Определение № 408 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 226/2023
- Вид
- Определение № 408
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, Борислава Петрова Борисова-Здравкова, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал. 2 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408 гр. Перник, 03.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20231700500226 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3907/22.02.2023 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, чрез процесуалния му представител юрк. А., срещу Определение № 516/14.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 6360/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено депозираното от страна на жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да представи договор за цесия и приложение към него, включително доказателства за съобщаване на цесията и впоследствие неправилно е отхвърлил заявлението поради неизпълнение в срок на дадените указания. Излага съображения, че представянето на договор за цесия и Приложение 1 към него не е относимо в заповедното производство.
Навежда доводи, че в разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК законодателят изрично е посочил кои документи следва да се прилагат със заявлението, а именно: договор за потребителски кредит заедно с всички негови изменения, както и приложимите общи условия. Твърди, че доказването на всички останали факти – включително прехвърлянето на вземането и уведомяването на длъжника за цесията, следва да се извърши в хода на исковото производство. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като 1 подадена от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Производството по ч. гр. д. № 6360/2022 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с рег. № 25719/23.12.2022 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: 207172780, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. М. Т., ЕГН **********, за сумата 2200,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ***, сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК 202527341, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по силата на Приложение № 1 от 07.03.2022 г. към Рамков договор за прехвърляне парични задължения от 01.12.2016 г., сумата 385,88 лв. – договорна лихва за периода от *** до ***, сумата 190,55 лв. – законна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и разноски за производството в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане от 29.12.2022 г. Районен съд – Перник е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в заявлението като представи Общите условия към договора с предупреждение, че при неизпълнение на указаното в срок заявлението ще бъде отхвърлено.
Съобщението с дадените указания е връчено на дружеството – заявител на 11.01.2023 г., което с молба от 16.01.2023 г. е заявило, че условията по кредита са инкорпорирани в договора и е отправено искане заявлението да бъде уважено.
С Разпореждане от 29.12.2022 г. Районен съд – Перник е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в заявлението като представи Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и Приложение 1 от 07.03.2023 г. към него, от който да е видно какви са правата на заявителя във връзка с претендираното вземане, като го е предупредил, че в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено.
Разпореждането е получено от заявителя чрез ССЕВ на 25.01.2023 г., който в указания срок не е изразил становище.
С обжалваното Определение № 516 от 14.02.2023 г. районният съд е отхвърлил депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение, приемайки, че в предоставения срок заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
Заповедното производство е уредено като формално производство, а редовността от външна страна на заявлението, въз основа на което то се образува, е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. С допълнението на ГПК (ДВ, бр. 86 от 2
2017 г.) е въведено изрично задължение за съда да дава указания на заявителя при констатирана нередовност на заявлението. Така, в случай че съдът намери заявлението за нередовно, преди да приложи последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 , вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, той дължи даването на пълни, точни и изчерпателни указания с оглед отстраняване на нередовността.
В настоящия случай, обаче, първоинстанционният съд не е бил изправен пред хипотезата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, доколкото липсата на приложено към заявлението доказателство, легитимиращо заявителя като цесионер на вземането, не е нередовност на депозираното заявление.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, като в заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин на плащане. Според чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдържа всички предвидени в закона реквизити – страните са надлежно индивидуализирани, претендираните вземания са посочени по основание и размер, а вземането за лихви е конкретизирано и по период, изложени са фактите, от които произтичат вземанията, посочена е банковата сметка, по която да се извърши плащането, и е приложен сключеният с потребителя договор.
Когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и не са налице основанията за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2 до 5 ГПК, в производството по чл. 410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение без да изисква доказателства от заявителя, подкрепящи твърденията му. Единствените приложения, които следва да бъдат представени към заявлението, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, са предвидени в чл. 410, ал. 3 ГПК, а именно – договорът, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия, за да може съдът да извърши преценка за евентуалното наличие на неравноправни клаузи или противоречие с добрите нрави.
Нито от твърденията в заявлението, нито от представения договор може да бъде направен извод, че договорът е сключен при общи условия, поради което не е следвало да бъдат давани указания от заповедния съд за представянето им, а в производството по чл. 410 ГПК съдът не може да изисква представянето на други доказателства. Като е дал указания на заявителя да представи Рамковия договор за цесия и приложението към него за установяване на обстоятелства, стоящи извън проверката, която извършва съдът в производството по чл. 410 ГПК, заповедният съд е излязъл извън правомощията си.
Доколкото неизпълнението на незаконосъобразни указания не следва да води до 3 неблагоприятни за страната правни последици, то обжалваното определение следва да бъде отменено и спора да се реши по същество от въззивния съд (чл. 278 ал. 2 изр. първо от ГПК), като се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на кредитора против длъжника за вземанията по заявлението.
По разноските:
Предвид уважаване на заявлението на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер от 50,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 516/14.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 6360/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено заявление рег. № 25719/23.12.2022 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу Д. М.
Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 2200,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ***, сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК 202527341, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по силата на Приложение № 1 от 07.03.2022 г. към Рамков договор за прехвърляне парични задължения от 01.12.2016 г., сумата 385,88 лв. – договорна лихва за периода от *** до ***, сумата 190,55 лв. – законна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.12.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение - разноски за заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5