Определение № 566 от 09.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. в присъствието на прокурора К. Д. Б. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Частно наказателно дело № 20255220201336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.64 от НПК.

Образувано е по искане на РП - Пазарджик за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Я. Р. З., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 868/2025 г. по описа на РУ Пазарджик, пр. пр. № 6043/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, за извършени престъпления по чл. 198 ал.1 от НК.

В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на РППазарджик.

Защитникът на обвиняемия счита, че искането е неоснователно и моли за по-лека мярка за неотклонение, а именно домашен арест.

Обвиняемият не иска да бъде задържан и поддържа казаното от защитника си.

Я. Р. З., ЕГН **********,е получил качеството на обвиняем след привличането му на 07.10.25г. (л.21, ДСП ) за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. За престъплението, за които е привлечен обвиняемия, е предвидено наказание лишаване от свобода, т.е. е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Проведеното до момента ( макар и краткосрочно) разследване е попълнило делото с достатъчно доказателства, позволяващи основания извод по чл. 63, ал.1 от НПК - обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

1

Доказателственият стандарт за обосноваване на това предположение за извършване на процесното деяние е по-нисък от изискуемия за постановяване на съдебен акт с призната виновност за извършването му.

Предположението се обосновава от взаимнодопълващи се, различни по вид, доказателства и доказателствени средства. Основен източник на информация досежно фактите, отоносми към елементите на разследвания грабеж са§ съдържащите самопризнания обяснения на обв. З. ( л.23-24); както и показанията на сподвижника му преди , по време и след деянието - св. Д. ( л.43), чул намеренията на обвиняемия за извършване деянието, непосредствено преди него и възприел самото му извършване; показанията на пострадалата и данните от протокола за оглед и фотосите към него , на които се вижда ( както признава и Демирев), че двамата с обвиняемия завели полицаите на мястото, където била изхвърлена отнетата със сила от З. чанта на пострадалата с ключ, пазарска торба и кесия, след отнемане на инкриминираната сума.

При този доказателствен актив следва да се приеме, че в нужната степен е налице обоснованост на предположението, че обвиняемият е извършил приписания му грабеж. Резонни, но неоснователни са претенциите на защитата, че престъплението не притежава един от обективните си елементи за да бъде изпълнен състава в конкретния случи употреба на сила. Следва да се приеме, че насилственото издърпване на наличната във фактическа власт у пострадалата чанта /държана от нея под мишницата/ съставлява употреба на сила, гарантираща акта на отнемането на предмета на престъплението.

Опасността да извърши ново престъпление се предполага от факта, че деецът е осъждан за друго престъпление от общ характер, което, макар и против транспорта , има изпълнително деяние, свързано с отнемане на чуждо МПС, тоест отнемането на чужда вещ не е инцидента за дееца проява. Освен това и което е решаващо да направи реален риска от извършване на ново престъпно посегателство - настоящото е извършено в изпитателния срок, за който е било отложено изпълнението на наложеното за престъплението по чл.

346 от НК наказание лишаване от свобода. тоест - нито осъждането, нито определения срок за изпитване са постигнали поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект. Така директен е изводът за реален риск от ново престъпно посегателство. За този извод е ненужна презумпцията ( макар и оборима) по 2 чл.63, ал.2 от НК, конфронтираща се с основния принцип по чл. 16 от НПК.

Няма основание да се приеме наличие на риск от укрИ.е и липсват данни в тази насока, вкл. такива не съставляват и данните за предходното осъждане и постановения начин за неговото изтърпяване - отложено, с изпитателен срок.

Несъстоятелни /и основно неотносим/ са твърденията на защитата относно подбудите за извършване на деянието, а именно необходимост от парични средства за набавяне на храна. Несъстоятелни са защото самият обвиняем твърди, че е пристигнал с приятеля си и свидетел по делото Демирев да се разходят в Пазарджик и тъй като „свършили парите“, започнали да търсят начин за безплатно придвижване /такси и извънградски транспорт/ за с.Пищигово, като извън контекста на тази причина , внезапно сподели „бях гладен“.

Изложеното горе води до основателност на претенцията на прокурора по отношение наличие на всички предпоставки за вземане на исканата най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража, поради което на осн. чл. 63, ал.5 от НПК , Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия Я. Р. З., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 868/2025 г. по описа на РУ Пазарджик, пр. пр. № 6043/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.

При постъпване на жалба, делото ще се разгледа в Окръжен съдПазарджик на 14.10.2025 г. от 14.00 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3