Решение № 260023 от 22.02.2021, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 260023/22.02.2021 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Юлия Калчева като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 490 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Застрахователно дружество "Булинс" АД, ЕИК ********* против решение № 260105/24.07.2020г. на ОС - Варна, постановено по т.д. № 1449/2019г. в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на Р.Д.М., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейната баба – Я. Т. В., починала в резултат на ПТП, настъпило на 03.12.2014г., около 10.45 часа между с.Петров дол и с.Габърница, обл.Варна, по вина на водача на л.а.“Опел Корса“, с рег.№ В 8618 КА, за който към датата на инцидента е имало валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в така обжалваната му част като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е сред лицата, легитимирани да претендират обезвреда на претърпени неимуществени вреди, предвид датата на настъпване на процесното ПТП и датата на приемане на ТР № 1/2006г. на ОСГТНК на ВКС, че е доказано наличието на изключителни обстоятелства по см. на същото ТР, както и приетия размер на присъденото обезщетение. Навеждат се подробни правни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално дължимото обезщетение да бъде определено по справедливост и в границата на законоустановения максимален лимит от 5000 лева.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - ищцата Р.Д.М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

ОС - Варна се е произнесъл по предявени от въззиваемата Р.Д. против Застрахователно дружество "Булинс" АД искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр. §22

КЗ /ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Наведените с исковата молба фактически основания са, че ищцата е внучка на Я.Т. В., поч. на 03.12.2014г. при ПТП, настъпило на същата дата около 10.45 часа по пътя между с.Петров дол и с.Габърница, при което водачът на л.а. "Опел Корса", рег. № В 8618 КА П. Р. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост по мокра пътна настилка, в резултат на което е загубил контрол над МПС и по непредпазливост е причинил смъртта на возещата се в автомобила му нейна баба. Образуваното вр. инцидента ДП 509/2014г. на РУП - Провадия е прекратено поради настъпилата смърт на виновния водач, на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК. Твърди, че в резултат на внезапната загуба на баба си е претърпяла значителни болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. Сочи, че двете са имали изключително близки отношения, основани на взаимна обич и уважение, и силна емоционална връзка, починалата е помагала в отглеждането й от най-ранна детска възраст, отнасяла се с нея както майка към дъщеря, въззиваемата прекарвала ваканциите си при нея, споделяла радостите и тревогите си, връзката им останала близка и след като пораснала. Счита, че съществувалата по между им близост и привързаност надхвърля обичайната такава между баба и внуче. С трагичната гибел на баба си загубила един от най-ценните хора в нейния живот и празнотата, която усеща и днес, не може да бъде запълнена от друг, дълго време била в изключително тежко емоционално състояние, което не е преодоляно, независимо от разговори с психолози и приятели, емоционалният стрес довел и до влошаване на физическото й здраве /проблеми със щитовидната жлеза, наднормено тегло, високо кръвно/. Предвид на това и с оглед наличието на валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП, сключена между виновния водач и ответното дружество, счита, че са налице предпоставките на чл.226 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които оценява в размер на исковата сума от 50 000 лева, ведно с лихва за забава, считано от датата на увреждането.

В срока по чл.367 ГПК и допълнителния срок по чл.373 ГПК исковете са оспорени с възражения за недопустимост на основната искова претенция, както и за тяхната неоснователност. Твърди се, че ищцата не е легитимирана да търси обезщетение за претърпените от нея вреди, тъй като към датата на ПТП не попада в кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение. В тази връзка се излагат доводи, че приетото след датата на ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е неприложимо и на същото не може да бъде придадено обратно действие. А дори и да се приеме, че постановките на цитираното ТР са относими към настоящия случай, се твърди липса на изключителни отношения между починалата и ищцата, надхвърлящи обичайната връзка на обич и взаимна привързаност между баба и внучка и които да са основание за присъждане на обезщетение. Не се оспорва наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, но се навеждат възражения, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахования водач - оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП, наличието на виновно поведение и причинна връзка между настъпилия инцидент и твърдените неимуществени вреди. Прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в неизползване на предпазен колан. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответен на действително претърпените от въззиваемата вреди, както и на разпоредбата на § 96 ал.4 ПЗР на КЗ /2018г./.

Навежда се и възражение за погасяване по давност на искането за присъждане на лихва за забава, считано от датата на ПТП.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство, заявените с въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС - Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсват наведени в жалбата оплаквания относно направените въз основа на приетите по делото доказателства фактически изводи от първоинстанционния съд за настъпило на 03.12.2014г. ПТП, при което управляваният от П. Р. П. л.а. "Опел Корса" с рег. № В 8618 КА, при мокра пътна настилка е излязъл от пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво и при което е причинена смъртта на пътуващата в автомобила Я. Т. В., баба на въззиваемата; механизма за настъпване на същото, в това число причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалата и виновното поведение на водача на самокатастрофиралия л.а. за настъпването на вредоносния резултат, ангажиращо гражданската му отговорност по см. на чл.45 ЗЗД; сключен към датата на процесното ПТП валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното дружество.

Основните спорни въпроси към настоящия момент между страните са дали въззиваемата е материално-правно легитимирана да претендира обезщетение, предвид постановеното след процесното ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и с оглед дадените с него разрешения, в какъв обем са доказани твърдените от нея неимуществени вреди от смъртта на баба й и какъв е справедливия размер на обезщетението за тях, в т.ч. и по приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./.

С цитираното ТР 1/2016г. на ОСНГТК на

ВКС е разширен кръга на лицата, които имат право на обезвреда за неимуществени вреди, като освен посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обявено е за загубило действие ППВС № 2/1984г., ограничаващо кръга на правоимащите само до изрично посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. лица.

В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че при наличие на доказателства за причинени морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, непопадащ в кръга на най-близките по см. на двете ППВС /най-често братя, сестри, внуци/. Право на обезщетение се признава и на лицата, които нямат установена от закона семейна връзка, но поради създадена трайна и емоционална връзка, търпят значителни морални болки и страдания от загубата с продължителен интензитет на проявление във времето.

Следователно кръгът на лицата, вън от посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., и които по изключение могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Когато претендиращият е лице от т.нар.

"разширен роднински кръг", както в мотивите на ТР 1/2016г., така и в постановената след неговото приемане съдебна практика се приема, че при преценката за наличието на горните две предпоставки следва да бъде отчетен и традиционно установения в българското общество характер на семейните отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което и само формалната връзка на родство не е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция. Необходимо е да бъде доказано, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което да е справедливо да бъдат обезщетени. Пример за такива житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците е отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), както и всеки друг факт от живота на прародителите или техните внуци, който е обусловил отношения по между им, надхвърлящи присъщите за родствената им връзка. Преценката е конкретна за всеки случай, като съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращият обезщетение следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията му с пострадалия, интензитета и продължителността на претърпените вреди.

Възраженията на въззивното дружество за неприложимост на разрешенията на ТР № 1/2016г. към процесните отношения, предвид това, че същото е прието след настъпване на застрахователното събитие са неоснователни.

По силата на сключения договор