно основание предходен АЧОС № 785/27.09.2007 г.

Срещу подадената ВЖ е депозиран отговор от пълномощника на Община Н.. В отговора е оспорена изцяло въззивна жалба , като е взето становище, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Твърди се , че исковата претенция е недопустима ,тъй като за ищеца не е налице правен интерес. Посочено е ,че ищците умишлено не са представили по делото пред първоинституционния съд нотариален акт 40, том II, per № 2130 дело 241 от 2008 г. на нотариус М.Д. с per № 184 на Нотариалната камара от който нотариален акт отново се установявало че ищците имат право на собственост върху процесния имот единствено и само на 1/2 идеална част от дворното място и масивна сграда с площ 77 кв. м. построена в същия имот.

Анализирано е Решение № 37/25.02.2019 г. постановено по гр. д. № 140/2018 г. по описа на Районен съд Златоград в което съда отхвърля искането им да бъдат признати за собственици на целия имот и съдебно е установено че ищците по силата на Договор № 1/04.01.2008 г. за продажба на общински имот придобиват 1/2 ид част от процесния имот и същите не са собственици на останалата 1/2 част от имота , тъй като същия е общински. С оглед постановеното Решение № 37/25.02.2019 г. по гр. д. № 140/2018 г. по описа на Районен съд Златоград е налице забраната за пререшаване на въпрос решен със съдебно решение ползващо се със сила на присъдено нещо. . Ищците знаели , че имотът е общински, доколкото в тяхна полза общината е учредила ОПС , като ищците са подали заявление за закупуване на 1/2 ид част от него и респективно са сключили договор за това. Възникналото в полза на ищците право на собственост върху сградата е в резултат на реализирана суперфициарна собственост, поради което фактическата власт която същите са упражнявали досежно имота представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, осъществявано за собственика в случая Община Н.. Така че в случая не е налице владение от ищците върху имота .Съзнавайки този факт ищците са инициирали производство да го закупят от община Н. приключило с процесния договор за продажба на общински имот. Това, че общината е собственик на имота се установявало и от приложените по делото АЧОС.

4

Съгласно § 42 от ПЗР към ЗОбС Застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините .За имота е със статут за жилищно строителство, и затова представлява е общинска собственост и общината бидейки собственик на имота е учредила право на строеж включително и на ищците. Коментирани са разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от ЗС и чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, като са изложени доводи че за процесния имот ищците на са доказали изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поради изложеното е поискано въззивният съд да постановите съдебен акт, с който да потвърди изцяло обжалваното решение , като се претендират разноски .