Решение № 969 от 17.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Русе, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Е. Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520107277 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът Е.

А. И., с ЕГН:********** твърди, че сключила Договор за паричен кредит № 1077808 от 23.05.2024г.с ответника в размер на 400,00 лева. Твърди, че е налице недействителност на целия договор за потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Твърди, че съгласно чл.3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно цитираната клауза размерът на заема е 400 лева, с краен срок за погасяване - 23.12.2024г. За предоставения кредит на заемополучателят е определен фиксиран лихвен процент дължи възнаградителна лихва в размер на 45,00% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 54,85%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 7 месечни вноски, дължими с падеж 24-то число на месеца, от които 2 вноски по 15,00 лв. и 5 вноски по 89,22 лв. В чл. 5 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ 1 за размера на получаваните трудови доходи.

Ищцата твърди, че съгласно договора за кредит, при неизпълнение на условията по чл. 5, се дължи фиксирана неустойка в размер на 216,90 лв. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 216,90 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 99.00 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 693.00 лева.

Ищцата счита, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика. Ищцата поддържа, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 45,00% за срока на договора се равнява на 76,10 лв., а неустойката в размер на 216,90 лв., с което реалният ГПР става над 100%. Определянето в Договора на сумата в размер на 216,90 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място счита, че така 2 уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума.

Ищцата счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението си.

Поддържа, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Ищцата счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което: - Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1077808, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл. 22 и чл.23 от ЗПК поради противоречие със закона , като същия накърнява и добрите нрави;

- В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли съда да провъзгласи нищожността на клаузите на чл. 3 ал. 1 т. 5 с определения ГПР в размер на 54,85 %, на чл. 3 ал. 1 т.7 за фиксиран годишен лихвен процент 45 % и на чл. 11, ал. 1 за неустойка в размер на 216,90 лв. от Договор за потребителски 3 кредит № 1077808 от 23.05.2024 г., на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на закона, на добрите нрави и поради това, че са сключени при заобикаляне изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК;

- Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, от ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление:гр. София, рн Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Е. А. И., с ЕГН:**********, сумата в размер на 216,90 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното отфактическа страна:

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 23.05.2024г. ищцата сключила Договор за паричен кредит № 1077808 с ответника в размер на 400,00 лева. Съгласно чл.3 от договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно цитираната клауза размерът на заема е 400 лева, с краен срок за погасяване - 23.12.2024г. За предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 45% годишно, като в чл.

3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 54,85%.

Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвало да бъде върнат на 7 месечни вноски, дължими с падеж четвъртък, от които 2 вноски по 15,00 лв. и 5 вноски по 89,22 лв.

В чл. 5 от Договора страните са договорили, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно договора за кредит, при неизпълнение на условията по чл.5, се дължи фиксирана неустойка в размер на 216,90 лева. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 216,90 лева. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е 4 посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 99 лева, а общото задължение ще бъде в размер на 693 лева.

Видно от представените по делото ПКО № 101384382 за платена на 30.10.24 г. сумата 196,00 лв., Разписка № 0500023465794086 от 08.10.2024 г. за платена сума 99 лв., Разписка № 0400022731756516 от 23.07.2024 г. за платена сума 99 лв., Разписка № 0300022438391378 от 24.06.2024 г. за платена сума 99 лв., ПКО № 101332409 за платена на 27.09.2024 г. сумата 200,00 лв. с извършени плащания от ищцата общо 693,00 лв. са погасени следните задължения по договора: главница в размер на 400 лв.; договорена лихва в размер на 76,10 лв.; неустойка в размер на 216,90 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен ".

Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски кредит № 1077808 от 23.05.2024г. и страните по него - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 о т ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.