Решение № 95 от 05.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рени Коджабашева

Йоана Генжова

НЕЛИ С. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100507390 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по частна жалба на Ц.М.М., чрез пълномощника адв. В.В., - длъжник по изпълнително дело №20218510401011 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, срещу постановление за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар до размер на сумата от 200 лева.

Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение, прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй като единственото предприето действие от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело е подаване на молба за образуването му с посочване на способа на изпълнението. Поради изложеното счита, че взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Поддържа, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на 1 извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия.

Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Взискателят и ответник по жалбата – „Е.“ ООД чрез пълномощника адв.

С.С., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната частна жалба.

Поддържа, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия – поискан и наложен запор на банкови сметки и запор на вземания на длъжника, като липсват данни за доброволно плащане, поради което се дължали и разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото.

Дължал се и ДДС върху договорения размер на възнаграждението, тъй като адвокатското съдружие, осъществяващо процесуално представителство на взискателя, било регистрирано по ДДС.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20218510401011 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, намира следното :

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

От представения препис от изп.дело №20218510401011 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на „Е.“ ООД чрез пълномощника адв. С.С., за принудително събиране на присъдени вземания срещу Ц.М.М. по изпълнителен лист от 18.03.2021г., издаден по гр.д. №45172/2014г. по описа на СРС, 62 състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата са посочени изпълнителни способи 2

– запор върху банковите сметки на длъжника, запор на трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана на недвижими имоти, както и запор на вземането на Ц.М.М. срещу „Е.“ ООД, за което е образувано изпълнително дело №20218510400261. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който страните са се уговорили, че за оказана правна защита и съдействие по посоченото изпълнително дело взискателят дължи на адвокатско съдружие „Е.Е.Е.А.“ възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС за образуване на изпълнителното дело и 240 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело. С договора страните се уговорили, че възнаграждението се заплаща от клиента по банкова сметка на съдружието, като за извършеното плащане съдружието ще издаде фактура.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 15.04.2021г. Наложен е запор върху вземанията на Ц.М.М. в качеството му на взискател или длъжник по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ М.П..

Подадена е молба от длъжника Ц.М.М., чрез пълномощника адв. В.В., с искане за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение по делото до размер на сумата от 200 лева. С обжалваното постановление за разноски от 15.04.2021г. ЧСИ е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и 2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г.

С разпореждане от 23.04.2021г. ЧСИ е спрял на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК изпълнителното производство въз основа на обезпечителна заповед от 20.04.2021г. по гр.д. №21156/2021г. на СРС, 179 състав, с която е постановено спиране на изпълнението по изп. дело №20218510401011 по описа на ЧСИ М.П..

Следва да се отбележи в случая, че съобразно становището, възприето в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС с амо когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от представения договор за правна 3 защита и съдействие от взискателя по изпълнителното дело се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е платимо по банкова сметка на адвокатското съдружие, и по делото липсват доказателства за извършено плащане на възнаграждението, поради което същото не е следвало да бъде прието за събиране от съдебния изпълнител. С оглед обстоятелството обаче, че с молбата до съдебния изпълнител е поискано намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение по делото до размер на сумата от 200 лева, както и жалбата, с която е формиран предметът на настоящото производство не е за цялостна отмяна на приетите за събиране в полза на взискателя разноски, а за намаляването им до размер на сумата от 200 лева, съдът намира, че с оглед на диспозитивното начало в процеса следва да бъде разгледано направеното от длъжника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 08.04.2021 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която са посочени изпълнителни способи. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят 4 посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му.

Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради изложеното съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ, представляващ изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия, а към момента изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените мотиви, съдът приема, че приетите за събиране в полза на взискателя разноски следва да бъдат намалени до размер на сумата от 240 лева с ДДС, съобразно направеното възражение за прекомерност от жалбоподателя, разпоредбата на §2а от НМРАВ и уговорката в представения договор за правна защита и съдействие, че възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е в размер на 240 лева с ДДС. Ето защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 240 лева с ДДС.

По разноските:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 5

2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІV-Е състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника Ц.М.М., чрез пълномощника адв.

В.В., постановление за разноски от 15.04.2021г. по изп. дело №20218510401011 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя „Е.“ ООД за размера над сумата от 240 лева с ДДС, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Ц.М.М. за процесуално представителство на взискателя „Е.“ ООД от 480 лева на 240 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6