Решение № 1260 от 06.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Пловдив , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330203984 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4283002, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на АЛ. ТР. Д. – законен представител на фирма „Алмик Строй“ ЕООД е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна писмена молба, жалбоподателят действащ чрез пълномощника си адв. П. сочи конкретни пороци на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконуслтско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, същата включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 06.12.2020 г. в 10:48 часа, на път II - 64, км. 50 +500, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № РВ 4952 ХР, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 92 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32 км/ч.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ км. 50+ 500 на републикански път II - 64 в посока Пловдив – Труд се намира срещу магазин „Шкода“, след кръстовището с асфалтовия път. Пътен знак В 26 е наличен на 150 метра преди горецитираното кръстовище, т. е на км. 50 + 650, като в случая км. 50 + 500 се пада след кръстовище поради което и ограничението на скоростта не е в сила за мястото на съставения фиш.

2

Споделимо е от настоящата съдебна инстанция изложеното от Директор на ОПУ – Пловдив досежно регламента на чл. 61, ал. 3 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст зоната на действие на пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище.

При положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта. От всичко изложено следва, че е налице и неправилно приложение на санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна 3 маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано че пътен знак В 26 на за процесния пътен участник е наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.

Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:

- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.

- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на действителното.

Доколкото процесния е републикански път, втори клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение на Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него не може да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на водачите по пътя.

Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили 4 възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4283002, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на АЛ. ТР. Д., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Алмик Строй“ ЕООД, ЕИК 205087510 е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ТР. Д., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред

Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5