Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1056 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2726/2023
Вид
Решение № 1056
Подписан
13.06.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 6315265 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на Р. Н. Р., ЕГН **********, от ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. Н. Р. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а чрез писмена молба от процесуалния му представител иска отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски в минимален размер – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Р. Н. Р., за това, че на 23.08.2022г. в 08:52 часа в гр.Пловдив, ул.Васил Левски до номер 111 посока юг, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е установено с техническо средство АТСС / ARH CAM S1 120CCA8/ нарушение, извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3813533. С МПС АУДИ А3, вид лек автомобил с рег.

№ *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сса8, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 82 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Р. Н.

Р., ЕГН **********, и на същия била наложена глоба 800лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните правнорелеватни факти, а именно наличието на повторност при извършване на нарушението, тъй като липсват каквито и да било доказателства за този факт.

Наред с горното електронният фиш страда от пороци, тъй като същият е издаден в нарушение на процесуалните правила, понеже напълно некоректно са изложени обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, така че същите да кореспондират с посочена санкционната норма по чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба „ Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.

1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Така жалбоподателят е санкциониран за нарушение на скорост, което е извършено повторно, но същевременно в обстоятелствената част на електронния фиш липсват изложени в достатъчна степен фактически 2 обстоятелства в тази насока, а именно кога е било извършено първото нарушение и актът, с който същото е било установено, респективно санкционирано кога е влязъл в сила, което е от съществено значение за преценката за наличие или липса на правнозначимия факт на повторността.

Създадена е процесуална ситуация, при която е налице разнобой между фактическото и юридическото обвинение, доколкото изложените фактически обстоятелства, обективиращи състава на изследваното нарушение трябва да са в дисонанс със санкционната норма, тъй като същата съдържа и обективни съставомерни признаци, а именно твърдяната повторност. Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.7 от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което на свой ред да съответства на вида и размера на наказанието, което в настоящия казус не е сторено, а последното се явява съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на електронния фиш. Коментираните процесуални нарушения пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено същото и дали правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Визираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 6315265 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на Р. Н. Р., ЕГН **********, от ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Следва да бъде заплатено на адв.Е. Г. И. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА поради оказани безплатно адвокатска помощ и съдействие, адвокатско възнаграждение в минимален размер. Процесуалното представителство в 3 случая се е изразило в изготвяне на жалбата, инициираща настоящото производство и допълнителна молба за едно съдебно заседание, в която се поддържа първоначалната такава. В тази връзка съдът осъди ОДМВР Пловдив да заплати на адв.Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6315265 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на Р. Н. Р., ЕГН **********, от ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е. Г. И., вписана в АК-Пловдив, Личен № **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4