Решение № 78 от 20.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Мадан, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100183 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. против „******* ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 80,00 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № ****** от *****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ***** между ищеца като кредитополучател и ответното дружество като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който „******” ЕООД му предоставил кредит със следните параметри:1.Размер на кредита: 2300,00 лева; 2. Брой вноски: 8, от които 3 х 95,83 лева всяка и 5 х 519,06 лв. всяка; 3.

Обща сума за връщане: 2882,79 лева; 4. Фиксиран годишен лихвен процент – 50 %; 5. Годишен процент на разходите – 63,59 %; 6. Обезпечение, което следва да се предостави от кредитополучателя по договора за кредит: поръчител, отговарящ на условията, посочени в приложения образец на договор за потребителски кредит. При непредоставяне на обезпечение, се начислява неустойка в размер на 1879,70 лева. Тъй като ищецът не е предоставил обезпечение по договора, към задължението му от 2882,79 лева (главница и лихва) е прибавено и задължение за заплащане на неустойка в размер на 1879,70 лева, като в резултат на това общото му задължение по договора за кредит възлиза на сумата от 4762,49 лева. При предоставен заем в размер на 2 300,00 лева, който трябва да се издължи чрез 8 месечни погасителни вноски с обща сума за връщане 4762,79 лева, годишният лихвен процент - ГЛП възлиза на 237,04 %, а годишният процент на разходите - ГПР на 769,86%.

1

Сочи се, че отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, като в чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че при сключването на Договор за потребителски кредит № ***** от ***** е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото са посочени размери на ГЛП и ГПР, които не отговарят на действителните такива. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В молбата се сочи, че действителният размер на ГПР, изчислен чрез горепосочените параметри на кредита, се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като дори е 10 пъти по-висок, като това означава, че при изчисляването му преди посочването му в договора за потребителски кредит, не са взети предвид всички разходи, които кредитополучателят ще направи за погасяването му.

Сочи се също, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като 2 нищожни не пораждат правно действие, ищецът счита, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване, като се позовава на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C-714/22 бе постановено, че 2) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В молбата се твърди също, че в случая не е ясно как е посочено в процесния договор формирането на ГПР. Като съдържание ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които на свой ред в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е дефинирал като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит…“.

Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя.

Ищецът счита, че това е така, защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на информираност, което го принуждава да приеме условия, установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в този смисъл решения по дела С377/14, С-32/14, С-34/13 и С-226/12).

Твърди, че в посочената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, което е нарушение на чл.14 ЗПК, поради което договора е недействителен и се дължи само чиста главница.

Ищецът счита, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, като сочи, че в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

3

Твърди, че договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което счита, че договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК.

Ищецът сочи, че в случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Твърди, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.

В молбата си ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № ****** от ******** е заплатил на ответника сумата от 2460,71 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 2 300,00 лева, а не на лихви и други разходи, поради което счита, че разликата между заплатената сума от 2460,71 лева до дължимата от 2 300,00 лева в размер на 160,71 лева, равняваща се на 82,06 евро, е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Счита за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми. са неоснователни.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като сочи, че валидността на Договор за потребителски кредит № ***** произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си ответникът прилага Лог файл по договор за паричен заем № **** който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение.

Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес ******** Стандартен европейски формуляр (СЕФ), като сочи, че с документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му, като по този начин се доказва, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, ответникът счита, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 4 т. 10 ЗПК изисквания и сочи, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди се, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 66.10% и ГПР определен в процесния договор в размер на 63.59%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което ответникът счита, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.