Решение № 157 от 18.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. С., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 107/31.03.2025г.,постановено по гр. дело № 1484/2024г. по описа на Районен съд-С. е осъдена Регионална дирекция “Гранична полиция“ -С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 1, представлявана от комисар И.С.С. на основание чл. 178, ал.

1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. И., ул. „Г.“ № 2 сумата от 1 951,31 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 01.01.2023 – 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 227,10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислено до 08.12.2024г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 1, представлявана от комисар И.С.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. И., ул. „Г.“ № 2 сумата от 500 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 1, представлявана от комисар И.С.С. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - С. сумата от 278,05 лв., от която 128,05 лв. държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3478/17.04.2025г. от Регионална дирекция “Гранична полиция“ -С., чрез пълномощника й Главен юрисконсулт М.Х., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че 1 мотивите съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. по тълк.д. №1/2020г.на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл.9,ал.2 от НСОРЗ, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.;

Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. В обжалваното решение изрично е посочено, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г., в чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1. В тази връзка неправилно и незаконосъобразно районният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение 2 на държавните служители в МВР, и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съгласно която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Съдът е приел, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Според ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за служителите на МВР с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд. Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Районният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.Съдът не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК да двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4162/09.05.2025г. от Н. Д. К., чрез пълномощника му адв. М.О., в който се същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за нарушение на материалния закон. По делото не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР при РДГП-С. към ГДГП при МВР, в Граничен полицейски участък И. на длъжност „старши полицай", като изпълнява служебните си задължения на 12 часови смени по график при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд. Не е спорно също, че за процесния период 01.01.2023г. - 30.11.2024г. е положил общо 1038 часа нощен труд, който му е заплатен, без часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно ССчЕ.

След приравняването на отработените часове нощен труд в дневен по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получават 1186 часа или 148 часа разлика, която като извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен 3 нощен труд за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2024 г., преизчислен, съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 951,31 лева, подробно изчислен по тримесечия, а размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 08.12.2024г. е 227,10 лева. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят счита, че неправилно е приложен материалния закон и са допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC-С. е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. След сравнителен анализ на нормативната уредба в КТ, ЗДСл. и ЗМВР на нощния и извънредния труд се сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121 з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм би позволил заплащането на този вид труд да е повисоко от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск/чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи 4 удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл.