Решение № 461 от 19.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002405 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 60942/29.06.2020 г., подадена от „Джайден Юнайтед България“ ООД, гр. София, район „Оборище“, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет. 1, ап. 1, с ЕИК:200452057 чрез адвокат П.Х. от САК срещу решение № 789/05.06.2020 г., постановено по търг. дело № 2876/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД, гр. София, ул. „Искър“ № 8, с ЕИК:129004631 искове, както следва: - иск с правно основания чл.

55, ал. 1, пр. III-то ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от 1 394 400 лева, платени с оглед на отпаднало основание – развален договор за продажба: договор № 29/16.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; - иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. II-ро ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляваща част от 141 000 лева, платени с оглед на неосъществено основание — несключен договор за продажба за имущество по ЛОТ 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане;

- иск с правно основания чл. 59 ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляваща част от 1 394 400 лева, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради липса на насрещна престация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; - иск с правно основания чл. 59 ЗЗД сумата от 30 000 лева, представляваща част от 141 000 лева, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради 1 липса на насрещна престация от имущество по ЛОТ 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

По изложените съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че:

Неправилен бил изводът на съда, че ищецът бил неизправна страна по процесния договор за продажба, което водело до лишаване от възможността му валидно да упражни правото си по чл.

87 ЗЗД. По делото било установено, че процесният договор бил развален ( с отправено от ищеца и получено от ответника валидно писмено изявление за разваляне на договора: предложение с изх. № JBG2669/08.03.2016 г., повторено с писмо изх. № JBG2821/17.06.2016 г., а било налице изявление за разваляне на договора и от страна на ответното дружество, отправено до ищеца с писмо изх. № И-183/22.03.2018 г., което не било прието като писмено доказателство по делото, но било налице от страна на ответника признание на факт по чл. 175 ГПК в съдебно заседание на 12.02.2020 г., че такова писмо с посоченото съдържание било получено от него и изпратено му от ищеца), като развалянето на договора породило своето обратно действие на основание чл. 88, изр. 1 ЗЗД. Отделно от това, пак се налагало извод, че между страните не съществувала договорна връзка, тъй като вещите по процесния договор били препродадени на друг купувач – факт, който се установявал със свидетелските показания на свидетеля на ответната страна В. и от приетата съдебно-техническа експертиза, и който факт, при действащ договор било невъзможно да се осъществи.

Неправилно съдът приел, че единствено ищецът бил неизправна страна по договора, който извод бил направен въз основа на твърденията, че по други договори между същите страни стоките били изтеглени безпроблемно, което било абсолютно ирелевантно и без правно значение.

Освен тези твърдения на ответника, не се сочели и представяли други доказателства, установяващи, че процесните вещи не били изнесени от складовете по вина на ищеца. Напротив – от разменената между страните кореспонденция ставало ясно, че ищецът уведомил на няколко пъти ответника за пречки и затруднения във връзка със складовете, които пречели обективно на вдигането на стоките. С приетата по делото съдебно-техническа експертиза също не се установявала твърдяната неизправност от страна на ищцовото дружество, доколкото изводите на вещото лице относно състоянието на складовоте били относими към настоящия момент. Освен това, към момента на извършване на огледа, част от вещите вече не се намирали в складовете, при което било невъзможно да се установи по какъв начин последните били опаковани, имало ли е достъп до тях, как са били подредени и т. н. Следователно, от заключението по експертизата не се установявала възможността, респ. невъзможността за изнасяне на стоките поради обективни пречки към релевантния момент. Дори към момента на огледа на вещото лице липсвала каквато и да било информация дали в описаните складове се намирали вещите на ищеца или част от тях, как същите са били подредени, ако изобщо се намират там, имало ли е достъп до същите и т. н. А относно тези обстоятелства по делото нямало други доказателства.

Съдът необосновано не кредитирал показанията на свидетеля П., ( ангажиран от ищеца), поради това, че бил в „ясна служебна обвързаност“, което обаче се отнасяло и до свидетеля на ответника – В.. Отделно от това, последният удостоверявал единствено и само, че преди процесния договор, бил налице предходен, по който ищецът бил изнесъл стоките безпрепятствено, както и че към 2 момента на неговите показания, част от имуществото по процесния договор било продадено и се изнасяло от друг купувач. От показанията му се установявало, че в складовата база действително липсвали елементарни условия за изнасяне на процесните вещи, което обаче първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил, а само отбелязал, че показанията кореспондирали и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

По тези съображения, жалбоподателят счита, че решението в частта му, с която бил отхвърлен искът на ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД било неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и не кореспондиращо с доказателствения материал по делото.

Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, жалбоподателят твърди, че безспорно било между страните, че ищецът внесъл депозит в размер на 141 000 лв. във връзка с имущество по Лот 2 и че във връзка с този депозит между страните не бил сключен договор за продажба.

Действително, задържане на депозита било уговорено в чл. 16 от Вътрешните правила, за което била подписана и декларация, но подписването на тази декларация било условие за участие в тръжната процедура далеч преди евентуалното сключване на последващ договор, респ. мотивите на решението в тази си част били неправилни. Такъв бил и изводът на съда, че не било налице виновно поведение от страна на ответника, довело до несключване на договор във връзка със стоките по Лот 2 – този извод се опровергавал както от доказателствата по делото, така и от събраните гласни доказателствени средства на свидетелите на двете страни по делото. Липсата на условия в складовете за изтегляне на каквито и да било вещи, довела до невъзможност за сключване на договор по Лот 2, за което ищецът не носел вина. Поради това, решението в тази му част било неправилно и незаконосъобразно, а и немотивирано.

Също така жалбоподателят счита, че съдът неправилно отхвърлил и предявените в условията на евентуалност искове по чл. 59 ЗЗД. Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че между страните не съществувала обвързаност по договор, гестия или деликт. Твърди, че след 1б.03.2015 г. срокът на договора бил изтекъл, договорната връзка била прекратена занапред, в който случай съобразно уговорките в самия договор ( т. 10.5.1 ) за продавача съществувала възможността да продаде стоките на друг купувач на риск на купувача-ищеца, което безспорно се било осъществило и от получената цена да удовлетвори евентуални свои вземания във връзка със съхранение на вещите, като остатъкът от сумата бъде възстановена на ищеца. Следователно, продавачът дължал връщане на купувача на сумата, платена от последния за вещите, а да удържи за себе си разходите по съхранение на вещите в складовете. Да се приемело обратното, а именно, че договорът бил действащ и след датата 16.03.2015 г. и че сумата от втората продажба изобщо не подлежала на връщане, би означавало да се стигне изначално до неоснователно обогатяване в полза на ответника. Недвусмислена била волята на страните договорната връзка да прекрати действието си с изтичане срока на договора, независимо дали изпълнение по него било осъществено или не. В този случай, който по причина за прекратяване на договорната връзка бил идентичен с развалянето по смисъла на чл. 87 ЗЗД, с направените между страните уговорки, същите фактически дерогирали последиците на развалянето, предвидени в чл. 88 ЗЗД, макар договорът да не бил с продължително или периодично действие. Макар и купувачът да загубвал правото да получи стоките, които придобил с плащането на цената и прехвърлянето на собствеността, то той не загубил правото си да му бъде възстановена най-малко остатъка от сумата по втората продажба, каквото било възприето и решението по търг. дело № 4784/2019 г. на САС 3 между същите страни във връзка със същия договор за продажба от 16.06.2014 г. Противното би означавало следното: 1) Купувачът да е заплатил цената на стоките, да не е получил вещите ( без значение от причините за това ) и да нямал право да си възстанови платената цена, която в конкретния случай била и в значителен размер. Съответно 2) Продавачът от своя страна бил получил цялата цена за стоките от ищеца, без да предаде вещите на купувача (отново без значение от причините за това), впоследствие ги препродал на друг купувач и получил втори път цената за тях (независимо дали същата била в по-нисък размер), като последният да нямал задължение да върне каквато и да било сума на ищеца. Това би било правен „нон сенс“, тъй като продавачът очевидно се обогатявал неоснователно, получавайки 2 пъти цената на едни и същи вещи. С оглед на това, жалбоподателят счита, че договорна връзка между страните не съществувала, респ. искът с правно основание чл. 59 ЗЗД бил неправилно отхвърлен и решението следва да бъде отменено и в тази му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Снабдяване и търговия – МО” чрез адвокат М.С. от АК – Ямбол е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и по изложените съображения моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 128327/09.10.2017 г., подадена от „Джайден Юнайтед България“ ООД, с която са предявени искове срещу „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД, както следва: - за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от 1 394 400 лева, платени с оглед на отпаднало основание – развален договор за продажба: договор № 29/16.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; - за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от 141 000 лева, платени с оглед на неосъществено основание - несключен договор за продажба за имущество по Лот 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от 1 394 400 лева, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради липса на насрещна престация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; - за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от 141 000 лева, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради липса на насрещна престация от имущество по Лот 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.