Решение № 396 от 18.05.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Добрич, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Неделчева при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от М. Неделчева Гражданско дело №

20223230100464 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. В., ЕГН ********** и С. К. В., ЕГН **********, двамата съпрузи от гр.Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК-Добрич, със съдебен адрес: гр.Добрич, ул. **** срещу М. К. К., ЕГН **********, С. М.

У., ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес: гр.Добрич, ***, Г. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес: гр. Добрич, ***. Главният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор №***, находящ се в ***, целият с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д-696/26.05.2006г. на Началника на СГКК-Добрич, при граници и съседи на имота: №***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, от която площ – 392 кв.м., процесните 53 кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, като въпросните 53 кв.м. са придобити от ищците на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №175, том І, рег. №2970, дело №162/15.04.2016г. на нотариус Д. Б., вписан с рег. №535 в НК, с район на действие – РС Добрич, съответно вписан под №19, том VІІІ, дело №1369/2016г. в СВ-Добрич, отделно от горното, ищците са заявили и иск в условията на евентуалност /ако съдът отхвърли главния иск/, който е с правно основание чл.79 от ЗС - съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор №***, находящ се в ***, целият с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д-696/26.05.2006г. на Началника на СГККДобрич, при граници и съседи на имота: №***, ***, ***, 1

***, ***, ***, ***, от която площ – 392 кв.м., процесните 53 кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, на основание давностно владение, което праводателите на ищците и те са упражнявали непрекъснато и несмущавано от 18.10.2008г. до сега.

В ИМ се излага следното: На 15.04.2016 г. нот.акт № 175, том I, рег. № 2970, дело № 162 от 2016г. на нотариус Д.Б., вписан под №535 в регистъра на НК, К. И. С. е продала на В. С.

В. „дворно място с незастроена площ от 53 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м., с указани в нотариалния акт граници, като процесните 53 кв.м. представлявали незастроено място с дължина по западната граница 12м. и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87м.

Въпросните 53 кв.м, праводателката на ищците е придобила през 2013г с нотариалне акт за даР.е от родителите си С. К.а И. и И. И. И., а те от своя страна са ги закупили през 2008г от ответника М. К. К. с договор за покупко-продажба, обективирана в нот акт №113, том 24, дело №7478 от 08.10.2008г, вписав н СВп-Добрич.

В т.2 на горепосочения нот. акт, категорично ставало ясно, че волята на страните, предмет на продажбата са били 53 кв.м. незастроено дворно място. Такъв бил предмета и на последващата прехвърлителна сделка – даР.е от 2013г, респ и на прехвърлителната сделка, с която ищците са придобили имота.

От датата на придобиванена имота – 08.10.2008г до момента на подаване на исковата молба, единствено праводателите на ищците, а впоследствие и те самите, са владяли и стопанисвали процесните 53 кв.м от недвижимия имот, необезпокоявани от никого и без оспорване на владението им върху тази незастроена идеална част от дв. място, до момента /2020г./, в който ответниците по настоящото дело не предявили срещу сем. В.и иск с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС, по който било образувано гр. д. №2308/2020г по описа на ДРС.

Поради оспорването от ответниците на владяните от ищците 53 кв.м. в ид.ч. от цялото дворно място с площ от 392 кв.м., В.и предявили настоящия иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, като молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, обективирана в нот. акт №175, том І, рег.

№2970, дело №162/15.04.2016г. на нотариус Д. Б., вписан с рег. №535 в НК, с район на действие – РС Добрич, съответно вписан под №19, том VІІІ, дело №1369/2016г. в СВДобрич върху процесните 53 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 6366 в квартал 215, парцел ХVІІІ по КККР на град Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-08-Д696/26.05.2006г. на Началника на СГКК-Добрич, при граници и съседи на имота:

№***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, от които 392 кв.м., процесните 53 кв.м. в ид.ч. са незастроено място с дължина по западната граница 12 метра и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87 метра, а в условия на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск, ищците молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че въпросните 53 кв.м. в ид.ч. са придобити от сем. В.и по давносто владение, което праводателите им и ищците са упражнявали непрекъснато и несмущавано от 08.10.2008г до сега.

ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответната страна е изпратила отговор на исковата молба, като всички оспорват по основание исковете /главен и евентуален/, молят за отхвърлянето им, твърдейки, че претенциите са неоснователни и недоказани. Излагат съображения, че цитирания нот. акт от 2016г. е нищожен в частта, в 2 която продавачът е продал на ищците 53 кв.м. незастроено дворно място, поради това, че продавачът е притежавал 88 кв.м., от които: 51 кв.м. са ½ ид.ч. от застроената жилищна сграда с идентификатор *** и 35 кв.м., прилежащи към гаража му и незастроената площ е само 2 кв.м., с която той е можел да се разпорежда. Така, от гореизложеното следвало, че ищците били собственици на 51 кв.м. застроена площ и 2 кв.м.

- незастроена. Този факт бил установен и със съдебно решение №208/15.12.2021г. по в. гр. д.

№511/2021г. по описа на ДОС. Претендират стоР.те съдебни разноски.

Ответната страна оспорва по основание и евентуалния иск, като твърди, че не били налице законовите предпоставки за придобиване по давност на процесните 53 кв.м. незастроена площ.

Ответниците са предявили насрещна искова молба с правно основание чл.109 от ЗС, като молят съдът да осъди ответниците В. В. и С. В. да преустановят следните действия, с които пречат на ищците да ползват нормално и по предназначение имота си, а именно:

Да премахнат мивката, изградена в дворното място, определено за ползване от М. и С.

К.и, намираща се в непосредствена близост до терасата им;

Да премахнат незаконно изградената ограда на западната граница на имота /към улицата/ и двуметрова масивна, плътна ограда на северната граница на имота;

Да махнат своите движими вещи – барбекю, люлка и чадър от общата им пътека;

Да махнат дървата за огрев от общото на страните стълбище и да престанат да го ползват като склад;

Да премахнат ел. инсталация и осветителни тела в дворното място, определено за ползване от ищците по насрещната искова молба;

Да премахнат видео камерите, монтирани по фасадата на жилищната сграда /с обхват на почти цялото празно дворно място/.

Съдът е разпоредил да се изпратят на ответниците по насрещната ИМ преписи, ведно с приложенията, като им е указал правото на отговор в 1-мес. срок от получаването и. Така, в дадения срок е депозиран отговор, в който В. В. и С. В. са заявили, че оспорват исковите претенции и ги считат за неоснователни, оспорват изложените обстоятелства. Сочат, че исковата молба била нередовна, защото не е събрана държавна такса по всеки един от исковете, както и не било уточнено от ищците по насрещните искове, по какъв начин движимите вещи, които желаят да бъдат премахнати им пречели да ползват имота в пълен обем от притежаваното от тях право на собственост.

Между страните многократно били водени разговори за ползването на дворното място, но без успех и позитивен резултат. Така, например ел. инсталацията била прокарана от ответниците подземно под бетонната настилка, а по фасадата на сградата и оградата нямало видими кабели. Отделно от това, осветителните тела били тип „фенери“ и били монтирани на подовата бетонна настилка, така, че нямало как да осветяват вечер прозорците на първите двама ищци, а третия и четвъртия ответник нямали в собственост сграда с прозорци, които да се осветяват от осветителните тела.

При изграждане на мивката, В.и изградили подземна отводнителна система, поставили водомер с отделна партида на тяхно име и били спазили всички санитарно-хигиенни норми.

Водата ползвали за поливане на цветя и за миене на колата си пред улицата /винаги с маркуч/, поради което нямало как и откъде да се разнася миризма от мивката.

В нито една част от фасадата на сградата нямало монтирани камери за видеонаблюдение. Една камера била поставена на парапета на терасата на В.и, с цел – опазване на автомобила им, който паркирали на улицата, тъй-като К.и отказвали да им предоставят ключ за входните порти, на които сложили катинар. Втората камера била сложена над входната врата на апартамента на В.и и тя имала вътрешен изглед към стълбището.

3

Оспорва се твърдението на ищците, че ответниците по насрещните искове ползвали общото стълбище за склад за дърва. Те били сложени на двора, който е за общо ползване от всички и не пречели на другите съсобственици.

Оградата, изградена от В.и не била незаконна, напротив, налице били необходимите за нея строителни книжа. Старата ограда, като много стара, била опасна за преминаващите покрай нея и загрозявала облика на имота. Ответниците предложили на К.и да я подменят и им показали на снимка точно определен вид/модел, но последните заявили, че нямат финансови средства да участват и тогава В.и сами със свои пари я изградили.

Барбекюто и люлката не били трайно закрепени за земята и В.и ги съхранявали на определено място и те не пречели на ищците по никакъв начин. От барбекюто обаче, което К.и ползвали в двора, димът влизал в прозорците на В.и, отделно, те търпяли и миризмите от гълъби и др. животни, които съседите им гледали в имота и пр.

К.и правели често забележки на ответниците, че детето им плачело, че при чистене с прахосмукачка се вдигал шум, че трябвало да внимават, как вървят в жилището си и т.н., защото всичко това ги притеснявало и пр.

Всичко изложено в насрещната искова молба не установявало препятстване на упражняване на вещното право на ищците в съсобствения имот, поради което исковете по чл.109 от ЗС били неоснователни и недоказани и следвало да се отхвърлят като такива.

Съдът, като събрази доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.

12 ГПК, намира следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.

Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е процесуален ред за защита на вещни права, при който ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че е титуляр на спорното право, в случая на право на собственост върху 53 кв.м. в ид.ч. незастроено място, представляващо част от цялото дворно място с площ от 392 кв.м.