Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 03.02.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 186/2025
Вид
Решение № 41
Подписан
03.02.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 404, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Панагюрище, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20255230200186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “М.и” ООД против наказателно постановление № 13-2400517 от 16.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното НП. Сочат се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт, доколкото се оспорват фактическите обстоятелства по нарушението, възприети от контролните и наказващия орган, като се излагат съображения за липса на доказателствена обезпеченост. Развиват се аргументи за несъответствие на наложеното имуществено наказание с действителното положение на дружеството. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен, алтернативно да приеме съда, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на обжалваното НП, а под евентуалност за приемане на случая за маловажен.

Ответникът по жалбата - АНО, се представлява в съдебно заседание от юрк.

Ш., която оспорва подадената жалба и моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и 1 като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят “М.и” ООД е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не са изпълнили дадена принудителна административна мярка в т. 6, от Протокол № ПР2329193/18.08.2023 г. на гл. инспектор Т. Д., със срок за изпълнение 19.09.2023 г., а именно: Работодателят да определи програма за провеждане на обучението и/или инструктажа, съгласно чл. чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.). Приема се, че нарушението е извършено на 20.09.2023 г. - първия ден след срока за изпълнение на приложената принудителна административна мярка и е установено на 21.08.2024г.

За извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 13-2400517 от 26.08.2024 година. Актът бил съставен след констатиране на нарушението от В. Д. и в присъствието свидетеля С. А., извършили последваща проверка. В хода на проверката е установено, че във връзка с извършена проверка от 03.08.2023 г. до 17.08.2023 г. на жалбоподателя “М.и” ООД са били дадени принудителни административни мерки с Протокол № ПР2329193 от 18.08.2023 г., като т. 6 от същия предписвал в срок до 19.09.2023 г. да определи програма за провеждане на обучението и/или инструктажа съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.). Жалбоподателят бил надлежно поканен, да представи доказателства за изпълнение на посоченото предписание, като с Констатации от 21.08.2024 г. е установено, че предписанието не е изпълнено. С оглед на това е съставен процесния АУАН, а въз основа на него било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно постановление било връчено на нарушителя на 16.10.2024 г., видно от разписката на л. 40 АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд Панагюрище, а жалбата против НП била подадена на 30.10.2024 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Д. и А. доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.

2

Съдът намира, дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на същото е било дадено надлежно задължително предписание по чл.

404, ал. 1 от КТ. От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била извършена проверка от инспектори на Д "ИТ"Пазарджик, приключила на 17.08.2023 г. с Протокол № ПР2329193 (л. 41-43 от АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище), надлежно връчен на упълномощен представител на проверяваното дружество. Видно от протокола е, че едно от дадените с него предписания е именно процесното по т. 6 и че срокът му за изпълнение е до 19.09.2023 г. Срещу така съставения протокол и дадени предписания дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА "ГИТ"- София по реда на АПК, нито оспорено пред АС Пазарджик. Няма и постановено спиране на предварителното изпълнение на предписанията.

При това положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по т. 6 от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от дружеството-работодател, което не се оспорва от жалбоподателя.

Установи се също така, че на за периода от 14.08.2024 г. до 26.08.2024 г. св.

Д. съвместно със св. А. извършили отново проверка на дружеството, като била изискана фирмената документация, в т. ч. и съответни документи свързани с изпълнението на дадените задължителни предписания и конкретно предписанието по т. 6 (видно от показанията на свидетелите). Действително в призовката, с която са изискани документите установяващи изпълнение на предписанията е посочено, че следва да се представят заповеди, но свидетелите при разпита си подробно разясниха, че са разговаряли с представляващия проверяваното дружество още в самото начало на проверката и са му обяснили точно какви документи търсят, като посочиха, че в случай че програмата, която се намира в кориците на делото им бе представена са щели да приемат, че е налице изпълнение на предписанията на дадени на жалбоподателя по т. 6 . Освен това с подаденото от жалбоподателя възражение е представена именно документ, който е наименован Заповед № 8 от 15.09.2023 г. - л 37 от АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд Панагюрище. При извършената повторна проверка било констатирано, че предписанието по т. 6 от протокола за изготвяне на програма за провеждане на обученията и/или инструктажа не е изпълнено. Такава заповед и програма са представени от жалбоподателя едва на 02.09.2024 г. ведно с подадено възражение срещу издадения АУАН, като изрично е посочено, че не са били представени при извършване на първата проверка.

Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите А. и Д. както и от писмените доказателства по делото. Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е адресат 3 на даденото предписание. Към момента на приключване на повторната проверка от свидетелите А. и Д. през м. август 2024 г. доказателства от жалбоподателя за изпълнение на дадената ПАМ не са били представени. С оглед на всичко изложено съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, към дата 20.09.2023 г. даденото ПАМ не е било изпълнено, същото не е било изпълнено и към дата на съставяне на процесния АУАН - 26.08.2024 г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че третото неучастващо по делото лице “Медикал Груп-2100 ИПСМП” ЕООД е предало на жалбоподателя програма за провеждане на инструктажа още през 2019 г., то по делото не са налице доказателства, че същата е била утвърдена от представляващия дружеството жалбоподател, както към момента на проверката извършена от гл. инс. Д., така и към момента на проверката извършена от гл. инс. Д. и гл. исп. А.. От събраните под делото гласни доказателства се установи, че на контролните органи тази програма не е представена, респ. не са налице доказателства доказващи достоверност на датата й - липсва поставена дата на самата програма. Житейски нелогично е в случай, че процесната програма е съществувал и е била утвърдена от дружеството жалбоподател към момента на извършване на повторната проверка, да се приеме, че не е била представена на контролните органи, които са поискали доказателства за изпълнение на предписанията дадени година порано (видно от писмените доказателства по делото), като същевременно проверяващите са посочили подробно на представляващия жалбоподателя какво следва да им представи (видно от показанията на свидетелите). Тук е мястото да се посочи, че ирелевантно се явява обстоятелството, че в призовка находяща се на л. 44 от т АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд Панагюрище, издадена от проверяващите е посочено, че следва да се представят заповеди, тъй като проверката е обхващала изпълнение на предписанията дадени с протокол от 18.08.2023 г., а в т. 6 от него изрично е посочено, че следва да се представи програма. Освен това в последствие именно заповед е била представена от жалбоподателя към възражението, т.е. не следва да се приеме, че е налице объркване в жалбоподателя по отношение това какви документи следва да представи. Освен това настоящият съдебен състав приема, че представената към възражението програма- л. 29 и сл. от АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е съставена единствено за да оневини жалбоподателя. Видно от данните по делото на л. 49 и сл от АНД № 191/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище се съдържа идентична програма, върху която обаче подписа за “утвърдил” е поставен на различно място спрямо печата на дружеството, т.е. видимо са създадени два идентични документа от дружеството жалбоподател. Съдът намира, че само по себе си тези два документа се изключват, доколкото и двата са представени от жалбоподателя, но са създадени единствено с целите на административнонаказателната преписка.

Съдът намира за неоснователни направените от страна на въззивника 4 възражения за допуснати СПН в хода на административно наказателното производство.

Съдът намира, че в конкретния случай АУАН и НП са издадени след изясняване на всички обстоятелства касаещи извършеното нарушение. В направеното в АУАН и НП описание на нарушението са посочени всички обстоятелства, касаещи фактическия състав на нарушението, като въз основа на тях са направени и правилните правни изводи, като дадената правна квалификация съответства на това словесно описание, като в НП и АУАН са отразени всички съставомерни фактически обстоятелства, посочени са доказателствата, въз основа на които са направени фактическите изводи, до които е стигнал административно наказващия орган. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не бил индивидуализиран жалбоподателя, тъй като не е посочен седалището и адреса му на управление, тъй като основните индивидуализиращи белези на юридическите лица са наименование и ЕИК.

Неоснователно намира съда и възражението за това, че настоящият случай съставлявал маловажен такъв и били налице предпоставките на чл. 415в КТ, тъй като това нарушение не представлявало сериозна обществена опасност, нито са установени претърпени вреди. Видно издадения НП АНО е изложил подробни мотиви за размера на имуществената санкция, която е определил.