Акт № 480 от 16.11.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- 52/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. Гоце Делчев, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20261220100052 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Т. Н. Х. от.
Гоце Делчев, обл.Благоевград против „К.“ ООД, гр. Х.
След допъснато изменение на иска, се предявяват следните искания:
Моля да ни призовете с „К.“ ООД, ЕИК ********** на съд и след като се убедите в основателността на изложените от мен обстоятелства, да обявите за нищожни клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, по Договор за потребителски кредит № ******* на ********* г. и да осъдите ответника да заплати на доверителката ми Т. Н. Х., ЕГН ********** над дадената сума.
Моля да ОСЪДИТЕ „К.“ ООД, ЕИК *******да заплати сумата от ********* лв (*************** лева) в евровата им равностойност на доверителката ми Т. Н. Х., ЕГН **********, представляваща надплатена сума над изтеглената главница, получена без основание по Договор за потребителски кредит № ********* от *********** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Алтернативно (всъщност евентуално, както се установява от начина 1 му на формулиране и съобразно молба вх. № 1512 от 16.02.2026 г.), в случай, че не признаете договора за кредит за недействителен, Моля, да обявите за нищожни клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, по Договор за потребителски кредит № ******* на ********** г. и да осъдите ответника да й заплати сумата от******** лв (*******************) в евровата равностойност, представляваща заплатена неустойка получена без основание.
Иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сторените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че на ******* г. между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит с номер на договора **********. По силата на договора й е отпуснат кредит в размер от******* лева, при ГПР 49.89% и договорна лихва в размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден е в размер на 0,11%. Кредитът следвало да се изплати на 13 месечни погасителни вноски от по******* лева, от които първата дължима на ********* г. и последната – на ********* г. Подлежащата на плащане от ищцата сума е ********* лева. Ищцата счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът за кредит, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част. Счита, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка от месечните погасителни вноски. В погасителния план дължимите вноски не са разбити на главница, лихви и неустойка. Съгласно договора е задължена да предостави едно от следните алтернативни обезпечения: гаранти - две физически лица, залог върху движима вещ, банкова гаранция, първа по ред ипотека. При непредставяне на обезпечение дължи неустойка, едностранно определена от заемодателя.
Счита, че възможността за избор между алтернативните опции е привидна и истинската цел е да не бъде изпълнено условието за предоставяне на обезпечение и потребителят да заплати неустойка. Поставените изисквания са невъзможни за изпълнение от масовия потребител на „бързи кредити“ и целта им е да не бъдат изпълнени, за да бъде задължен потребителя да заплаща неустойка. Макар ищцата да е изпълнявала стриктно задълженията си по 2 договора зазаем, е задължена да заплаща неустойка, която излиза извън обезщетителните цели. Същата е нищожна по аргумент от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В договора е посочено само цифрово изражение на ГПР, в противоречие с целите на чл.11, т.10 от ЗПК. Размерът му е по-голям от ГЛП и не става ясно какво друго включва. Отделно разходите за неустойка не са включени в ГПР в нарушение на чл.19, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и се заобикаля разпоредбата а чл.19, ал.4 ЗПК. Максималния размер на договорната лихва по необезпечените кредити не може да надвишава три пъти законната лихва, а по обезпечените – два пъти, поради което уговорения ГЛП от 35% противоречи на добрите нрави. Поради изложеното предявява настоящите искове.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.10, чл.10а, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. чл.143 ЗЗП, чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответника изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че страните са били в договорни отношения по силата на договор за заем №*******, в който е предвидено предоставяне на обезпечение. Издал е в полза на „К.“ ООД ценна книга и не е предоставил гарант. Заемателя се е запознала с погасителния план с включени месечни вноски, в зависимост от предоставените обезпечения, запознала се е и с Общите условия, неразделна част от договора. Към момента на подаване на исковата молба, Т. Х. е заплатила по договора сума в общ размер на ***** лв, поради което възразяват по отношение размера на иска. ГПР по заема е в размер на 48,069 %. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България (Постановление № 426 на МС от 18.12.2024 г.). В разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР и той е изцяло в императивно определената законодателна рамка. В тази връзка следва да се отбележи, че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита.
Условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са ясни, индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя и 3 тя е преценила икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка. С конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема и конкретния й размер не е бланкетна клауза. Периодичният начин на плащането не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи поради липсата на надлежно обезпечение и основанието за нейното начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за забава.
При преценка за нищожност на неустойката следва да се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай. Неизпълнение на задължението на ищецът предложеното и обещано от нея надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не. Поради това считат, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъобразна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави. Отделно от това договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Това е възможност от която ищецът не се е възползвал своевременно, а е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. С оглед на изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.3.3, чл.8, чл.12 от процесния договор, чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към него, чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД и Постановление № 426 на МС от 18.12.2024 г.
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:
Установява се от представените доказателства, а и не се спори от страните, че на ******** г., между „К.“ ООД, в качеството на кредитор и Т. Н.
Х. е сключен Договор за паричен заем № ******. С договора за кредит, заемодателя се задължил да предостави на ищцата в заем сума от 3000 лева, а заемателя се задължила да върне главницата, ведно с договорна лихва. В чл.4, ал.1 от договора за заем е предвидено, че с подписването му Х. удостоверява, 4 че е получила заемната сума в размер на ****** лева.
С чл.6 , ал.1 от договора, страните се съгласили, че договорът следва да бъде обезпечен, а с т. 4 от чл.6, ал.1, обезпечението е конкретизирано като представяне на ценна книга, издадена в полза на заемодателя. кредита да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от процесния договор при непредставяне на гаранция по чл.6 в тридневен срок от сключване на договора, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на ***** лева, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителния план към договора.
По договора е назначена съдебно – счетоводна експертиза, според заключението на която размерът на отпуснатата и усвоена главница по Договор за потребителски кредит №**** от **** г., сключен между „К. ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е ******лв. *****лева).
Размерът на договорната лихва по Договор за потребителски кредит №*****от ***** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т.
Н. Х., в качеството й на кредитополучател е 3.330% на месец или *****лв.
(*************) за целия период на договора.
Размерът на начислената неустойка по Договор за потребителски кредит №******* от ******** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е ******* лв.
(************).
Размерът на годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит №****** от **** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е 48.069% (четиридесет и осем цяло нула шестдесет и девет хилядни процента).
Размерът на погасената сума по главница по Договор за потребителски кредит №*****от ***** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е ***лв (***лева).
Размерът на погасената сума по лихва по Договор за потребителски кредит №**** от ***** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е ******* лв (*****************).
5
Размерът на погасената сума по неустойка по Договор за потребителски кредит №****** от ********* г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател е ***** лв **************************).
Размерът на ГПР по Договор за потребителски кредит №****** от **** г., сключен между „К.“ ООД, в качеството си на кредитор и Т. Н. Х., в качеството й на кредитополучател, като се вземе предвид начислената сума по неустойка е 264.521% (двеста шестдесет и четири цяло петстотин двадесет и една хилядни процента).
Съдът намира, че вещото лице отговаря пълно и точно на поставените въпроси, поради което кредитира заключението изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу надлежни ответници.
Разглеждайки предявените искове по същество, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото документи, че на ***** г., между „К. ООД, в качеството на кредитор и Т. Н. Х. е сключен Договор за паричен заем № ****8 С договора за кредит, ищцовото дружество се задължило да предостави на ищцата в заем сума от *** лева, а от своя страна тя се задължила да върне главницата, ведно с договорна лихва. В чл.4, ал.1 от договора за заем е предвидено, че с подписването му Х. удостоверява, че е получила заемната сума в размер на ****8 лева.
Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edf3d487-dad2-4120-8416-b383e77aae18