Решение № 3790 от 21.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3790 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110207436 по описа за 2024 година За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. З. М. срещу наказателно постановление №СОА23-РД11-681/26.06.2023 г., издадено от *********** в качеството на заместник кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед №СОА22-РД09-3069/13.12.2022 г. на кмета на СО, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.178д от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител твърди, че обжалваното наказателно постановление не е било редовно връчено и, че е разбрала за издаването му чрез НАП, като в тази връзка посочва, че АНО не е положил достатъчно усилия за редовното връчване на наказателното постановление, въпреки че е разполагал с информационни масиви и регистри, които му позволяват това. Посочва още, че от Столична община са отказали връчване на наказателното постановление с мотив, че същото е било предадено на НАП за принудително изпълнение, поради което 1 жалбоподателката не е могла да се запознае с постановлението и административнонаказателната преписка, поради което е била лишена от възможност да изложи в жалбата подробните си съображения, налагащи отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, чрез процесуалния си представител, не се явява. Представлява се от своя процесуален представител – адв. Т., която депозира подробна писмена защита, с която е взела становище по делото. Твърди, че АНО не е взел предвид направените в АУАН възражения от страна на жалбоподателката и без да извърши предварителна проверка е издал обжалваното наказателно постановление, като в тази връзка счита, че е неправилно приложен материалният закон, тъй като е санкционирано лице, за което не са събрани доказателства, че е автор на вмененото му административно нарушение.

Твърди, че са налице и редица процесуални нарушения. Посочва, че е нарушена процесуалната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на акта липсват индивидуализиращи белези на автомобила, който е бил паркиран на място, предназначено за хора с увреждания, а това се явява препятствие за жалбоподателя да разбере кой автомобил е паркирал на посоченото място. Като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 98, ал. 2, т. 4, но не е посочено в кой нормативен акт се съдържа цитираната разпоредба, което също се явява пречка за санкционираното лице да разбере какво е правното основание за ангажирането на неговата административно наказателна отговорност.

Предвид тези нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не може да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен и това я е възпрепятствало да подаде допълнителни писмени възражения в срока по чл.

44 от ЗАНН. В писмените бележки се сочи още, че наказателното постановление също е издадено в нарушение на процесуалния закон, като в тази връзка посочва, че въпреки вписаните възражения в АУАН, че жалбоподателката не е автор на административното нарушение, АНО е издал НП в нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод за авторството на извършеното деяние – липсват каквито и да е доказателства както по отношение на самото паркиране, в което се състои изпълнителното деяние, така и по отношение на 2 това кое е лицето, което е паркирало автомобила. Предвид това счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По-нататък твърди, че АУАН е съставен въз основа на констативен протокол, който не е бил предявен на жалбоподателката и тя не е запозната с неговото съдържание. Предвид всичко изложено счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като претендира присъждане на разноските, направени във връзка с производството, представляващи адвокатско възнаграждение, за което моли и в хода на съдебните прения по делото.

Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал обжалваното НП, редовно призован, се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че са спазени изискванията на процесуалния закон по отношение на АУАН и НП. Посочва, че жалбоподателят не е навел никакви доказателства, подкрепящи твърдението му, че не той е паркирал автомобила и не са депозирани възражения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля С. М. Н. – служител на Сектор „Общинска полиция“ към СДВР, който е констатирал паркираното на процесното място МПС с рег. № ******** и съставил констативен протокол за налагане на ПАМ – принудително преместване на ППС и свидетеля Р. К. М. - актосъставител.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2023 г. около 08:15 ч., в г******************, лек автомобил "*****", с рег. № ********, бил паркиран на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, надлежно обозначено с пътен знак Д21 и Т18.1.

Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля С. М. Н., на длъжност „инспектор контрол паркиране“ при Център за градска мобилност, Столична община, който изготвил констативен протокол и скица, в които описал фактите относно нарушението, след което процесният лек автомобил бил принудително преместен със специализиран автомобил и откаран на наказателен паркинг.

Посоченият автомобил бил собственост на жалб. Ц. З. М..

3

След запознаване с протокола и скицата, придружаващи репатрирания автомобил, на 22.05.2023 г. и в присъствието на жалбоподателката, която се явила в наказателния паркинг за да си вземе собствения автомобил, актосъставителят Р. К. М., „инспектор контрол по паркирането“ при Център за градска мобилност към Столична община, съставил против М. АУАН № 003106/22.05.2023 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 , но не е посочил като марка, модел и регистрационен номер за кой автомобил става въпрос. АУАН бил подписан от жалбоподателката, която преди подписването му направила възражение, че не е паркирала тя автомобила.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му правна квалификация по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП , заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП наложил на жалб. М. глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на св. С. М. Н. и свид. Р. К. М.; писмени – констативен протокол и скица, изготвени от свидетеля Н.; и веществени - предоставеният от ЦГМ снимков материал.

Времето и мястото на извършване на деянието се установяват по категоричен начин от показанията на свид. Н., който е съставил констативен протокол и скица за извършеното нарушение. По безспорен начин се установява и МПС, при паркиране на което е извършено нарушението. В показанията си свидетелят възпроизвежда, че лицето, което е паркирало автомобила и е извършило нарушение не е било на място, поради което съдът намира, че в показанията на разпитания свидетел липсва индикация относно авторството на нарушението. Съдът намира, че показанията на свид. Н. са логични, непротиворечиви и последователно изложени, поради което намира, че същите следва да бъдат кредитирани. По отношение на показанията на свид. М., който се явява и актосъставител, посредством тях съдът установи, че 4

АУАН е съставен от него на жалб. М., тъй като тя е лицето, което се е явило на наказателния паркинг, за да вземе репатрирания автомобил, в качеството на негов собственик. Установява се още, че на санкционираното лице не е предоставена възможност да депозира декларация, че не тя, а друго лице е управлявало МПС, с което е извършено нарушението, както и това, че актосъставителят не е бил на място и не е видял кой е паркирал автомобила.

Съдът намира, че показанията на свид. М. са еднопосочни, логични и непротиворечиво депозирани, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е било надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на автомобили на хора с трайни увреждания. Този факт се установява и от представената от процесуалния представител на АНО схема за организация на движението в процесния участък към 22.05.2023 г. Свид. Н., който е очевидец на извършване на нарушението, е категоричен, че процесното място е било надлежно обозначено, което се потвърждава и от снимковия материал. Нещо повече, то е било обозначено с поставен пътен знак Д21 и Т 18.1, видно от представената схема.

Материалната компетентност на Р. М. като актосъставител, и компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на основание заповед № РД-09-67/06.07.2023 г. и заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г., както и от длъжностната характеристика, които са приложени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, но същите не са в съответствие с формалните изисквания относно съдържание и форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и не са надлежно връчени на санкционираното лице. В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на жалбоподателката, като 5 обжалваното НП е издадено и при неправилно приложение на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което е бил паркиран лек автомобил „*****“ с рег. №******* на 22.05.2023 г. е било обозначено със знак Д21, който според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.

От обективна страна се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е бил паркиран върху място, което е било предназначено и обозначено за паркиране на хора с трайни увреждания. Съдът констатира на първо място, че нито в АУАН, нито в НП е описано дали паркираният автомобил е бил обозначен със съответната карта, която дава право за експлоатация на паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания. Не са събрани и доказателства в тази насока, от които да се установи, че автомобилът е паркиран в нарушение на забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На второ място, основателно е твърдението на жалбоподателката, че в АУАН не са посочени индивидуализиращи белези на автомобила, който е бил паркиран върху обозначеното паркомясто. Допуснатото процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е било възпрепятствано да подаде възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, което възражение представлява гаранция за упражняване на правото му на защита в предсъдебната фаза на производството. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, поради това, че е засегнало правото на защита на жалбоподателката и не може да бъде отстранено в хода на настоящото съдебно производство. Възможността за упражняване на това право е било ограничено и поради факта, че в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.5 ЗАНН на жалбоподателката не е бил връчен препис от съставения АУАН, видно от съдържанието на същия /разписката за връчване не е попълнена/, въпреки, че тя го е подписала, като вписала възражение, че не тя е паркирала автомобила.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edf6db57-d6d1-440b-8116-7b934ea34909