Решение № 14947 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14947 гр. С., 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110104231 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ФИРМА” АД, ЕИК ****, против В. Г. Д., ЕГН **********. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.

150 ЗЕ за признаване за установено по отношение на ответника В. Г. Д., ЕГН **********, че дължи сумата 206,16 лв. – представляваща остатък от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024 г. до окончателното плащане, която сума касае топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. С., абонатен № **** и за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 35626 от 12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64445/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена заедно с таксите за услугата дялово разпределение и лихвите за забава. Поради това на 29.10.2024 ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 4150,02 лв., от която 3398,62 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, сумата 684,88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 18.10.2024 г., сумата 52,54 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 13,98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.11.2021 г. до 18.10.2024 г.

1

С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 64445/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми. На 23.12.2024 г. е постъпило частично възражение срещу заповедта от ответника, както и е извършено плащане на същата дата в размер на 4099,62 лв. Плащането не е било достатъчно да покрие цялото задължение, поради което ищецът е разпределил сумата съгласно изискванията на чл. 76 ЗЗД. Твърди, че след прилагането на това правило непогасени са останали 206,16 лв., представляващи част от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., която се претендира ведно със законната лихва.

За горницата над сумата от 206,16 лв., представляващи част от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., до пълния предявен размер от 3398,62 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и за останалите претендирани вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 35626 от 12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64445/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, ищецът не е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което в тази й част издадената заповед следва да бъде обезсилена.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че по делото не е доказано, че той е собственик на процесния недвижим имот и че не се намира в облигационни отношения с ищеца. Посочва, че е заплатил изцяло непогасените по давност вземания на ищеца за доставена топлинна енергия, станали изискуеми след 29.10.2021 г. (3 години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), както и че е възразил, че вземанията за периода 01.05.2021г. – 28.10.2021 г. са погасени по давност. Претендираните от ищеца в исковото производство суми се отнасят именно за последния период, поради което са недължими от ответника.

По делото е конституирано трето лице – помагач „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, което счита исковете за основателни и доказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89 от **** г., том **** г., дело № 8676/97 г. между от една страна Г.Ц. Д. и Р. Д.а и от друга - В. Д. се установява, че ответникът е придобил право на собственост върху ½ ид. част от апартамент № 12, находящ се в гр. С.. В. Д. е син на Г.Ц. Д. и Р. Д.а и техен наследник по закон. По делото не са представени доказателства за правото на собственост върху останалата ½ ид. част от процесния недвижим имот.

В тази връзка съдът отбелязва, че ответникът В. Д. е извършил плащане в рамките на заповедното производство, като е заявил във възражението си по чл. 414а ГПК, че дължи всички претендирани от ищеца суми без погасените по давност.

Представен е Протокол от 01.08.2002 година от О.С. на Е.С. и наематели в жилищна сграда, намираща се в гр. С., от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с „ФИРМА“ ЕООД от името на Е.С. за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на Е.С., живущи в процесната жилищна сграда, сред които фигурира и Г.Ц. Д., праводател на ответника В. Г. Д..

По делото е представено удостоверение от ****, от което се установява, че сградата, намираща се на адрес бул. ****, е идентична със сграда със стар номер 152. При съвкупния анализ на посочените доказателства съдът приема, че представените по делото документи, в които фигурира сграда, намираща се на бул. ****, № 151 и № 152, се отнасят до една и съща 2 сграда, предмет на настоящото дело, като към настоящия момент тя се намира на бул. **** и граничи с ул. „****“.

От Договор № *** от 11.09.2002 г. се установява, че за процесната сграда в режим на Е.С., е възложено на „ФИРМА“ ЕООД да достави и монтира термостатни вентили и термостатни разпределители за разхода на топлинна енергия, както и да предоставя услугата „топлинно счетоводство“ относно топлинната енергия, консумирана от потребителите.

Видно от представения Договор № ****/03.06.2020 г., ищецът е възложил на „ФИРМА“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради Е.С..

Представени са съобщения към фактури относно процесния апартамент, съдържащи изравнителни сметки за периода 01.05.2021 г. – 04.2023 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, издадени от „ФИРМА“ ЕООД.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник „****“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че общият размер на непогасените задължения от ответника към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК на 29.10.2024 г. общо за главница е 3 451.16 лв, като от тях за топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г. са дължими 3 398,62 лв., а за услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м.04.2023 г - 52,54 лв.

Общият размер на мораторните лихви върху сумите по процесните фактури е 694,39 лв., като от тях за топлинна енергия са начислени 680,48 лв., а за услугата дялово разпределение - 13,91 лв. Лихвата за забава е изчислена върху неплатените суми по фактурите за периода от датата, следваща срока на плащане, записан в съответните фактури, до 18.10.2024 г. съгласно претенцията в исковата молба.

Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2, от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ФИРМА" ЕАД на клиенти в град С., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията, падежирали повече от три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2024 г., са погасени по давност, т.е. това са задълженията, начислени за периода м.05.2021 г. - м.08.2021 г. Техният размер е: Главница 136,99 лв.; Лихва за забава - 36,42 лв., общо 173,41 лв.

От заключението, както и от представеното платежно нареждане се установява, че на 23.12.2024 г. е постъпило плащане от ответника по процесните фактури в полза на ищеца в размер на 4099,62 лв.

Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано количество топлинна енергия, както и за предоставянето на услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че твърдените от ищеца и осчетоводени от него суми съответстват на реално доставеното количество топлинна енергия, което възлиза на определените от вещото лице стойности.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга. Във връзка с възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност за вземането, претендирано от ищеца, в тежест на последния е да докаже, че давностният срок е спирал или прекъсвал.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед извършеното в хода на заповедното производство плащане от страна на ответника в размер на 4099,62 лв., ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за част от претендираното вземане, предмет на издадена заповед за 3 изпълнение, която е останала непогасена. При това положение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение следва да се обезсили за разликата над предявеното с исковата молба вземане от 206,16 лева, представляващо главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до пълния размер на претенцията по заповедта, а именно сумата от 4150,02 лв., от която 3398,62 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, сумата 684,88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 18.10.2024 г., сумата 52,54 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 13,98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.11.2021 г. до 18.10.2024 г., тъй като ищецът не е предявил иск за тези суми в дадения от съда срок.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Д.В., от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - Е.С., топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - Е.С.. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага конкретни възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на „ФИРМА“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не се установява ответникът да е предложил, нито договорил специални условия с топлопреносното предприятие.