Решение № 266 от 27.11.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Смолян , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова

Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500444 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 61/22.04.2020 г. по гр. д. № 250/2019 г. Мадански районен съд е отменил Заповед № 1933/13.06.2019 г. на Директора на СУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ гр. Рудозем.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Рудозем, чрез пълномощник адв. Ч с оплаквания, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, решението е немотивирано, като не са изложени конкретни съображения за изводите на съда. Сочи се, че решението не съдържа фактически установявания, не са обсъдени в съвкупност и неточно са интерпретирани доказателствата по делото.

Твърди се в жалбата, че съдът е отказал да допусне събиране на 1 поискани от ответната страна гласни доказателства, което съществено процесуално нарушение се иска да бъде отстранено от въззивния съд.

Твърди се във въззивната жалба, че неправилно е уважен иска, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът е спазил стриктно закона и не е допуснал нарушения на закона и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

Излагат се доводи, че съдът не е извършил правилно разпределение на доказателствената тежест на страните.

От жалбоподателят се излагат твърдения за мотивираност на процесната заповед и на установеност на вменяваните нарушения. Сочи се, че ищцата не отрича нито едно от деянията, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, напротив, признава, че е ударила учениците, защото била провокирана. Изтъкват се и други дисциплинарни производства срещу ищцата.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционната решение и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Й. А.К.-Л., чрез пълномощник адв. Н.К., с който се прави искане да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционното решение и се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се в отговора, че първоинстанционният съд правилно е възприел, че доказателствената тежест в настоящия казус е „вменена от закона“ – в тежест на работодателя е да установи, че работникът е извършил сочените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения. Твърди се, че дори и първоинстанционният съд да не е конкретизирал указанията си към ответника, то това не е повлияло на формирането на крайните му правни изводи.

В отговора се прави анализ на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ; твърди се, че в обстоятелствената част на процесната заповед е описано обстоятелство, което работодателят счита за нарушение на трудовата дисциплина, но само по обективните му признаци, като не се мотивира относно субективната страна на нарушението и защо то представлява нарушение на всички цифрово изброени правни квалификации в заповедта.

Твърди се, че не става ясно какви нарушения на трудовата дисциплина съставлява описаното нарушение и на какво основание е наложено наказанието. Твърди се, че деянието не съставлява нарушение по чл. 187 ал. т.

8 от КТ, защото не е налице използване на оказаното доверие за извличане 2 неправомерно на облага; не е ясно как и с какво ищцата е нарушила чл. 59 ал.

11 от Правилна за вътрушния трудов ред.

Твърди се, че работодателят в заповедта следва да посочи точно в какво се състои виновното неизпълнение на служебните задължения. Твърди се, че правилно поради немотивираност на заповедта спора не е разгледан по същество.

В отговора се излагат и доводи относно неприемането на представяния от ответника диск с видеозапис, като се сочи, че страната не е поискала оглед. Твърди се, че видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на носителя /диск, касета/ по делото като веществено доказателство; специфичният способ за възприемането му е оглед по чл. 204 от ГПК.

В отговора се сочи, че предишните дисциплинарни наказания нямат отношение към предмета на делото, същите са заличени на основание чл. 197 ал. 1 от КТ е не кореспондират с процесната заповед.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. С.

Ч.поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, установи:

Ищцата Й.А.К. заема длъжността „старши учител“ в СУ „Св. Св.

К.и М.“ гр. Рудозем от 1987 г.

Със Заповед № 1933/13.06.2019 г. на Директора на СУ „Св. Св.

Кирил и Методий“ гр. Рудозем на Й.А.К.-Л. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Необоснован е извода на районния съд за немотивираност на тази заповед. В заповедта подробно е описан начина, по който директорът е бил сезиран за вменяваното на ищцата нарушение – Протокол № 5/02.05.2019 г. на Училищен координационен съвет, Решение на Комисията по етика № 2761/10.05.2019 г.; взето е мнението на преките ръководители и писмените обяснения на ищцата. В резултат Директорът на училището е приел за установено, че на 23.04.2019 г. в периода от 08, 55 ч. до 09, 40 ч., по време на втори учебен час по география и икономика в VІІ „а“ клас, ищцата Л. е ударила учениците С.Б.и С.С., с което е извършила нарушение на трудовата 3 дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, като в 10 точки са посочени нарушените разпоредби.

Видно е, че вменяваното нарушение е конкретизирано по време, място и начин на извършване, конкретно е описано действието, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение.

На следващо място, посочено е правното основание, на което е издадена заповедта и е наложено наказание на ищцата – чл. 259 ал. 1 от ЗПУО, чл. 195 ал. 1 и чл. 188 т. 2 от КТ; чл. 187 ал. 1 т. 8, чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, във връзка с посочените разпоредби от ЗПУО, Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика.

Установява се спазване на процедурата по чл. 193 от КТ – с Писмо изх. № 872/10.06.2019 г. е отправена покана до ищцата за даване на писмени обяснения, като са посочени документите, установяващи вменяваното нарушение, копия от които са връчени с тази покана на ищцата, както и подробно е описано вменяваното нарушение; посочено е, че тези обяснения се изискват с оглед евентуално налагане на дисциплинарно наказание. Т.е. ищцата е получила възможност да разбере какво нарушение й се вменява и въз основа на какви доказателства.

И.Й.К.-Л. е дала писмени обяснения на 12.06.2019 г.

След като се установява, че заповедта за дисциплинарно наказание отговаря на изискванията за мотивираност и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ, следва съдът да се произнесе по същество.

Настоящият състав намира за доказано, че ищцата е извършила вменяваното й нарушение на трудовата дисциплина.

От Протокол от 25.04.2019 г. е видно, че в присъствието на ученикът С.Б., родителят Ю.Б., класният ръководител, Зам. Директор М., ищцата Л. и двама педагогически съветници Д.Б. и Й. К. е изгледан видеозаписа от камерата в класната стая на VІІ“а“ клас от 23.04.2019 г., втори учебен час по география. Посочено е в протокола, че на записа ясно се вижда как Л. два пъти хваща – стиска за врата и удря шамар в областта на врата на ученика С.Б..

С тези констатации е запознат Координационният съвет при ответното училище, видно от Протокол № 5/30.04.2019 г., който е приел решение да се използват формите на групова работа, дискусия и споделяне на опит за разясняване на проблема с агресията; учениците, обект на агресията 4 да бъдат наблюдавани от класния ръководител и възпитателят в ПИГ, за да се уверят как се чувстват и при необходимост отново да се разговаря с тях; да се сезира Етичната комисия и Директора за отношение и адекватни мерки.

Комисията по етиката на 09.05.2019 г., след изслушване на заинтересованите страни във връзка с подаден сигнал на Училищния координационен съвет, приела решение, че Й.К.-Л. е нарушила Етичния кодекс на училищната общност в ответното училище – Морални отговорности по чл. 13, чл. 17, чл. 24, чл. 25, чл. 27 и чл. 28 от раздел ІV, глава ІІ.

Районният съд не е изготвил доклад по чл. 140 от ГПК, не е указал доказателствената тежест на страните, както и е отказал събиране на гласни доказателства и е отхвърлил искането на ответната страна за целите на доказването в процеса да бъде използван компактдиск със запис от часа, проведен от ищцата в VІІ „а“ клас. Поради тези процесуални нарушения от настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите Б.и У., както и на основание чл. 204 от ГПК бе извършен оглед на записа на представения от жалбоподателя компактдиск със запис от втория час /от 08. 55 часа до 09. 40 часа/ на VІІ „а“ клас по „География и икономика“ в ответното училище, проведен от ищцата Л. на 23.04.2019 г.

При извършения на основание чл. 204 от ГПК оглед на посочения запис от въззивната инстанция, чрез възпроизвеждането му в съдебната зала, се констатира, че в 9. 14 ч. и 9. 16 ч. /обозначени на дисплея на камерата/ се вижда, че ищцата Л. нанася на седящото от ляво момче на първия чин на средната редица два шамара по врата и го държи да бъде обърнат към дъската, а не обратно към съучениците си; в 9. 22 часа се вижда, че ищцата Л. нанася на другото момче на същия чин шамар по врата и пак обръща ученика да гледа към дъската.

В показанията си свид. Б. и свид. У. установяват, че във връзка с подаден сигнал по отношение случая на 23.04.2019 г. до Училищния координационен съвет за извършване на проверка, този запис е бил гледан в присъствие на един от учениците и негов родител, ищцата, двама педагогически съветници, Зам. Директор и класният ръководител, като от него е видно нанасяне на шамари по врата на двама от учениците.

Свидетелите сочат, че ищцата обяснила, че тези ученици нарушавали трудовата дисциплина и тя ги „шляпнала“ по врата.

Настоящата инстанция счита, че установеното от огледа на видеозаписа, преценено със свидетелските показания и писмените доказателства, установява по безспорен и категоричен начин извършването на ищцата на вменяваното й нарушение на трудовата дисциплина. Следва да се допълни, че не е назначена техническа експертиза за изследване на компактдиска от видеокамерата, тъй като ищцата не е оспорила неговата автентичност; не се пораждат съмнения за автентичността на записа и предвид депозираните свидетелски показания и представените писмени 5 доказателства. Освен това, ищцата още в писмените си обяснения по реда на чл. 193 от КТ не е оспорила записа, както и не е оспорила случилото се на 23.04.2019 г., като е посочила обстоятелствата, които са предизвикали нейната реакция – поведението на учениците; записът не е оспорен от ищцата и при гледането му на 25.04.2019 г. Използването на видеозаписа за целите на доказване в процеса съдът съобрази с практиката на ВКС – Определение № 541/02.07.2018 г. по гр. д. № 2324/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, Определение № 324/07.05.2020 г. по гр. д. № 4670/2019 г. на ІV г.о. на ВКС.

Настоящата инстанция счита, че с действията си ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 8 от КТ, тъй като физическото насилие от учител над ученик безспорно уронва доброто име на ответното училище. Налице е и състава на чл. 187 т. 10 от КТ, тъй като ищцата не е изпълнила трудови задължения, предвидени в закон, други нормативни актове, правилник за вътрешния ред и длъжностната характеристика, а именно: съгласно чл. 219 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗПУО педагогическите специалисти имат задължения да опазват живота и здравето, както и да зачитат правата и достойнството на учениците по време на образователния процес; съгласно чл. 4 ал. 1 т. 6 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалности длъжността учител включва функции по отговорност за живота и здравето на децата; съгласно чл. 59 ал. 2 от Правилника за вътрешния ред в ответното училище учителят отговаря за изграждане на етични взаимоотношения между учителя и ученици и между самите ученици; според чл. 59 ал. 9 от този правилник учителят отговаря за опазване живота и здравето на учениците по време на учебните занятия и при други учебни форми; според чл. 69 ал. 10 от правилника учителят отговаря за поддържането на положителен имидж на учебното заведение; сходни задължения са залегнали в цитираните в заповедта текстове от длъжностната характеристика на ищцата.