Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15012 от 21.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8915/2022
Вид
Решение № 15012
Подписан
21.12.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 15012 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПА. при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело № 20221110108915 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на ************ срещу В. А. Е., ЕГН **********, с която Кредит Инс АД е предявило срещу В. А. Е. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. А. Е. дължи на Кредит Инс АД суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А. Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 72,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г.; 3/ сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“; 4/ сумата от 702,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 23.02.2021 г. /съгласно заявения в исковата молба петитум на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК/, за част от които суми на 10.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 1

160 състав.

С разпореждане № 17110/23.02.2022 г., постановено по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“, за която сума не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

С молба вх. № 47975/11.03.2022 г., подадена от името на ищцовото дружество, чрез адвокат Р. Д., е направено изявление, че с оглед обстоятелството, че за сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“, не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, то за дружеството липса правен интерес от предявяванена положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за горепосочената сума.

С оглед изявленията, съдържащи се в молба вх. № 47975/11.03.2022 г., подадена от името на ищцовото дружество, чрез адвокат Р. Д., съдът с определение № 22643/05.09.2022 г., постановено по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е прекратил производството по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“. Определение № 22643/05.09.2022 г., постановено по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта, с която частично се прекратява производството по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А.

Е., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А.

Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 72,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г.; 3/ сумата от 645,00 лева, 2 представляваща договорна такса „Гарант“; 4/ сумата от 702,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 24.02.2021 г. На 10.05.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, с изключение на сумата от 645,00 лева, представляваща договрна такса „Гарант“, за която заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГКП, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на 21.01.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 21.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А. Е., в качеството на заемател, Кредит Инс ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/ е предоставило на В. А. Е. заем в размер на 1500 лева, който следвало да бъде върнат на 4 ежемесечни вноски, вносими в периода 25.10.2017 г.

– 25.01.2018 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 25.01.2018 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Поддържа, че общият размер на задължението по процесното заемно правоотношение бил 2217 лева. Посочва, че ответникът не е заплатил нито една от погасителните вноски по договора.

Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1500,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А.

Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 72,00 лева за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г., както и лихва за забава в размер на 702,00 лева за периода от 26.10.2017 г. до 23.02.2021 г. /съгласно заявения в исковата молба петитум на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, 3 ал. 2 ГПК/

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника В. А. Е..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на предявените исков, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А. Е., в качеството на заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Настоящият състав намира, че вземането на ************ /с предишна правна форма на дружеството Кредит Инс ООД/, произтича от сключен на 25.09.2017 г. с В. А. Е. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 70733.

Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за 4 потребителския кредит.

В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./.

За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора /www.creditins.bg/.

На първо място съдът намира, че представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на В. А. Е., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност /в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, I т. о./. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 5

ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.