Определение № 21604 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21604 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110102192 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Ищецът Л. С. В. е предявила срещу ответника „.........." ООД иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № OL00014577 от 11.03.2020 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност – да бъдат прогласени за нищожни чл. 25 и чл. 26 от процесния договор поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.03.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит от разстояние № OL00014577 с ответника, по силата на който последният му предоставил кредит в размер на 1200 лв. със срок за погасяване 7 месеца и падеж 11.10.2020 г. В договора били посочени лихвен процент от 28,07%, ГПР 31,98 %, неустойка за непредоставено обезпечение в размер от 622.31 лв. и обща дължима сума по кредита в размер на 1 937.21 лв. Твърди, че договорът е недействителен поради неправилно посочване и включване на всички разходи по кредита в отразения ГПР, като в случай че това бъде сторено, до би се получил действителният размер на годишния процент на разходите, който надхвърля законоустановения максимален размер.в този смисъл поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, което прави недействителен договорът за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В условията на евентуалност, предявява искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи, изтъквайки, че клаузите на чл. 25 и 26 от процесния договор не са индивидуално уговорени между страните, а възложени едностранно, поради което и последните противоречат на добрите нрави, тъй като с така предвидената неустойка нараства опасността от свръхзадлъжнялост на кредитополучателя, като същата не съответства на предвидените й в закона функции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Поддържа се, че исковата претенция е недопустима поради влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1847/2025 г. по описа на РСДупница. Развива подробни съображения за недопустимост и неоснователно на исковете.Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

По доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от разстояние OL00014577 от 11.03.2020 г., който е съдържал неустойка за непредоставено обезпечение в размер от 622.31 лева, както и че договорът противоречи на закона, а клаузите по чл. 25 и чл. 26 от договора - на добрите нрави на изложените в исковата молба доводи.

1

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, за които обстоятелства указва на ответника, че не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени обстоятелствата, че на 11.03.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № OL00014577, който е съдържал клауза за начисляване на неустойка в размер от 622.31 лева, както и че размерът на тази неустойка не е бил взет предвид при изчисляване на посочения в договора размер на годишния процент на разходите.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Изложените от ответника възражение за недопустимост на производството следва да бъдат оставени без уважение. В настоящия случай не се е развило производство по реда на чл. 422 ГПК, което касае и цитираното тълкувателно решение, респективно исковата молба е допустима.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.07.2026 г. от 14.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че на 11.03.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № OL00014577, който е съдържал клауза за начисляване на неустойка в размер от 622.31 лева, както и че размерът на тази неустойка не е бил взет предвид при изчисляване на посочения в договора размер на годишния процент на разходите.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 2 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3