Решение № 168 от 12.08.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Първомай, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20265340100077 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК от Д. З. И. срещу К. Д. И. за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето К. Д. И., определени с Решение № 627/01.08.2025 г. по гр. д. № 3126/2024 г. на РС Хасково.

Ищецът Д. З. И. твърди, че с Решение № 627/01.08.2025 г. по гр. д. № 3126/2024 г. на РС Хасково бил прекратен гражданският му брак с ответницата, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. било предоставено на майката. Посочено е, че междувременно от постановяване на решението до настоящия момент настъпили трайни изменения в обстоятелствата. В тази връзка е посочено, че ответницата постоянно демонстрирала негативно отношение към детето, изразяващо се в неполагане на грижи и в упражняван постоянен психически тормоз спрямо него. Поддържа се още, че липсвали възпитателски качества у ответницата поради пълното незачитане на личността, мнението, интересите и желанията на детето, настройването на детето срещу него и по-големия му брат, както и срещу членовете на разширеното семейство по бащина линия. Твърди се, че детето често пожелавало да остава при ищеца и в периоди извън определения съгласно съдебното решение режим на лични контакти. В моментите, в които по телефона уведомявал ответницата за желанието на детето, тя обаче започвала да отправя заплахи. Поради демонстрираното от детето желание за чести контакти с ищеца ответницата съзнателно започнала да настройва детето срещу него и родителите му, като дори намирала постоянни поводи и причини да изолира и конфронтира двете им деца едно срещу друго. Отделно от това е посочено, че настоящите материално-битови условия, при които детето живеело, били неподходящи за отглеждане на дете и пречили на неговото нормално физическо и умствено 1 развитие. Поради това моли да бъдат променени постановените мерки, като му бъде възложено упражняването на родителските права върху детето К., да бъде определен режим на лични отношения с ответницата, която да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 155,05 евро месечно.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. Д. И., в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Посочено е, че за известно време с детето К. живели в гр. Хасково, но през м. септември миналата година закупила имот в ***, който към настоящия момент бил след основен ремонт – сменен покрив, дограма и др. Поддържа се, че детето се чувствало много добре в новия им дом, а жилището било обзаведено и оборудвано с всичко необходимо. Твърди се, че никога не била преставала да обича и да се грижи за сина си, нито пък била препятствала ищеца да го вижда. Напротив, чакали го били с детето да дойде да го вземе, но той не идвал, като детето се разочаровало, но след два дни подавал сигнал до отдел „Закрила на детето”, че ответницата не му давала да вижда детето. Посочено е, че освен като заплаща определената от съда издръжка, ищецът не помагал по никакъв начин на сина им. В редките случаи, когато била молила него или родителите му да го вземат от училище, винаги й било отказвано, защото не искала да прехвърлят апартамента им в гр. Пловдив на по-големия им син Здравко. Поддържа се, че в момента отглеждала детето в нормална и спокойна обстановка, като никога не го била препятствала да вижда нито баща си, нито брат си, още по-малко пък баба си и дядо си по бащина линия. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че са родители на детето К. Д. И., роден на 22.02.2018 г.

С Решение № 627 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 3126/2024 г. по описа на РС Хасково, влязло в сила на 01.08.2025 г., е прекратен по взаимно съгласие гражданският брак на страните, като е утвърденото постигнатото между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху детето К. е предоставено на майката К. Д. И. и е определено местоживеенето му при майката на адрес: ***, а при промяна ще следва нейното местоживеене. Със същото решение е определен следният режим на лични отношения между бащата Д. З. И. и детето К.: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 12 ч. в неделя, с две преспивания, тридесет дни през лятната ваканция (месеците юли и август) от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 15.08., първите три дни от пролетната ваканция, по време на зимната ваканция всяка четна година за времето от 10 ч. на 24.12. до 18 ч. на 28.12. и всяка нечетна година за времето от 10 ч. на 28.12. до 18 ч. на 01.01., всяка четна година по време на великденските празници, както и извън горепосоченото време по изрично съгласие между родителите. Отделно от това бащата Д. З. И. е осъден да заплаща на малолетното си дете К. месечна издръжка в размер на 285 лв.

В изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Първомай социален доклад е посочено, че към момента детето К. се отглеждало от майката К. Д. И., като бащата Д. З. И. също участвал в грижите със заплащане на месечна издръжка.

Потребностите на детето от всичко необходимо се задоволявали адекватно.

Социалното проучване е установило още, че майката живеела заедно с детето в собствено жилище, находящо се в ***. Жилището представлявало къща на два етажа – 2 един вкопан в земята етаж и един надземен. Майката и детето обитавали надземния етаж, който се състоял от две спални, дневна с кухня и санитарен възел. В жилището бил извършен ремонт, обзаведено било с мебели и уреди за обичайно потребление, имало електричество и водоснабдяване. Посочено е, че жилищно-битовите условия били подходящи за отглеждане на дете. Установено е още, че бащата живеел в бившето семейно жилище, собственост на родителите му, находящо се в ***.

Жилището представлявало двуетажна къща, обзаведена с необходимите за едно домакинство мебели и уреди. Хигиенно-битовите условия били добри, в жилището имало водоснабдяване и електричество. Посочено е, че майката работела като банков служител в „Юробанк България“ АД, а бащата работел като шофьор на товарен автомобил в „Бук Ойл“ ООД. През настоящата учебна година детето К. завършило първи клас в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Първомай. При проведения разговор със социалния работник детето разказало, че при майка си се чувства много добре, като тя никога не го спирала да ходи при баща си. Детето споделило, че желае да остане да живее при майка си, като се вижда и с баща си. Според социалния работник между родителите липсвала нормална комуникация по въпроси, свързани с детето. В заключение е посочено, че детето К. се отглеждало от своята майка, като за него се полагали много добри грижи. Детето осъществявало редовно контакти с баща си съгласно установения режим в съдебното решение. Не се установили рискови фактори за детето в средата, в която се отглежда.

С искова молба вх. № 166/14.01.2026 г., въз основа на която е образувано гр. д.

№ 14/2026 г. по описа на РС Първомай, ответницата К. Д. И., действаща като майка и законен представител на малолетния К. Д. И., е предявила срещу ищеца Д. З. И. иск с правно основание чл. 150 СК за увеличение размера на присъдената месечна издръжка от 285 лв. на 200 евро. В исковата молба е посочено, че за да осигури жилище за себе си и детето в гр. Първомай, ответницата закупила стара къща в лошо състояние, която се нуждаела от основен ремонт. Покупната цена заплатила посредством банков кредит на стойност 90 000 лв. Отразено е още, че покривът на къщата течал, дограмата била стара, а по стените имало мухъл. За извършване на ремонта ответницата заела пари от роднини. Посочено е, че доходите на ответницата били недостатъчни, като голяма част от тях се ползвали за погасяване на кредита и закупуване на домакински уреди и обзавеждане за жилището. Поддържа се още, че тревогите, свързани с осигуряване на нормални битови условия, довели до безсъние и срив в емоционалното и физическо състояние на ответницата.

Изслушани по реда на чл. 59, ал. 8 СК, родителите Д. З. И. и К. Д. И. са изразили готовност да се грижат за детето К.. Ищецът Д. З. И. е заявил, че ответницата възпрепятствала контактите му със сина му К. дори в дните, определени от съда. В тази връзка подал жалба до ДСП – Първомай, но при проверката не било установено нарушение. След сигнала ответницата започнала да съдейства при изпълнение режима на лични контакти. Заявил е желание да взема детето при себе си всеки уикенд. Питал ответницата, когато искал да прекара допълнително време с детето, но тя му отказвала.

Също така е посочил, че желаел да упражнява родителските права заради неподходящите жилищно-битови условия, при които било отглеждано детето от майката. Заявил е, че не бил влизал в жилището на ответницата, като за тези условия разбрал от подадената искова молба за увеличение размера на издръжката. Твърди, че работното му време му позволявало спокойно да се грижи за детето. Рядко имало курс, при който да се случи да отсъства два дни. Ако се случело да закъснее от работа, можел да разчита на помощта на родителите си. От своя страна, ответницата К. Д. И. е 3 заявила, че живеела в гр. Първомай с детето К. от м. септември 2025 г. Закупила жилище, като направила ремонт на покрива и на етажа, който обитавали. Посочила е, че при нужда могла да разчита на помощта на родителите си, които живеели в гр.

Хасково. Твърди, че от раждането на детето то се отглеждало изцяло от нея, като бащата по никакъв начин не участвал в грижите за него. Посочила е, че работното време на ищеца не позволявало да полага грижи за детето, тъй като работел по 16 часа на ден и веднъж или два пъти на седмица му се налагало да преспи в друго населено място. Извън режима на лични отношения била отказвала на ищеца да вземе детето единствено, когато имала планове, но в останалите случаи не била възразявала.

Посочила е още, че, тъй като в четвъртък и петък детето свършвало училище преди края на работното й време, била помолила родителите на ищеца да го вземат, за да не стои да чака, но те отказали.

С цел изясняване на спорните обстоятелства са разпитани в качеството на свидетели С.В. (майка на ответницата) и З. И. (пълнолетен син на страните). От показанията на свидетелката С.В., които съдът възприема като логични и безпротиворечи, се установява, че след фактическата раздяла на страните ответницата живяла около една година в гр. Хасково, но тъй като не успяла да си намери работа с подходящо работно време за отглеждане на дете, решила да остане в гр. Първомай. По тази причина изтеглила кредит и закупила къща в гр. Първомай. Свидетелката е посочила, че ответницата направила основен ремонт на къщата. Заявила е, че тя и съпругът й помагали на ответницата в грижите за детето К.. Разказала е още, че, тъй като ищецът работел като шофьор на товарен автомобил, се случвало да не се прибере и да пренощува на друго място. Споделила е, че при проведен разговор майката на ищеца й казала, че не вземат детето К. от училище, когато приключва по-рано учебните занятия, тъй като ответницата отказвала да прехвърли апартамента в гр.

Пловдив на по-големия син на страните Здравко. Поддържа, че след като ищецът подал настоящата искова молба, родителите му започнали да помагат при вземането на детето от училище, а преди това имало случаи, когато отказвали. Съдът кредитира и показанията на свидетеля З. И., като при оценката им отчете, че този свидетел преимуществено не споделя свои лични възприятия, а преразказва съобщеното му от ищеца, както и негативното му отношение към ответницата поради влошените им отношения. Свидетелят З. И. е заявил, че ищецът му разказал, че в съботен ден отишъл да вземе детето К. за осъществяване на режима на лични отношения, но в дома на ответницата нямало никого. Тогава ищецът подал сигнал до ДСП – Първомай.