Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2846 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13022/2025
Вид
Решение № 2846
Подписан
14.07.2026
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. В., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110113022 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Т. М., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. П. Р., ****** срещу „В. Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Ш. ***** иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумите както следва: 73,61евро /143,97лв. с ДДС/, представляваща получена от него без основание неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор и 40,98евро /80,15лева с ДДС/, представляваща получена от него без основание сума за възстановяване/начисляване на отстъпки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните на 05.12.2024г. е бил сключен договор с № 1143104005122024-62437006. На 17.02.2025г. ищцата подала заявление за прекратяване на договора, доколкото установила промяна в месечните условия без да била надлежно уведомена за това от оператора. Така считано от 17.03.2025г. договорът бил прекратен. На 08.04.2025г. ответникът издал фактура № ********** на обща стойност 243,87лв., с вкл. ДДС. Твърди, че сумата вкл. 143,97лв. с ДДС, представляваща – „неустойка за предсрочно прекратяване“ и 80,15лв. с ДДС – „начисляване на предоставени отстъпки за мобилни гласови услуги“. На 08.05.2025г. ищцата заплатила в брой посочената сума. Сочи, че месечната такса по договора била 18,49лв.с вкл. ДДС за първите 8 месеца и 36,99лв. с ДДС за периода от 9-ти до 24-ти месец. Твърди се, че така начислените суми „неустойка за предсрочно прекратяване“ и„възстановяване/ начисляване на отстъпки“ надхвърлят трикратния размер на таксата. Възразява за нищожност на неустоечната клауза, доколкото същата излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и служила като средство за неоснователно обогатяване на търговеца. Твърди се, че така се създавало значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, като клаузите на договора предвиждали необосновано високо финансово утежнение при прекратяване на 1 договора, което било неравноправност по см. на чл. 143-146 ЗЗП. Начисляването на сума, обозначена като „предоставени отстъпки за мобилни гласови услуги“, представлявала втори санкционен елемент, който бил функционално неразличим от неустойка, тъй като се дължал единствено поради предсрочното прекратяване на договора. Ето защо, твърди, че плащането на сумата от общо 224,12лева е направено при изначална липса на основание и съответно подлежи на връщане. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са били обвързани облигационно по силата на договор № 1143104005122024- 62437006 със срок на действие 24 месеца и крайна дата 05.12.2026г. По него били предоставяни електронни съобщителни услуги към мобилен номер ***, с абонаментен план Unlimited 200, стандартен месечен абонамент 47.99лв./месец с ДДС и промоционален месечен абонамент 18.49лв./месец с ДДС за първите 8 месеца от срока на договора и 36.99лв./месец с ДДС от 9ти до 24-ти месец от срока на договора. Твърди, че цените по договора не са били индексирани въз основа на ОУ или едностранно увеличени, поради което потребителят не е имал право на предсрочно прекратяване на договора без неустойки. Оспорва прекратяването на договора да е вследствие на установено от абоната увеличение/промяна на месечните условия. Издадените за услугата фактури през м. януари, февруари и март 2025г. били с начислена месечна такса за мобилен номер е 15.40лв. без ДДС (или 18.49 лв. с ДДС). След като на 17.02.2025г. ищцата подала едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за мобилен номер ***, в съответствие с т.143 от ОУ, договорът бил прекратен на 17.03.2025г. Сочи, че доколкото до края на първоначално уговорения срок на договора (05.12.2026г.) оставали повече от 21 месеца, прекратяването било предсрочно. В този случай, съгласно клаузите на договора абонатът дължал неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал и възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Ето, защо на абоната били начислени процесните суми: 143.97лв. с ДДС, - равна на трикратния размер на месечната абонаментна такса и 80.15лв. с ДДС - представляваща част от стойността на предоставените отстъпки от абонаментния план за услугата по договора, съответстваща на оставащия срок на договора. Същите били коректно начислени, а с плащането им задължението по фактурата било погасено. На следващо място сочи, че дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договора по инициатива или вина на абоната е изготвена в съответствие с изрични указания на Комисията за защита на потребителите, която одобрила клаузата като законосъобразна. Клаузите за дължимост на оставащите месечни абонаменти в пълния им размер, но не повече от техния трикратен абонамент, не създавали неравновесие в правата и задълженията на потребителя и не излизали извън обезщетителната им функция поради което не били неравноправни. Претендираният трикратният размер на таксите кореспондирал със санкционния и обезщетителен характер на неустойката по смисъла на чл.

92 от ЗЗД. Отделно от това, сочи, че и уговорката за възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове за оставащия срок на договора, също е законосъобразна. При отпаднало основание, т.е. при предсрочно прекратяване/разваляне на договора по искане или по вина на потребителят, за него възниквало задължението да върне получената облага (отстъпка). Това задължение за възстановяване на отстъпки нямало характер на неустойка, защото не обезпечавало изпълнението на задължението и не служило като обезщетение за вредите от неизпълнението. Размерът на претърпяната вреда бил размерът на предоставената отстъпка, основанието за чието предоставяне било отпаднало. От потребителят се очаквало да възстанови само размера на предоставените 2 отстъпки, съответстващ на оставащия срок на договора. По изложените съображения сочи, че така начислените суми са напълно пропорционални на последиците от неизпълнението на договора и не излизат извън присъщите за неустойките обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Молбата е за отхвърляне на така предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа исковата молба.

Ответникът с писмено становище чрез процесуален представител, поддържа отговора.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми, плащането на които се сочи да е извършено от ищцата без основание въз основа на сключен между страните и впоследствие едностранно прекратен договор, представляващи начислени от ответника неустойки.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно извършено в полза на ответника плащане на процесните суми, представляващи неустойки, въз основа на договорни клаузи, страдащи от сочените в исковата молба пороци. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже, че плащането на сумите е станало на валидно правно основание.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване:

- че страните са били обвързани облигационно по силата на договор № 1143104005122024-62437006 за предоставяни електронни съобщителни услуги към мобилен номер ***, със срок на действие 24 месеца и крайна дата 05.12.2026г., с вкл. абонаментен план Unlimited 200, стандартен месечен абонамент 47.99лв./месец с ДДС и промоционален месечен абонамент 18.49лв./месец с ДДС за първите 8 месеца от срока на договора и 36.99лв./месец с ДДС от 9-ти до 24-ти месец от срока на договора;

- че по подадено от ищцата на 17.02.2025г. едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, договорът бил прекратен, считано от 17.03.2025г.;

- че на 08.04.20205г. операторът издал фактура, на обща стойност 243,87лева, формирана от сумата от 143,97лв. с ДДС, представляваща трикратния размер на месечната абонаментна такса и 80,15лв. с ДДС - представляваща част от стойността на предоставените отстъпки от абонаментния план за услугата по договора, съответстваща на оставащия срок на договора;

- че на 08.05.2025г. така дължимите суми били изцяло заплатени от ищцата.

Предмет на претенцията са неустойки за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните по вина на абоната, формирани, както следва: 143,97лв. с вкл.

ДДС, като сбор от три месечни абонаментни такси за мобилна услуга номер *** и 80,15лв. с вкл. ДДС - представляваща част от стойността на предоставените отстъпки от абонаментния план за услугата по договора, съответстваща на оставащия срок на договора.

Ответникът оспорва да са налице твърдяните пороци и твърди, че посочените неустойки са дължими поради прекратяване на договора по вина на абоната, доколкото до края на първоначално уговорения срок на договора - 05.12.2026г. са останали повече от 21месеца и прекратяването от ищцата е било предсрочно. В този случай съгласно договореното абонатът дължал неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за 3 които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал и възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Характерът на неустоечната клауза е гаранционно - обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че страните са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото едностранно прекратяване, лимитиран с максимален размер.

Ищецът притежава качеството на потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, и в този см. в случая са приложими нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП. Последната дава дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя - това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. П ри преценка действителността на неустоечната клауза за нищожна се съобразяват постановките на т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Съгласно даденото разрешение, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.