Решение № 876 от 13.03.2024, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

13.03.2024 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка Христова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 494 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.З.М. с постоянен адрес:***, против Заповед № 10-00-1484/ 26.07.2023 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Паянтови постройки №11.1 и № 11.2 /по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество „Стара Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите на административния орган, като счита, че не е установена категорично годината на извършване на строежа и не е изследвана търпимостта му. Твърди, че неправилно е определен като адресат на заповедта. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Ответникът –

Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената

Заповед № 10-00-1484/26.07.2023 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж от пета категория: „паянтова сграда 11.1 и 11.2“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Стара Загора /с проектен идентификатор 106.1008/, собственост на Община Стара Загора, част от УПИ IX-269, 313, кв.1202 – Индустриален, по плана на гр.Стара Загора, одобрен с Решение № 2336/ 23.02.2023г. на Общински съвет – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описаният строеж, установен с проверка на 29.06.2023 г., на място и по документи, от длъжностни лица към община Стара Загора във връзка с правомощията им по чл.223, ал.2 ЗУТ, е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Сградите са собственост на М.З..

Изложено е, че по съставения Констативен акт № 88/29.06.2023г. е постъпило възражение вх.№ 10-04-113/ 03.07.2023г. от М.З., във връзка с което е била извършена проверка от служители на община Стара Загора, при която не са установени строителни книжа за сградите, предмет на възражението, и съотв. същото не е уважено.

Така описаните обстоятелства се потвърждават от Констативен акт /КА/ № 88/ 29.06.2023г., съставен от работна група служители на Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-1225/ 22.06.2023г., които са извършили проверка на строежа. В акта е вписан за възложител и извършител на строителството М.З.. Комисията е приела, че е налице безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. КА е съобщен е чрез залепване на строежа на 30.03.2023 г., който факт не се оспорва от жалбоподателя.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1484/26.07.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора, в т.ч. доказателства, че длъжностните лица, съставили констативния акт за установяване на незаконно строителство, са служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и Геодезическо заснемане, изпълнено от „Стара Загора – кадастър“ ООД.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От свидетелските показания на И.С.И. се установи, че той има в близост имот до сградите, разпоредени за премахване. В имота на М. има две сгради, който той ползва за отглеждане на животни. Сградите се ползват и са били налични в имота преди 1987 година. Постройките в този имот били раздадени по постановление 53 от 1962 г. От свидетелските показания на К.М.К. се установи, че М. ползва имота отпреди 30 години. В постройките той гледа крави.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповед №

10-00-1484/26.07.2023 г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт № 88/ 29.06.2023г, на който се основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството, разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на паянтови сгради без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му, включително чрез позоваване на схема от извършено геодезическо заснемане. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за премахване незаконен строеж като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможно изпълнение при влизането й в сила.

Заповед

№ 10-00-1484/26.07.2023г.на Кмета на Община Стара Загора е издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал.2 от ЗУТ.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предназначението на разпоредения за премахване обект - "паянтови сгради – 2 броя", е за отглеждане на селскостопански животни, което определя обекта като такъв със селскостопанско предназначение. Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В чл. 44, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващото застрояване и като такива – строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Действително неправилно разпореденият за премахване строеж е определен от административния орган като такъв от пета категория. При прилагане на чл. 137, ал.1, т.6 във вр. с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, стопанските постройки представляват строеж от шеста категория.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Като постройки на допълващото застрояване, за строителството на описаните в обжалваната заповед паянтови стопански сгради нито действащата нормативна уредба по ЗУТ /по аргумент от чл.

147, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл. 44 от ЗУТ/, нито регламентацията по ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ (отм.), въвеждат изискване за одобряване на инвестиционен проект като предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Макар за разрешаване на строителство от вида и с предназначението на процесните постройки да не е необходимо одобряване на инвестиционен проект, по аргумент от разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, съотв. чл. 55, ал.1 от ЗТСУ (отм.); и чл.

225, ал.1, т.1 ППЗТСУ (отм.), законът изисква строителството да се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения за строително-монтажни работи, за които не е необходимо строително разрешение. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, че за изпълнения строеж "паянтови сгради – 2 броя" няма издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Неоснователно е оплакването, че след като административният орган не е изложил съображения за търпимостта на строежа, само на това основание заповедта му следва да бъде отменена. Действително материалната законосъобразност на Заповед № 10-00-1484/ 26.05.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора и на разпореденото със заповедта премахване на постройките като незаконен строеж са обусловени не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта.

Ето защо както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът.

В случая настоящият съдебен състав приема, че разпоредените за премахване стопански постройки не могат да се квалифицират като търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.

225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на строеж, изпълнен без изискуемото съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ разрешение за строеж.

Съображенията за това са следните:

Съгласно § 16, ал. 1

ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.