Определение № 10 от 21.01.2026, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Асеновград, 21.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20265310200008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното: Досъдебното производство под формата на ДП № 191/2025 г. по описа на РУ Асеновград е образувано с постановление от 12.03.2025 г. на прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай, с оглед извършено в периода от 19.12.2024г. до 30.12.2024г. в гр. Асеновград престъпление по чл. 323, ал.1 от НК /лист 1 от ДП/.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, разследващия орган е изпратил материалите по ДП № 191/2025 г. на наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай, с мнение за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 24.10.2025г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199, вр.243, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалата свидетелка П. Х. А. и свидетелят * сключили брак през 2009г. Още от самото начало, семейството живеело в апартамент, в жилищен блок, намиращ се в град Асеновград, област Пловдив, улица *, като жилището било собственост на св. *.По време на техния брак се родили двете им деца, които към инкриминирания период са били съответно на 6 и на 2 години. Още през 2022 г., малко след раждането на второто им дете, свидетелите П. и *и се развели по взаимно съгласие, като майката и децата останали да живеят в апартамента на посочения по-горе адрес, а св. * се изнесъл. Бракът между двамата свидетели бил прекратен с Решение № 52/ 27.02.2023 г. по гражданско дело № 2350/2022г. по описа на PC – Асеновград. Със същия съдебен акт, било одобрено 1 сключеното между двамата свидетели споразумение, с което наред с другите отношения между тях и уреждането на поетите семейни задължения, те се съгласили родителските права върху двете им деца да се упражняват споделено, като бил уреден е режима на лични отношения на бащата с двете деца. Със същото решение било одобрено постигнатото споразумение между двамата съпрузи, като ползването на семейното жилище – апартамент на ул. *, да бъде предоставен за безвъзмездно ползване на св. П. А. до 01.01.2045 г. Решението влязло в сила на 27.02.2023г.

Независимо от горното, около средата на 2024 г. св. П. А. и децата напуснали апартамента и се преместили да живеят в жилището на родителите й, в град Асеновград, *.

Впоследствие тя уведомила официално св. *, че следва да взема децата именно от адреса на родителите й.След като бил уведомен от св. П. А., че тя и децата им са се преместили в жилището на родителите й, св. * посетил апартамента и установил, че там всичко било разхвърляно, като по негови твърдения, дори липсвали някои от електроуредите.

През месец юли 2024 г., св. П. А. завела гр. дело № 1527/24г. описа на PC – Асеновград за изменение на издръжката. Същото приключило с Решение № 601/21.11.2024 г., с което размерът на първоначалната издръжка, която св. * следвало да заплаща на малолетните си деца бил увеличен. Решението влязло в сила на 17.12.2024 г.

На 29.12.2024 г., след като няколко дни по-рано имал спречкване с бащата на бившата си съпруга, св. * сменил патрона на входната врата на апартамента на улица „Тутракан“. На 30.12.2024г. св. П. А. установила, че патронът на бравата на входната врата на апартамента е сменен и сигнализирала органите на Прокуратурата и Полицията, за което и след извършена проверка е било образувано наказателно производство.

Според приетото от прокурора, едва през 2025 г., св. П. А. предприела действия по изпълнение по надлежния ред на посочения по-горе съдебен акт, с който й било предоставено ползването на жилището, намиращо се на улица * в град Асеновград.

Образувано било изпълнително дело № 288 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител рег. № 758 с район на действие - Окръжен съд - Пловдив, като бил насрочен въвод във владение за 02.07.2025 г.Междувременно, св. * също завел гр.дело 842/25г. по описа на PC – Асеновград, за промяна на ползването на жилището, намиращо се на улица *, по което с Определение № 3035/ 01.07.2025 г. било допуснато обезпечение на предявения от него иск, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело (посоченото по-горе), заведено от св. П. А..

Според прокурора, така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, като е отчетена тяхната заинтересованост от изхода на делото, както и от приложените писмени доказателства, в т. ч. преписи от съдебни актове.

Пред вид установеното представителя на държавното обвинение счел, че в случая, не са наЛ. доказателства за извършено от св. * престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. На 2 първо място, престъплението самоуправство, предмет на законовата уредба на чл. 323, ал.

1 НК се характеризира с два момента: 1) претендирано от дееца право и 2. действие по неговото самоволно осъществяване, което да е в нарушение на реда, установен за това със закон (в този смисъл - Р. № 215/ 2004 г., II н.о., ВКС). Според съдебната практика, осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, което само е претендирано от дееца, а изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез действие. При това положение, за да е осъществено конкретното деяние е необходимо да се установи, че към съответната дата св. * е осъществил едно оспорвано от св. П. А. право.

В хода на разследването обаче, не са събрани каквито и да е доказателства да е било наЛ. оспорване от страна на св. * на правото на ползване на въпросния апартамент от св. П. А. и децата им. НаЛ. е било споразумение между двамата за ползването на апартамента и до, а и на инкриминираната дата (в случая - 29.12.2024 г., когато св. * е сменил патрона на бравата на входната врата на апартамента) спор между тях, относно това (ползването на жилището от св. П. А. и децата) не е бил наЛ.. Нещо повече - около половин година преди инкриминираната дата, св. П. А. и децата й са били напуснали въпросното жилище и са живеели в това на родителите й, което е било известно на св. *. В този смисъл, следва да се посочи, че в случая, спорно се явява и наличието и на друг от основните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно-осъществяването на оспорваното от другиго право, да е съпроводено с промяна в съществуващо фактическо положение.

Последното, предвид посоченото по-горе, че св. П. А. и децата са преустановили ползването на жилището, по смисъла на съдебното споразумение, около половин година преди инкриминираната дата.

На следващо място, според прокурора, за да е съставомерно от обективна страна и наказуемо деянието по чл. 323, ал. 1 от НК, освен горното - самоволно осъществяване, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право (доколкото последното изобщо е и наЛ., предвид на всичко изложено по-горе), следва и случаят да е немаловажен. За последното, при така установеното по делото (посоченото по-горе), намирам, че също липсват доказателства да е наЛ., като съображенията за това са следните: По делото липсват доказателства за настъпили вредни последици от извършеното от св. * - към инкриминираната дата, жилището вече не е било ползвано по смисъла на съдебната им спогодба от св. П. А. и малолетните им деца, същите са имали друго такова (жилище), където по собствена воля и желание са се преместили и то очевидно трайно, като това се е случило около половин година преди инкриминираната дата и за което св. * е бил уведомен, включително официално от страна на св. П. А.. Дори да се приеме, че все пак вредни последици от стореното от св. * са настъпили, то същите са незначителни, с оглед наличието на възможност за отстраняването им. Именно за последното, св. П. А. е предприела действия по предвидения от закона ред (посоченото погоре изпълнително дело), макар да е сторила това със закъснение. Такива (действия по 3 предвидения от закона ред) обаче е предприел и св. *, като в крайна сметка, към момента на провеждане на настоящото разследване, именно в негова полза е било и произнасянето по надлежния ред и на компетентния да разреши вече съществуващия между тях спор орган, а именно - Съдът (с налагането на визираната по-горе обезпечителна мярка).

Крайния извод, който се прави в обжалвания прокурорски акт, е че извършеното от св. * не осъществява състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е било образувано настоящото наказателно производство, поради което и на основание чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК, същото следва да се прекрати.

В допълнение се посочва и това, че по делото не са налични и доказателства от които да се заключили, че има извършено престъпление по ал. 2 на чл. 323 от НК, предвид че по делото е безспорно установено (приложени копия от цитираните по-горе съдебни актове и документи от образуваното изпълнително дело), че съдебното решение, даващо основание на св. П. А. да ползва жилището, не е било изпълнявано по надлежния ред, респективно св. * не е бил отстраняван от него (жилището).

Против посоченото Постановление на РП Пловдив, ТО Първомай, е постъпила жалба от адв. С. Д., в качеството му на повереник на пострадалата П. Х. А.. Същата е била заведена с вх.№ 42/21.11.2025г. на РП Пловдив, ТО Първомай. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 24.10.2025г., като от разписката за връчване на пострадалата се установява, че същото е било връчено на заинтересованата страна на 12.11.2025г. От пощенското клеймо на приложения плик с който жалбата е постъпила в ТО Първомай, се установява, че тя е била подадена на 19.11.2025г. Всичко това води до извода, че жалбата от 19.11.2025г. е подадена в срок. Предвид събраните по делото доказателства, то следва извода, че жалбоподателката П. Х. А. има качество на пострадала по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такава има право и правен интерес да обжалва прокурорския акт. С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно липсата на извършено престъпление и прекратяването на наказателното производство, като се иска отмяна на прокурорския акт и връщането на делото със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбите и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Внимателната преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, в действителност дава основание да се направи извод, че за прокурора е наЛ. възможност да прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК, но това е при условие, че липсва състава на престъпление от общ характер. В случая, макар и известни забележки, съдът споделя крайния извод на прокурора, относно липсата на реализиран състав на престъплението по чл.323, ал.1 от НК.

4

В тази насока не намира нужда на повтаря изложените от прокурора доводи и обсъжданите доказателства. Анализа на същите тези доказателства, събрани в хода на воденото ДП № 191/2025 г., установява обаче, че са наЛ. данни за друго престъпление от общ характер, в каквато насока е изразеното в разглежданата жалба искане. Доколкото между заинтересованите по делото страни е наЛ. влязло в сила съдебно Решение № 52/ 27.02.2023 г. по гр. дело № 2350/2022г. по описа на PC – Асеновград, което в частта му относно предоставеното за ползване на св.П. А. жилище на ул. „Тутракан“ е едностранно възпрепятствано от страна на св.*, то е очевидно, че са наЛ. елементи от състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК. Доколкото в обжалвания прокурорски акт, не се изложени каквито и да е доводи относно наличието или не състава на това престъпление, което също е такова от общ характер, то жалбата се явява основателна и следва да се уважи.