Решение № 153 от 24.06.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Русе , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова

Боян Войков като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20214500500286 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Р. СТ. П., чрез пълномощника си адв.Ф.М., от АК-Русе, е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д. N 1607/20г., с което съдът е определил мерки на лични отношения между ищците по делото - Г. В. Р. и СТ. Р. Р. с внука им Н.Р.П. всеки нечетен уикенд от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, в рамките на режима на майката В. СТ. Р., определен по гр.д. № 1421/2019 г. по описа на РРС. В жалбата се излагат доводи, че след като са предявени искове по чл. 128, ал. 1 от СК и по чл. 128, ал. 3 от СК, съдът първо е трябвало да се произнесе по иска по чл. 128, ал 1 от СК и неправилно е решил спора по целесъобразност. Жалбоподателят излага съображения за това, че съдът е обвързан от предявените искове и следва да ги разгледа по реда, по който те са предявени. Моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да определи на бабата и дядото - Г. В. Р. и СТ. Р. Р. самостоятелен режим на лични отношения с детето един път в месеца /неделя/ от 10 ч. до 18 ч. Алтернативно, съдът да им определи режим на лични отношения с детето един път в месеца /неделя/ от 10 ч. до 18 ч. в рамките на определения режим на майката.

1

Ответниците по жалбата Г. В. Р. и СТ. Р. Р., чрез пълномощника си адв. Б.С., от АК-Русе, изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РРС правилно и законосъобразно и искат същото да бъде потвърдено.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответникът В. СТ. Р., не е изразила становище.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. В. Р. и СТ. Р. Р. против Р. СТ. П. и В. СТ. Р., с която са предявили искове по чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на мерки за лични отношения на ищците с малолетния Н.Р.П., в качеството им на негови баба и дядо по майчина линия както следва: всеки четен уикенд на месеца от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, както и 15 дни през летния период след приключване на учебната година. В условия на евентуалност са предявили и искове по чл. 128, ал. 3 от СК - определеният на майката режим на лични контакти с детето, да бъде осъществяван от ищците, в случаите, в които тя не е в състояние да го упражнява или се намира извън пределите на страната. В исковата молба се твърди, че В. СТ. Р. и Р. СТ. П. са родители на внука на ищците Н.Р.П.. РС – Русе одобрил спогодба между двамата ответници, с която родителските права са присъдени на бащата на детето и са определени размер на издръжката и режим на лични отношения с майката. Твърди се също, че дъщерята на ищците живее и работи в Австрия, поради което не може да упражнява в пълен обем правото си на личен контакт с детето.

Бащата на детето не позволявал на детето да общува с баба си и дядо си, въпреки многократно отправяните от тях молби. Считат, че предвид крехката възраст на Н. и липсата на всякакъв контакт с роднините по майчина линия, той няма да изгради пълноценни отношения с близките си, което може да му нанесе емоционална травма и празнота.

2

С отговора на исковата молба ответникът Р. СТ. П. оспорва исковете. Изнася данни, че в жилището на ищците липсват елементарни битови условия, че в същото жилище живее и синът им, който бил наркозависим и поведението му може да представлява заплаха за здравето на детето, счита че бабата и дядото не са способни да се грижат за детето дори за няколко часа, доколкото бабата страдала от психично заболяване, а ако искът бъде уважен така, както е предявен на практика бащата ще бъде оставен без възможност да вижда сина си през уикендите. По отношение на евентуалния иск счита, че определеният режим на лични отношения с майката е съобразен с това, че тя не живее в България и не е налице временна невъзможност да се упражнява този режим, тъй като тя има възможност по всяко време да се върне и ползва режима, който сама е поискала и съдът е одобрил.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че ищците са баба и дядо по майчина линия, а ответниците – родители на детето Н.Р.П., родено на 08.05.2015г., към настоящия момент на 6 г.- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0179 от 13.05.2015г. Установено е, че с Определение от 17.09.2019 г. по гр.д. № 1421/2019г. по описа на РРС, е одобрена спогодба между родителите на Н., с която е определен режим на лични отношения на майката с детето както следва: всеки нечетен уикенд от месеца от 17 часа в петък до 17 часа в неделя; 45 дни през летния период по договорка между страните, ако такава не бъде постигната, режимът ще се осъществява в периода от 10 часа на 1 август до 18 часа на 14 септември; през всяка нечетна година през новогодишните празници от 26 декември до 6 януари; през всяка четна година през коледните празници от 20 декември до 30 декември; 10 дни по договорка между страните, които да се ползват между началото на великденските и края на гергьовденските празници.

В приетия от районния съд социален доклад е отразено, че по данни на бащата Р.П., майката не спазва определения режим на лични отношения с детето, но при всяко посещение на В.Р. в страната, Н. гостува. Пред социалния работник от ОЗД-Русе П. твърди, че през последните три години бабата и дядото не са търсили контакт с детето и е споделил, че не е съгласен то да им гостува, когато майката я няма, тъй като не биха могли да полагат 3 адекватни грижи за момчето. Според доклада Н. живее с баща си в гр. Русе, в къща, която е негова собственост, функционално обзаведена с всичко необходимо за едно домакинство и хигиенно-битови условия на задоволително ниво. П. заявил пред социалния работник, че работи на трудов договор като шофьор на товарен автомобил, извършва превози на стоки до и от Румъния и през времето, когато отсъства /по няколко дни в седмицата/, грижи за Н. полагат неговата партньорка и майка му. Доходите, които получава, били напълно достатъчни за задоволяване потребностите на сина му. Получавал и 40 лв. месечна помощ за детето по чл. 7 от ЗСПД. Бащата съобщил, че по веднъж седмично води сина си на логопед и психолог, посещава и часове по Ментална аритметика. При посещение в дома на ищците Г. и С.Р.и е установено, че живеят в с. Басарбово, в двуетажна къща, като майката и детето ползват една от стаите на втория етаж. За детето има поставено легло и шкаф за лични вещи, много играчки. Извършвани са ремонтни дейности – подменена е дограмата, шпакловани и измазани са стените. Двамата ищци работят, като получават по 650 лв. брутно месечно възнаграждение. Пред социалния работник споделят, че П. категорично отказва среща и предоставяне на каквато и да е информация за детето.

Семейство Р.и иска момчето да общува с тях и близките си роднини по майчина линия и когато майката отсъства от страната. Последно Н. гостувал на майка си за коледните празници, а бащата завел детето да сурвака роднините и майка си на 01.01.2021 г. извън режима на лични отношения. При проведен телефонен разговор между майката и социален работник, В.Р. е заявила, че бившият партньор възпрепятства определеният режим на лични отношения със сина , желае детето да се среща с нейните родителите, като по този начин тя ще има възможност да контактува с него. Пред експертите от ОЗД педагогът в групата при ДГ „Звездица“, в която Н. е записан, обяснил, че момчето предпочита да играе само́, пред игрите с връстниците си. Имало моменти, в които е агресивно към другите деца в групата. Трудно се включвало в образователни и игрови ситуации.

По разпореждане на районния съд, във връзка с представени от ответника П. и приети по делото като доказателства 5 бр. снимки, в съдебно заседание ищците са дали обяснения за установяване на обстоятелства по делото. От обясненията става ясно, че на снимките, на които са заснети синът 4 на ищците Р. Р. и детето Н. има саксия с растение, за което потвърждават, че е марихуана. Споделят, че синът им, който и към момента живее при тях, е съден за притежание на наркотични вещества и наказан за това. Г.Р. заявява, че растението вече не е в дома им и Р. е спрял да употребява наркотици.

Пред районния съд като свидетели на страната на ищците са разпитани Д. Р., сестра на ответницата и дъщеря на ищците и И.Х. – техен приятел, а на страната на ответника – св. Г.Я., съжителка на ответника и Е.К.

– колега на сина на ищците Р. Р.. Свидетелката Д. Р. изнася данни, че в къщата на родителите , която е на два етажа, има стая за детето с необходимото обзавеждане и играчки, с отделни легла за майката и сина.

Твърди, че за последно детето е идвало на 30.12.2020 г. и от тогава не са го виждали, защото бащата не позволява. Според нея, когато Н. посещава роднините си по майчина линия в началото е изнервен, но след 1-2 дни започва да се чувства добре, играе, спокоен е. Споделя, че родителите се натъжават, когато не им се позволява да виждат детето. Братята на свидетелката В. и Р. живеят в къщата на родителите си, но имат собствени стаи. Р. е имал проблеми с наркотици през 2019 г., но при срещите си с него, Д. Р. не е забелязала да има признаци, че употребява наркотични вещества.

Свидетелят Х. има непосредствени впечатления за отношенията между ищците и ответниците в продължение на години. Преди раздялата на ответниците, счита, че детето не се е чувствало добре с баща си, виждал П. да бие Виктория и сина си, както и да тормози майка си Ж.. За последно видял Н. между Коледа и Нова година, когато е гостувал на сем. Р.и. Според него, детето се е чувствало щастливо и добре обгрижено. Твърди, че е присъствал по време на телефонни разговори между Г.Р. и ответника, в които П. е отказвал среща на бабата и дядото с детето. Свидетелката Г.Я. изнася данни, че живее с ответника Р.П. от февруари 2019 г. Като международен шофьор, бащата отсъствал от дома им по 3-4 дни. Н. в момента посещавал психолог, защото понякога изпадал в състояния на агресия. Случвало се е да им идват на гости деца с майките си, но той не искал да играе с тях, защото имат майки и започвал да си играе сам, понеже няма майка. Констатирала е негативна промяна в поведението на Н. след разговори с майката по телефона. Твърди, че ищците не са ги търсили и не са искали среща с детето. Свидетелят Е.К. изнася данни, че е живял в близост до къщата на ищците до преди година.

5

Описва дома им, като впечатленията му са, че в там няма подходящи условия за гледане на дете.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения : Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с бабата се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето", но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за образование и възпитание, съобразено с нуждите и наклонностите му, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Според т. 3 от ППВС № 1/08.04.1974 г., което е приложимо и при действащия СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и съдебната практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК и др.). Цитираната съдебна практика напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.