Решение № 281 от 19.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20241500100213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от Я. Д. С. с ЕГН **********, (навършила пълнолетие в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция) с адрес: с.

Д., общ. Д., ул. „****" № *, чрез пълномощника адв. И. К. Ч. от АК - Благоевград, със съдебен адрес: гр. Сандански, ***, насочена срещу Л. С. З. и З. Т. З., в качеството им на родители и упражняващи родителски права за малолетното им дете Е. З. Т., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Д., ул. „****" № ** В исковата молба се сочи, че ищцата е на 17 год., ученичка в 11 клас в ***"*****"“ в гр. Дупница. Нямала баща и живеела с майка си, която полагала грижите по издръжката, образование и възпитанието й. На 21.06.2023 г., докато била на училище, по време на голямото междучасие - в 10,20 ч., излязла заедно със своите съученички М.Д., Б.А., и В. Г., за да си купят закуски от магазин „Лидъл“, находящ се на ул. „Македония“ в гр. Дупница, след което тръгнали обратно към сградата на училището, за да влязат в следващия час. Движели се по ул. „Македония“, която имала второстепенна пряка, перпендикулярна на улицата, водеща към задния вход на училището, когато ищцата чула зад себе си викове да се пазят, като при обръщането си видяла бързо движещ се велосипед, който я ударил в гръб. В последствие разбрала, че велосипедът се управлявал от Е. З. Т. - ученик в същото училище, когото към онзи момент тя не познавала.Твърди се, че от силата на удара в гърба полетяла напред и паднала по очи на земята на ръце и с цялата си тежест, при което и двете й ръце получили фрактури в лакътните стави. От силната болка при счупването й прилошало, завил й се свят и не могла да се изправи. След като успяла да стане и седне на оградата на близката къща, дошла жена, която й дала вода, а приятелките й и Е. Т. я завели при медицинската сестра на училището, която й оказала първа помощ.

След като майката на ищцата разбрала за инцидента, веднага я завела в спешния център на МБАЛ „Св. И. Рилски – 2003 г. “, откъдето директно били препратени към 1 д-р В. – ортопед, който назначил рентгенова снимка на двете ръце, след което направил превръзка на едната ръка с рИ.ол, тъй като била силно охлузена, като насрочил преглед и превръзка след няколко дни.

След прибирането си вкъщи ищцата продължавала да изпитва силни болки и да не може да движи ръцете си, пищяла и плачела през целия ден, през нощта не могла да легне, тъй като болките в лактите били пронизващи и отоците в тях ставали все поголеми, като обезболяващите нямали никакъв ефект.

На 22.06.2023 г. сутринта отишли в клиниката в Горна баня, където й била направена пълна имобилизация на двете лакътни стави - на едната за срок от 45 дни, а на другата - за 30 дни. През цялото време по пътя от сътресенията и вибрациите на автомобила болките на ищцата се усилвали и тя плачела с глас.

След приключване на описаните процедури й било назначено домашно лечение.

Ищцата изпаднала в силна депресия като близките й не можели да я успокоят по никакъв начин. Била в безпомощно състояние, не можела да върши абсолютно нищо с ръцете си и на практика с цялата горна част на тялото си, тъй като всяко движение провокирало ужасни болки. През първите няколко дни денонощно седяла на стол, защото не можела да легне в леглото си. Следващите седмици се наложило да бъде по 24 часа в денонощието с придружител, тъй като не можела да се обслужва сама.

Налагало се да я хранят, преобличат, да извършват вместо нея тоалета й, обтривали я с мокри хавлиени кърпи тъй като било невъзможно да се къпе. Грижите за нея продължили 45 дни през цялото време на имобилизацията, а в значителна степен и през периода й на рехабилитация и възстановяване след това.

Ищцата подчертава, че се чувствала смазана физически и психически, защото се усещала безполезна и в тежест на роднините си. Възприемала се като инвалид и през времето на лечението не можела да излиза навън и да осъществява нормалните си контакти с приятели и съученици, дори да ги приема на свиждания, защото не възприемала нормално външния вид и инвалидизираното състояние на ръцете си.

След снемане на имобилизацията на двете ръце й била назначена рехабилитация за период от близо 2 месеца, а именно до месец септември 2023 г., като воденето на процедурите било поето от бабата. Дни наред ръцете й продължавали да бъдат неизползваеми, тъй като изпитвала силни болки при всяко движение в лакътните стави. Първите й излизания от вкъщи били свързани с ходенето на рехабилитация и периодичните прегледи в Горна баня. За да се нормализира състоянието й и уравновесеността на психиката й, на ищцата се наложило да потърси специализирана помощ от психиатър.

Сочи, че за проведеното лечение от 21.06.2023 г. до момента на депозиране на исковата молба, е направила разходи в размер на 330 лв.

Твърди, че нито ответниците, нито техният син се поинтересували от здравословното й състояние.

Поддържа, че доколкото прекият причинител на вредите е малолетен и не отговаря пряко за тях, съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЗД, родителите, които упражняват родителските права, следва да отговарят за вредите, причинени от непълнолетните им деца, които живеят при тях.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на ищцата, сумите, както следва:

50 000 лв. (петдесет хиляди лева и нула стотинки), представляваща обезщетение 2 за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на получаването на фрактури на лакътните стави на двата горни крайника, както и сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечението на фрактурите на двата горни крайника на ищцата, получени в резултат на травматичното им увреждане от блъскане в гръб и поваляне върху терена при управлението на велосипед от малолетният син на ответниците - Е. З.

З. на 21.06.2023 год. в град Дупница, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането 21.06.2023 год. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са упражнили правото си на отговор. С него се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.

Оспорват се като неверни и изложените в исковата молба факти, относно инцидента на 21.06.2023 год. на ул. Македония в гр. Дупница.

Твърди се, че на тази дата Е. З. не е управлявал велосипеда си по ул.

„Македония“, а по ул. „Крайречна“ - улицата, която води до задния вход на училище „****“.

Към тази дата той бил във ваканция при баба си и дядо си по бащина линия, които живеели в ж.к. „***" бл. *, непосредствено до училището, и те реално се грижели за него, като Е. спял и се хранел при тях. С разрешението на баба си и дядо си той излязъл да покара велосипеда в квартала, използвайки по- тихите улици, по които почти няма движение. В същия ден майката била в гр. Благоевград, за да се грижа за болния й брат, а бащата на работа.

Двамата родители винаги полагали грижи за възпитанието на Е. и считат, че са възпитали едно добро и разумно дете. Учили го как безопасно да се движи по уличната мрежа, включително и управлявайки велосипед, поради което поддържат, че са изпълнили качествено родителския си дълг към детето и обществото.

В деня на инцидента Е. им разказал по телефона какво се е случило, а именно, че управлявайки велосипеда си в началото на ул. Крайречна, слязъл от него и го придвижвал ходейки, тъй като улицата била стръмна и го било страх да се спусне с колелото. Когато стигнал в равната й част, Е. отново започнал да го кара, като се движел с ниска скорост, съобразявайки се с пътната обстановка и велосипеда, който всъщност бил детски такъв. Пред себе си видял четири момичета, които се движили една до друга, заемайки цялото пътно платно, вместо да се движат от ляво на пътя по посока на движението, една зад друга, каквото е изискването на ЗДвП, когато липсва тротоар, както било в случая. Извикал им своевременно да се пазят, при което те се отместили леко в страни, освобождавайки му място да мине. Е. насочил велосипеда към освободилото се място и когато бил в непосредствена близост до момичетата пострадалата, поради неизвестни причини, изскочила пред него. Веднага задействал спирачката, но поради опесъчаването на асфалта не успял да спре на място, а блъснал с предното колело момичето в долната част на краката, при което тя е залитнала и паднала напред. Е. също паднал и наранил крака си в резултат на това нейно придвижване. Независимо от това, че и той имал охлузвания, не реагирал грубо, не се 3 развикал, нито я обидил, а се извинил на момичето и проявил съчувствие. Не избягал, а заедно с другите момичета придружил пострадалата до училището, където й била оказана помощ от медицинската сестра, която промила охлузванията й, и след като се уверил, че няма нищо сериозно, се прибрал при баба си и дядо си, като в същия ден уведомил по телефона родителите си за инцидента, и обстоятелството, че според медицинската сестра нямало нищо сериозно. Поради тази причина, а и поради това, че никой не ги потърсил от училището, родителите не се поинтересували повече относно инцидента.

Считат, че в случая основната вина е в ръководството на училището, които не предприели необходимите и залегнали в относимите правилници задължения, а именно, да уведомят веднага органите на МВР, като сочат, че дори самите те, като родители на Е., и до момента не били уведомени за случилото се, независимо от това, че през годината посещавали многократно училището по различни поводи.

Изразяват съмнение по фактите в исковата молба и поради обстоятелството, че първото образно изследване не показвало фрактури и д-р В. - ортопед със сериозен опит, преценил, че фрактури няма, като било достатъчно ищцата да бъде превързана и да дойде след два дни за нова превръзка. Изразяват учудване от обстоятелството, че на следващия ден в ортопедичната клиника в Горна баня поставят диагнозата фрактури на двете лакътни стави.

Поддържат твърдение за липса на виновно поведение на сина си, при каквато и да е форма на вина и считат, че се касае за случайно деяние.

Намират за приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗЗД и твърдят, че не са могли по никакъв начин да предотвратят настъпването на вредите, тъй като не са били на мястото на инцидента.

Считат размера на исковата претенция за неимуществени вреди за твърде висок и некореспондиращ със съдебната практика при подобни наранявания.

Твърдят, че за текущата година учениците в това училище, в което учил и синът им, била сключена задължителна застраховка и пострадалата е получила обезщетение от застрахователя.

Позовават се на Решение № 270/10.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 916/2016 г., ГК, 4-то отд., с разликата, че в случая условията за приложение на чл. 48, ал.3 от ЗЗД очевидно били налице, което личало по цялостното поведение на детето преди, по време и след инцидента и което доказвало, че детето е правилно възпитано.

При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредите в значителен размер от страна на пострадалата.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, чрез процесуалния му представител, и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: