Решение № 6973 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6973 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100111220 по описа за 2024 година

Ищцата Т. А. С. излага в исковата молба, че на 15.07.2024г. в гр. София, е претърпял инцидент на необезопасен участък от левия тротоар на ул.

„Брезовица“ с посока на движение от ул. „Живата вода“ към пл. „Сборище“.

Непосредствено преди кръстовището с ул. 788-ма ищцата стъпила в дупка, образувана от липсващи и напълно разрушени тротоарни плочи, при което паднала и изпитала силни болки в областта на тазобедрената става на десния си крак. При извършения й преглед била констатирана фрактура. В резултат на инцидента ищцата твърди да е понесла болки, страдания и неудобства.

Счита, че полагането на грижа за състоянието на тротоара във вид, съответен на предназначението му, както и неговото обезопасяване при нужда, е задължение на Столична община. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата 2 493 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от 17.07.2024г. – датата на тяхното извършване.

Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Поддържа, че Столична община не е отговорна за вредите на ищцата и няма пряка вина за инцидента, защото не са ангажирани доказателства тротоарната настилка в посоченият участък да е била компрометирана. Поддържа, че механизмът на падането на ищцата е неизяснен и причина за падането биха могли да бъдат други фактори. Навежда възражение за принос на ищцата за настъпването на вредоносния резултат, като твърди, че последната не е положила необходимото внимание при 1 движението си като пешеходец. Навежда и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Моли иска да бъде отхвърлен, евентуално да се присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетеля Т. М. В.. Същият заявява, че познава ищцата от 30-40 години. Знае за инцидента, при който е пострадала, защото е очевидец на случилото се. Около 9:30 сутринта и двамата се движели по ул. „Брезовица“ в кв.“Бояна“, в района на „Боянско ханче“, където се събират двете улици, пред ханчето има спирка на градския транспорт. Свидетелят отивал към спирката, а ищцата – към бакалията, като свидетелят се движел малко пред нея. Заявява, че на мястото тротоар практически няма – всичко е изпочупено, състоянието е „потресаващо“, настилката е от плочки, но „нищо не е пипано“ „от години“, плочките „хлопат“ при стъпване, а на местата, където липсват парчета, са се образували дупки, на половината тротоар изобщо плочки няма.

Изведнъж жената извикала и паднала, свидетелят чул и веднага се притекъл на помощ, заедно с други хора. Видели, че кракът й е попаднал в такава дупка. Не можела да се движи. Заедно с познати и приятели я вдигнали и закарали вкъщи, а там извикали Бърза помощ, после разбрал, че е счупила тазобедрена става. В болница престояла доста време. Свидетелят два пъти ходил да я види със сина й, когото познава от дете. Състоянието й не било добро, вкл. и след изписването. Споделяла, че изпитва дискомфорт и затруднения в обслужването си. Преди инцидента се обслужвала съвсем сама и си ходела нормално, нямала проблеми. След това изпитвала страх дори да излиза, за да не й се случи отново. Мястото с разбитите плочки не е обозначено по никакъв начин. Ищцата е била обута с мокасини.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост. Патоморфологично фрактурата засяга горната част на бедрената кост в областта на трохантерния масив.

Непосредствено след травмата ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където й е проведено оперативно лечение за анатомично наместване на фрактурата. Поставен е къс проксимален бедрен пирон, застопорен с блейд и заключен с винт. Ищцата е била изписана на 22.07.2024г. за продължаване на лечението в амбулаторни условия, където е 2 прилагала антикоагулант, ходила е с проходилка 60 дни, а след това с патерици още 30 дни.

Анализирайки механизма на травмата, патоморфологията на фрактурата, клиничното протичане, проведеното лечение и резултатите от него, вещото лице сочи, че полученото телесно увреждане е в причинна връзка с процесното събитие. Механизмът на получаване е падане върху дясната страна на таза и травма на трохантерния масив.

В острия период след травмата болките са били много силни в резултат на счупването, разкъсването на периоста, разместването, наличие на патологична подвижност и нарастването на фрактурния хематом и посттравматичния оток.

Следоперативно острите болки са предизвикани от преминаването през меките тькани, наместването на фрактурата, поставянето на импланта, постоперативния хематом и оток.

В ранния рехабилитационен период ищцата е имала постоянни болки свързани с етапното възстановяване на активните движения, неизползването на крайника в опорната фаза на походката поради липса на достатъчно здрав новообразуван калус.

Вещото лице е извършило преглед на ищцата, при което е установило, че в момента тя има куцаща походка, скъсяване на десния долен крайник с около 2-2,5 см., което се дължи и на позицията на таза, свързана с придружаващото заболяване кифосколиоза.

Общо възстановителният период е продължил около 180-200 дни.

В документите по делото е представена фактура с № 7000055348 от 17.07.2024г. от УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов" ЕАД за покупка на проксимален бедрен пирон на стойност 2 397 лв., който е бил необходим за извършване на оперативната интервенция.

Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата – 15.07.2024г., около 9:30 сутринта ищцата се е движела по тротоара на ул. „Безовица“ в гр. София, като в района на кръстовището преди спирката на градския транспорт, при стъпване върху участък от същия с компрометирана настилка със счупени, подвижни и липсващи плочки, е загубила равновесие и е паднала, при което е получила описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на дясната бедрена кост в областта на трохантерния масив.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод 3 изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице ( чл.

14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.

30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, е на съответната община.

Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30, ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.

В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара на ул. „Брезовица“ в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че причината за уврежданията на ищцата е загубата на равновесие или стъпване накриво, което от своя страна е причинено от компрометираната тротоарна настилка със счупени, подвижни и липсващи плочки.

Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни длъжностни лица не е необходимо.

След определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, 4 в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; продължителността на лечебния и възстановителен от около двеста дни; необходимостта от ползване на помощни средства – проходилка и патерици за 60, респ. 30 дни; възрастта на пострадалата – 78 години; неизбежната необходимост от чужда помощ по време на възстановителния период, предвид невъзможността й да стъпва на десен долен крайник и като съобрази социално-икономическите условия към момента на инцидента и към настоящия момент, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв. е изцяло основателен.

Предвид заключението на СМЕ, че закупеният пирон на стойност 2 397 лв., за което по делото са представени доказателства, е бил необходим за оперативното лечение на ищцата, основателен до посочения размер е и предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди.

Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца чрез невнимателно придвижване по тротоара съдът намира за напълно неоснователно. При нарушена цялост на елементите, от които е изградена тротоарната настилка, създаващи опасност за пешеходците, и липса на твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до отстраняването на повредените елементи - очакването, че последните по презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението си, е необосновано. Няма данни ищцата да се е придвижвала по необичаен за ежедневието начин, което не може и да се очаква, предвид възрастта й от 78 години. Няма причина и да се очаква повишено внимание от нейна страна при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно установено задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки и други повреди на настилката му, нито пък според съда такова поведение се включва в понятието обичайна житейска предпазливост. Ето защо, възражението е изцяло неоснователно.