Решение № 2632 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2632 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110104403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1030,16 евро (2014,82 лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № 0312240187011540 със срок на действие от 29.03.2024 г. до 28.03.2025 г., за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2024 г. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, със сензор, на собствения на ищцата лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № 0312240187011540 със срок на действие от 29.03.2024 г. до 28.03.2025 г. при ответното дружество за собствения си лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** **, със застрахователна сума 15 000 лева и застрахователна премия 954,72 лева, изплатена изцяло.

Излага, че на 28.09.2024 г. предоставила автомобила си на Д. Д., като същият около 1

09:00 ч. се движел по пътя гр. Провадия – гр. Варна. След като се качил на автомагистрала „Хемус“ настигнал движещ се пред него товарен автомобил и изведнъж от последния изхвръкнал камък, който ударил челното стъкло на автомобила на ищцата и го увредил.

На 30.09.2024 г. ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. От застрахователя бил извършен оглед на автомобила и изготвен Протокол за оглед по щета № 211849976, като в него била описана увредената част: челно стъкло – тонирано, със сензор.

Заявява, че до настоящия момент не е получила застрахователно обезщетение. Сочи, че извършила проучване в няколко сервиза относно необходимата сума за възстановяване на автомобила и установила, че същата възлиза на 2500 лева.

Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***“ АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на действащ към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че на основание чл. 16.17 и чл.

80.2 от ОУ, не е налице настъпил покрит застрахователен риск, тъй като част от щетите, описани при огледа на 30.09.2024 г., са били налични към датата на сключване на застраховката, видно от изготвения снимков материал. Подробно излага, че наличните пукнатини по предното стъкло са способствали за настъпване на твърдените вреди.

Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същия за силно завишен. Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Р. Т. П. се представлява от адв. Й. А. от АК - Варна.

Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „***“ АД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.

В конкретния казус между страните не се спори, че към датата на твърдяното застрахователно събитие – 28.09.2024 г., е бил налице валидно сключен между тях договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ за лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** **, обективиран в застрахователна полица № 0312240187011540 от 29.03.2024 г., както и че ответното дружество е уведомено за възникналото застрахователно събитие, във връзка с което е изготвен Протокол № 60503-17277001859 за оглед по щета № 211849976.

Видно от последния, същият е изготвен от представител на застрахователя на 30.09.2024 г., като е констатирана неизправност по детайл челно стъкло – тонирано, със сензор, със степен на увреждане за подмяна; отразено е, че са изготвени 18 бр. снимки, неразделна част от огледа.

Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за констатираните с Протокол № 60503-17277001859 щети, в това число механизмът на 2 настъпване на увреждането и наличието на същото към датата на сключване на застрахователния договор, както и размерът на сумата, необходима за възстановяване на автомобила.

Настоящият съдебен състав намира, че остава недоказано възражението на ответника за наличието на „невъзстановени щети“ по смисъла на чл. 16.17 от ОУ, а именно: увреждания, установени по време на огледа на МПС при сключване на застраховката и за които застрахователят не е бил уведомен писмено за отстраняването им и не е извършил оглед сред отстраняването на щетата през срока на застраховката. От заключенията и на двете вещи лица – инж. Е. И. и инж. И. П. по допуснатите първоначална и повторна САТЕ, се установява, че видно от представения от застрахователя снимков материал, изготвен при сключване на застрахователната полица, налице са две каверни в долната част на стъклото, до перото на чистачката (според първоначалната САТЕ), два броя локални повърхностни увреждания - шупли, с характер на точкови увреждания, типични за въздействие от твърди частици, например камъчета (според повторната САТЕ). И двете вещи лица са категорични, че към датата на сключване на застраховката не се установява наличие на линейни пукнатини или разклонени дефекти, изхождащи от тези шупли. Същевременно, от изготвения снимков материал към датата на огледа по щета № 211849976 вещото лице инж.

Е. И. установява наличието на общо четири каверни по челното стъкло – локални нарушавания на целостта на един от пластовете на стъклото във формата на „звездичка“, както и криволинейно дъговидно спукване на един от пластовете на стъклото, което се простира от дясната колонка до долния ръб на стъклото, някъде около дясната чистачка. В съдебно заседание експертът сочи, че не счита, че е налице връзка между старите увреждания и дъговидното спукване. Вещото лице инж. И. П. от същия снимков материал установява наличието на общо четири шупли – две нови, и пукнатина, изхождаща от едно от новоконстатираните увреждания, намиращо се в непосредствена близост до съществуващото старо нараняване, на около 2 мм от него, като в съдебно заседание сочи, че пукнатината стига надолу до уплътнението под чистачката, но не започва от нея и не я застъпва, а нагоре стига до дясната лайсна на челно стъкло. Счита, че е възможно близостта до старото нараняване да е повлияла върху разпространението на пукнатината, но не го идентифицира като първопричина. И двете вещи лица правят заключение, че констатираните допълнителни шупли/каверни и пукнатината/дъговидно спукване са новонастъпили увреждания, възникнали след сключване на застрахователния договор, като изтъкват, че наличните при сключване на застраховката увреждания не са налагали подмяна на стъклото и не са пречели на безопасната експлоатация на автомобила, докато уврежданията, налични към огледа по щета № 211849976, налагат такава.

Категорично двете вещи лица дават и заключение, че твърденият в исковата молба механизъм – изпадане на камък от движещ се пред автомобила на ищцата товарен автомобил, е в причинно-следствена връзка с видимите от снимковия материал при огледа по щета № 211849976 новонастъпили увреждания, както и че увреденото стъкло – видно от гравираната върху повърхността му фабрична маркировка, съдържаща обозначение на производителя и съответните сертификационни знаци и кодове, е оригинално.

3

Съдът, поради съвпадението им, кредитира и двете експертизи в посочените части.

При така установеното, налице е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

По отношение цената на предвидения за подмяна детайл двете експертизи дават стойност, както следва: 1377,94 лева (1322,94 лева за стъкло челно, тонирано, със сензор + 55 лева за комплект за залепване), според първоначалната експертиза, и 731,15 евро (699,16 евро за челно стъкло + 20,45 евро за полиуретан комплект + 11,54 евро сензор Saver pad), с равностойност 1 430 лева, според повторната експертиза. В тази част съдът кредитира заключението по първоначалната експертиза, доколкото изрично в съдебно заседание на 01.04.2026 г. вещото лице инж. П. заявява, че дадената от него стойност е към датата на извършване на експертизата, а не към датата на застрахователното събитие.

По отношение на нормовремената за подмяната на детайла обаче съдът кредитира заключението по повторната САТЕ, в която са използвани нормовремената, зададени от завода производител (2,5 часа) – като вещото лице сочи, че и четирите посочени в заключението автосервиза работят именно с тези нормовремена, докато в първоначалната САТЕ липсва обосноваване как са определени използваните за изчисленията нормовремена (6,8 часа).

Доколкото е драстична разликата в средната цена за труд, дадена в двете експертизи – 93,66 лева/час, според първоначалната, и 25,53 евро, с равностойност 49,93 лева, според повторната, като цената очевидно зависи от конкретните избрани от съответното вещо лице сервизи, съдът намира, че средната цена за труд следва да се определи като средно аритметично между двете посочени стойности – в размер на 71,80 лева.

С оглед на горното, съдът формира извод, че необходимата сума за възстановяване на щетите е в размер на 1557,44 лева (1377,94 + 71,80 х 2 = 1377,94 + 179,50 = 1557,44).

Основателен е обаче доводът на ответника, че в случая при определяне на размера на 4 дължимото обезщетение приложение следва да намери чл. 27.1 от ОУ. Видно от същия, застрахованият има право да получи обезщетение до 15% от застрахователната сума за едно или повече събития, настъпили през срока на застраховката, когато тези събития са с незначителни щети, които не пречат на МПС да се движи на собствен ход, и които се доказват с декларация, без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие, или без двустранен констативен протокол за ПТП, съгласно изискванията на приложимото право в съответната държава. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ, общите условия на застрахователя обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема – какъвто именно е настоящият случай. Възражението на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на 02.12.2025 г., че чл. 27.1 от ОУ, на който застрахователят се позовава, е нищожен поради противоречие със ЗДвП, КЗ и ЗЗП, е бланкетно, без посочване на кои именно законови разпоредби се твърди да противоречи сочената клауза, като съдът го намира за неоснователно. Чл. 387 от КЗ изрично предвижда възможност страните по застрахователния договор да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума (ал. 1), като в този случай договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните (ал.