Определение № 921 от 02.05.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. София, 02.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20228002104510 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 295/06.04.2022 г. по в. гр. д. № 2058/2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 261038/02.08.2021 г. по гр. д. № 6473/2020 г. на Бургаския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Д. Г. Ч. срещу Р. Г. Г. и „ОТП Лизинг“ ЕООД иск по чл.440 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание пълна трансформация на лични средства на имота, върху който е насочено изпълнение за паричен дълг на Р. Г. Г. – дворно място с къща в с.Ново Паничарево, община Приморско.

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 125/25.03.2008 г. ищецът Д. Г. Ч., по време на брака си с ответницата Р. Г. Г., е закупил процесния имот. Бракът между съпрузите е прекратен с решение № 725/02.04.2014 г. на Бургаския районен съд. От материалите по приобщеното изпълнително дело № 20188020400106 се установява, че Р. Г. дължи на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 11 480, 01 евро, ведно със законна лихва от 26.10.2017 г., както и сумата от 449,06 лева разноски в заповедно производство.

Прието е, че твърденията на ищеца за личен произход на средствата, с които е придобил имота, върху който е насочено изпълнението, се установяват от свидетелите Н. Ч., майка на ищеца, която твърди, че му е дала лично сумата от 1 800 лева за покупка на недвижимия имот, и Д. Т., според който ищецът сам е правил ремонт на къщата.

Декларацията на ответницата Р. Г., че сумата за покупка на недвижимия имот 1 не е от семейния бюджет, а е подарена на ищеца от неговите родители, е преценена от съда като признание на иска. Направен е извод, че процесният имот е лична собственост на ищеца в резултат на трансформация на негови лични средства, вложени в придобиването му.

Прието е за неоснователно възражението на „ОТП Лизинг“ ЕООД, че бившата съпруга на ищеца е допринесла за придобиването на имота, тъй като е изпълнявала всекидневните си задължения и отговорности за семейството. Доказателства за това не са представени. Неоснователно е и възражението, че изявлението на Г., инкорпорирано в представената от нея декларация, представлява твърдение на факти, които тя трябва да докаже, а не признание на иска. Със заявлението си Г. признава фактите, твърдени от ищеца, а не въвежда нови такива. Но дори и да се приеме обратното, фактът на дарение на лични средства е установен в процеса от показанията на свидетелите Ч. и Терзиев.

Прието е за неоснователно и възражението на „ОТП Лизинг“ ЕООД за приложение на чл.506 ГПК и чл.453, т.2 ГПК. Първата от цитираните норми урежда непротивопоставимост на възражението за поголям дял на съпруга-недлъжник по отношение на взискателя и се прилага в случаите, в които имуществото е съпружеска общност. В конкретния случай обаче процесният имот е лично имущество на съпруга недлъжник, поради което приложението на чл.506 от ГПК е изключено. Според правилото на чл.453, т.2 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Систематичното място на тази норма се намира в дял II „Изпълнение на парични вземания“. Тя регламентира случаи, в които взискателят не е страна в производството, по което е постановено решението, докато разпоредбата на чл.440 ГПК, по който процесуален ред се движи настоящото производство, урежда защитата на трето лице, която се провежда задължително и срещу взискателя.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел иска за доказан. Счита, че Д. Ч. е следвало да докаже при условията на пълно главно доказване придобивната стойност на имота, размера на вложените средства и техния личен характер, като следвало да обори презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Счита, че в случая презумпцията не е опровергана, нито пък било доказано при закупуването на имота ищецът да е вложил свои лични средства. Налице били само косвени, съмнителни и непроверени факти.

Свидетелските показания били възприети безкритично, без съдът да съобрази, че свидетелката Ч. е майка на ищеца и е заинтересувана от изхода на делото, а свидетелят Терзиев не установява релевантни факти. Не било отчетено обстоятелството, че искът за трансформация е предявен цели 7 години след развода между съпрузите, при това по време на висящ 2 изпълнителен процес, по който е насочено принудително изпълнение върху имота. Декларацията на Р. Г. неправилно е приета като признание на иска, но дори ако се приеме, че тя има такъв характер, тя не е достатъчна за уважаване на този иск. Жалбоподателят счита, че декларацията е подадена с цел предотвратяване на публичната продан върху процесния имот. На следващо място – съдът пренебрегнал предполагаемия принос на Р. Г. в придобиване на имота. Не било доказано, че тя не е допринесла с нищо за семейството.

Неправилно съдът приел, че разпоредбите на чл.506 и чл.453, т.2 ГПК са неотносими към спора по настоящото дело.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да постановява решение само въз основа на косвени, непълни и неточни доказателства, когато по делото се изисква пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба; Може ли да се постанови решение при липса на основно доказателство – писмен договор за дарение с нотариално заверени подписи, когато липсата на това доказателство пречи за изясняване на мотивите на дарителя по него, а оттам и на един от основните въпроси – дали дарственото намерение е само по отношение на сина, или на цялото семейство; Може ли да се приеме, че един факт е налице не въз основа на конкретни доказателства, а въз основа на твърдения;

2. Може ли да се приеме за оборена презумпцията за съвместен принос, ако другият съпруг предоставя принос под формата на грижи за децата и работа в домакинството;

3. Допустимо ли е да се приеме, че дарението на парична сума при закупуването на имот по време на брака от родителите на единия съпруг е дарение само за него, като в тези случаи наличието или липсата на изразена воля за надаряване на семейството нуждае ли се от доказване, или е общоизвестен факт;

4. Противопоставима ли е на взискател с вписана възбрана последваща искова молба от трето лице;

5. Допустим ли е иск на съпруга-недлъжник, основан на твърдения за лични права върху вещта, третирана в изпълнителното производство като обект на СИО.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 1279 от 16.V.1996 г. по гр. д. № 2229/95 г., IV г. о., решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., решение № 116 от 7.II.1991 г. по гр. д. № 1403/90 г., I г. о., решение № 371 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2008 г., V г. о., и решение № 865/30.12.2005 г. по гр. д.

№ 628/2005 г. на ВКС, I-во г.о.; по втория въпрос – противоречие с решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 114 от 08.102015 г. по гр. д. № 1641/2015 г. на ВКС, II-ро г.о.; по третия въпрос - решение № 222 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 982/2010 г., I г. о., решение № 41 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2008 г., IV г. о.;

3 решение № 84 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2015 г., I г. о., решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., I г. о. и определение № 886 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 451/2012 г., I г. о.

По четвъртия и петия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По петия въпрос се сочи и определение № 562 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 365/2011 г., I г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК.

Ответникът Д. Г. Ч. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. По същество поддържа, че в първата инстанция на жалбоподателя е осигурена възможност да проведе насрещно доказване по предявения иск, но неговият процесуален представител не е ангажирал доказателства и не е присъствал в съдебното заседание, в което са разпитвани свидетелите на ищеца. Развива и други доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първата група въпроси е за това какви са изискванията към главното доказване; как се доказва договор за дарение на парична сума при иск за трансформация на лични средства в придобито по време на брака недвижимо имущество, както и дали дарственото намерение е насочено само към сина на дарителя или към цялото семейство. По тези въпроси няма противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 1279 от 16.V.1996 г. по гр. д. № 2229/95 г. на ВКС, IV-то г. о., е прието, че не е достатъчно искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната. Това решение е постановено при действието на ГПК 1952 г. /отм./, в редакцията му преди измененията, въведени с ДВ, бр.124/1997 г., когато все още служебното начало не беше ограничено и когато съдът служебно можеше да събира доказателства, съгласно приложимата редакция на чл.129, ал.1 ГПК /отм./. Именно затова надзорният съд, постановил посоченото решение, е приел, че не е проявена достатъчната активност от страна на съда в изясняване на действителните отношения между страните, поради което е върнал делото за ново разглеждане с указания какви допълнителни доказателства да бъдат събрани. Този подход не може да бъде приложен както при действието на ГПК /отм./ след измененията с ДВ, бр.124/1997 г., така и при действащия ГПК от 2008 г., тъй като съдът вече не може служебно да събира доказателства. Същевременно при действащия ГПК 4 е формирана многобройна практика на ВКС, според която съдът може да се довери на показанията на заинтересован свидетел и да приеме, че той е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно - решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., решение № 312 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 191/2017 г., IV г. о., решение № 22 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2018 г., IV г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 31 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 355/2019 г., I т. о. и др. Отделно от това в настоящия случай свидетелите са двама, като вторият не е заинтересуван от изхода на делото. Вярно е, че неговите показания не установяват пряко релевантния факт с какви пари е бил закупен спорният имот, но неговите показания подкрепят казаното от свидетелката Ч., майка на ищеца, че жена му не е била съгласна да купят къщата, като по този повод са развалили отношенията си. По този начин косвено се подкрепя изводът, че при закупуване на къщата не са били вложени семейни средства именно защото съпругата не е била съгласна с тази покупка. Постоянна е и практиката на ВКС, че главното доказване може да се осъществява и с косвени доказателства /каквито в случая са само показанията на свидетеля Терзиев/ - решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., решение № 155 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2010 г., IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., решение № 223 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2016 г., I г. о. и др.

От съществено значение по настоящото дело е и обстоятелството, че ответникът по предявения иск и жалбоподател в настоящото производство „ОТП Лизинг“ ЕООД е бил пасивен при събиране на доказателства по делото – той нито е оспорил придобивната цена на спорния имот – 1640 лв. по нотариален акт /свидетелят Терзиев сочи, че това е плетена къща, измазана с папур/, нито е присъствал при разпита на свидетелите, нито е ангажирал някакви доказателства по този въпрос. На следващо място – в съответствие с посоченото от жалбоподателя Решение № 31 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edf5cea9-4463-429a-ad79-6b38fa0268c3