Решение № 703 от 20.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Сливен, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230104861 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.

„Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК 200644029 срещу ЛЮБК. ХР. Г., ЕГН: ********** от гр. **** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2017 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-15356069. Съгласно чл. 1 от условията по договора ответницата се била съгласявала предоставената й по договора за кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на процесния договор. Представена е извадка от счетоводната система относно направения паричен превод. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по см. на пар.1, т. 5 ЗПК в размер на 20,73 %. Ответницата се била задължила да върне главницата ведно с дължимите лихви на 36 бр. месечни погасителни вноски. Ответницата била преустановила плащането на 20.06.2018 г. и била изпаднала в забава от деня следващ плащането и дължала и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва и съобразно уговорената договорна лихва. Крайният срок на договора бил настъпил на 20.10.2020 г. и ставал изискуем от тази дата целия незаплатен остатък от главницата ведно със законната лихва за забава.

Междувременно, на 19.08.2019 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложеие № 1а подписано на 26.08.2019 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-15356069 към ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, 1 обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия на посочения по договора адрес и същата била връчена на друг пълнолетен член от домакинството на ответницата, който бил съгласен да я получи. Ако ответникът оспори уведомяването си за извършената цесия, моли да се счита за уведомен за извършената цесия с настоящата искова молба.

С оглед горната фактическа обстановка, за ищцовото дружество бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 2823/2021 на PC Сливен била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от своя страна обусловило подаването на настоящата искова молба.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1590,40 лева главница ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-06.07.2021 г. до окончателното заплащане на задължението; сумата от 445,11 лева - договорна лихва за периода 20.06.2018 г. до 20.10.2020 г.; и сумата от 402,95 лева - обезщетение за забава, считано от 21.06.2018 г.01.06.2021 г.

Иска се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени по заповедното производство. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от особения представител на ответника адв. М.П. от АК-Сливен. Счита, че предявеният иск е допустим и изцяло неоснователен.

Оспорва автентичността на поставените подписи от ответницата по представените с исковата молба документи. Не било доказано плащането на сумата от страна на кредитора по договора за кредит на длъжника. Договорът на кредит бил реален договор и пораждал своите правни последици след предоставяне на заетата сума. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви. Прави възражение за нередовно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На на 09.10.2017 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № CREX15356069. Съгласно чл. 1 от условията по договора ответницата се е съгласила предоставената й по договора за кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на процесния договор.

Представена е извадка от счетоводната система относно направения паричен превод.

Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент по см. на пар.1, т. 5 ЗПК в размер на 20,73 %. Ответницата се е задължила да върне главницата ведно с дължимите лихви на 36 бр. месечни погасителни вноски. Ответницата е преустановила плащането на 20.06.2018 г. и е изпаднала в забава от деня следващ плащането и дължи и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва и съобразно уговорената договорна лихва. Крайният срок на договора е настъпил на 20.10.2020 г. и ставал изискуем от тази дата целия незаплатен остатък от главницата ведно със законната лихва за забава. Междувременно, на 19.08.2019 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1а подписано на 26.08.2019 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба 2

Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-15356069 към ответницата е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия на посочения по договора адрес и същата е връчена на 19.09.2019 г. на друг пълнолетен член от домакинството на ответницата, който е бил съгласен да я получи.

Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза усвоеният паричен кредит по процесния договор за потребителски кредит от 09.10.2017 г. е в размер на 1858,00 лв., като съгласно извлечението по кредита предоставено на вещото лице от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България ответницата е внесла общо сумата от 491,33 лв. за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит, с която сума са били погасени първите 7 вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.05.2018 г., като с тях е била погасена главница в размер на 267,60 лв. и договорна лихва в размер на 223,73 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г. Първата изцяло незаплатена месечна вноска по процесния договор е в размер на 70,19 лв. и с падеж 20.06.2018 г. Към датата на подаване на исковата молба в съда на 26.10.2021 г. ответницата дължи на ищеца главница в размер на 1590,40 лв. и договорна лихва върху главницата за периода от 20.05.2018 г. до 20.10.2020 г. в размер на 445,11 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода от 21.06.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 540,78 лв. Лихвата за забава върху главницата за периода от 21.06.2018 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 421,49 лв.

Видно от назначената служебно от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекла 5 годишната погасителна давност по отношение на главницата, но към същата дата по отношение на възнаградителната лихва и на лихвата за забава за непогасените задължения с падежна дата 20.06.2018 г. по погасителния план е изтекла тригодишната погасителна давност тези задължения са в следните размери- възнаградителна лихва в размер на 27,48 лв. или след тяхното приспадане от общия претендиран размер на възнаградителната лихва се дължи сума от 417,63лв., а лихвата за забава с изтекла давност е в размер на 13,25 лв. и след приспадането на тази сума от общия размер на претендираната мораторна лихва остава да се дължи сумата от 389,70 лв.

Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебносчетоводна експертиза като обосновани мотивирани и изчерпателни, изготвени от компетентно и безпристрастно вещо лице.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя;

4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от 3 представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за потребителски кредит по който ответницата в качеството си на кредитополучател се е съгласила предоставената й по договора за кредит сума в размер на 1858,00 лв. да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на процесния договор и е настъпил падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит- 20.10.2020 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-06.07.2021 г. и ответницата е внесла общо сумата от 491,33 лв. за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит, с която сума са били погасени първите 7 вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.05.2018 г., като с тях е била погасена главница в размер на 267,60 лв. и договорна лихва в размер на 223,73 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г. Първата изцяло незаплатена месечна вноска по процесния договор е в размер на 70,19 лв. и с падеж 20.06.2018 г. По отношение на претендираната главница по процесния договор за кредит не е изтекла петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече от крайния срок на договора за кредит- 20.10.2020 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК все още не е изтекла. Към датата на подаване на исковата молба в съда на 26.10.2021 г. ответницата дължи на ищеца главница в размер на 1590,40 лв. видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза.

Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 2 от договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 20.10.2020 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-06.07.2021 г. Размерът на договорната лихва равняващ се за периода от 20.05.2018 г. до 20.10.2020 г. на 445,11 лв. не беше оспорен от ответника, като същият не надхвърля трикратния размер на законната лихва за процесния период и не съставлява неравноправна клауза.