Определение № 577 от 22.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500450 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано на основание чл.121 от ГПК, по частната жалба на И. Г. П., пребиваващ понастоящем в затвора в гр.Стара Загора, като изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Определение № 665/28.10.2025 г., постановено по гр.дело № 279/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и на основание чл.104, т.4 ГПК и последното е изпратено по компетентност на Районен съд – Сливен.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора.

В частната жалба се поддържа, че съобразно общата цена на предявените искове, възлизаща на сумата от 30 000 лв., делото подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция, предвид императивната разпоредба на чл.104,т.4 от ГПК, определяща по този начин родовата подсъдност на граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв.

Страната намира, че ненадлежното изпращане на делото на некомпетентен съд би стеснило и намалило съдебната й защита в исковото производство.

1

Ответникът по настоящото производство- РС-Нова Загора, редовно уведомен за обжалването, не е представил отговор в дадения от съда срок.

Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

При разглеждането й по същество, за да се произнесе, АС-Бургас приема за установено следното:

Производството по делото е образувано първоначално пред Районен съд – Нова Загора по исковата молба на настоящия жалбоподател, насочена против същия съд, по претенция за осъждането на последния да му заплати обезщетение от общо 30 000 лв., от които 13 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в: психологически неудобства, гняв, безпокойство, безсъние, създадени съмнения у ищеца в безпристрастността (чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от ХОПЕС) на РС-Нова Загора и заради нарушение на демократичните принципи на върховенството на закона и правовата държава по чл.2 ДЕС и 17 000 лв. за причинени на П. имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучаването на очаквано от него законно обезщетение по гр.дело № 548/2025г. по описа на същия съд.

С определение № 464/08.07.2025 г. по образуваното гр.дело № 673/2025 г. по описа на РС- Нова Загора е прието, че след като претенциите за имуществени и неимуществени вреди произтичат от общ правопораждащ факт и делото е образувано пред съда, който е и ответник по него, на основание чл.104, т.4 от ГПК спорът подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция. За това е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Сливенския окръжен съд, счетен за териториално най-близък на РС-Нова Загора. Сливенският окръжен съд е приел делото за разглеждане и го е преобразувал под №279/25г.

С разпореждане № 684/30.07.2025г. по делото на ОС-Сливен, исковата молба е оставена без движение с указания да бъдат разграничени претенциите за имуществени и неимуществени вреди относно обстоятелствата, които ги обуславят и по размер, както и ищецът да заплати държавна такса от 10лв. съгласно чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ.

2

Междувременно ищецът е поискал предоставянето на правна помощ по делото чрез безплатна адвокатска защита, която е уважена от съда.

След представено писмено уточнение от служебно назначения процесуален представител на ищеца, претенциите са конкретизирани като две- такава за сумата от 17 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерно прекратено от ответника гр.дело №548/2025 г. по описа РС-Нова Загора, с което е допуснато нарушение на правото на ищеца на ефективен достъп до съд и на справедлив процес, гарантирани от чл.6, §1 от ЕКЗПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и иск за сумата от 13 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от създадените на ищеца: психологически неудобства, напрегнатост, гняв, безпокойство, безсъние и съмнение в безпристрастността на съда, произтичащи пряко от виновното поведение на ответника, която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

С обжалваното тук определение, постановено след уточнението на иска, Сливенският окръжен съд е намерил, че делото е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция предвид цената на всеки от двата иска, прекратил е производството пред себе си и е постановил изпращането му на Районен съд – Сливен.

АС-Бургас намира това определение за правилно.

Производството пред ОС-Сливен следва да се прекрати, т.к. императивната разпоредба на чл.104,т.4 от ГПК определя родовата подсъдност на гражданските и търговски дела като първа инстанция на окръжен съд при цена на иска над 25000лв., а в останалите случаи заради основната подсъдност на делата в общите съдилища, предвидена в чл.103 от ГПК, я оставя в компетентността на съответния районен съд.

В случая исковата молба на П. съдържа не един иск за обезвреда от 30 000лв., а два такива за обезщетения, репариращи различни по характер вреди, причинени на ищеца от твърдяното неправомерно поведение на ответника РС-Нова Загора, като всеки от исковете е с размер под визираната в закона граница от 25000лв., следователно липсват предпоставките визирани в 3 чл.104, т.4 ГПК, претенциите да бъдат разгледани от окръжен съд като първа инстанция. Всички останали искове според правилото на чл.103 от ГПК остават в рамките на основната родова подсъдност, възложена на районните съдилища, от което следва, че и заявените от П. следва да бъдат разгледани от районен съд.

Т.к. родовата подсъдност е императивно нормативно уредена и съдът следи за нея служебно, тя не може да бъде преодоляна от съображенията на страната за нарушено право на защита. Доводът е неоснователен и защото независимо на кой съд е родово подсъдна една имуществена претенция, законът гарантира осъществяването на поне двуинстанционен контрол на съдебния акт, с който ще бъде разрешен спорът по нея.

Касателно изпращането на делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, АС-Бургас съобразява следното:

Съгласно направеното от процесуалния представител на ищеца уточнение по исковата молба, според АС-Бургас и двете претенции на П. следва да се квалифицират като такива по чл.2в от ЗОДОВ, т.к. са насочени към обезвреда, причинена от съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на съдебен орган.

В тези производства ищецът има правото на изборна подсъдност на претенцията си, съгласно правилото на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ, гласящо, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или по седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В случая ищецът е заявил иска си по мястото на увреждането- пред РСНова Загора, от чийто акт се твърди да е увреден, като сезираният съд се явява същевременно и ответник по делото.

В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, делото се изпраща на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, съобразно общите правила на родовата подсъдност, предпоставена при имуществените претенции от цената на иска.Тази подсъдност е императивна и за нея съдът следи служебно.

4

Преценявайки конкретните факти, АС-Бургас съобразява, че действително най-близък териториално до първоначално сезирания с исковете Новозагорски районен съд е районът на Сливенски окръжен и съответно този на Сливенски районен съд, които биха били родово компетентни да разгледат спора в зависимост от цената му.

Ето защо настоящата инстанция намира, че след като Сливенски окръжен съд, на когото делото е било изпратено от РС-Нова Загора при разбирането, че му е родово подсъдно, е приел същото за разглеждане, но след допълнително изискано уточнение от ищеца е констатирал друга родова подсъдност, той правилно и напълно законосъобразно е прекратил пред себе си процеса и е възложил разрешаването на казуса на районния съд, който е родово и местно компетентен за това(Сливенския районен съд).

Предприетото процесуално действие изцяло съответства на визираното в хипотезата на чл.7,ал.2 от ЗОДОВ нормативно указание по спора да се произнесе най-близко намиращия се по териториален признак до първоначално сезирания, родово компетентен за разрешаването на казуса съд.

Предвид горните разсъждения, АС-Бургас намира обжалваното определение за правилно и счита, че следва да остави без уважение подадената против него частна жалба.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. П., пребиваващ понастоящем в затвора в гр.Стара Загора, подадена против Определение № 665/28.10.2025 г., постановено по гр.дело № 279/2025г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500450 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано на основание чл.121 от ГПК, по частната жалба на И. Г. П., пребиваващ понастоящем в затвора в гр.Стара Загора, като изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Определение № 665/28.10.2025 г., постановено по гр.дело № 279/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и на основание чл.104, т.4 ГПК и последното е изпратено по компетентност на Районен съд – Сливен.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора.

В частната жалба се поддържа, че съобразно общата цена на предявените искове, възлизаща на сумата от 30 000 лв., делото подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция, предвид императивната разпоредба на чл.104,т.4 от ГПК, определяща по този начин родовата подсъдност на граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв.

Страната намира, че ненадлежното изпращане на делото на некомпетентен съд би стеснило и намалило съдебната й защита в исковото производство.

1

Ответникът по настоящото производство- РС-Нова Загора, редовно уведомен за обжалването, не е представил отговор в дадения от съда срок.

Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

При разглеждането й по същество, за да се произнесе, АС-Бургас приема за установено следното: