Решение № 732 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1780/2025
- Вид
- Решение № 732
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 и 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 и 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 732 гр. П., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330201780 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-000780 от 19.02.2025г. издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция“, с което на Л. Т. К. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К., се явява лично в съдебно заседание и чрез **** адв.
С. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че е невъзможно колата му да вдигне отчетената от техническото средство скорост на конкретния пътен участък. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна - **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция“ - редовно уведомена за насроченото открито съдебно заседание не изпрати представител. Депозира становище, с което оспорва подадената жалба и пожела потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото е налице разписка за връчването на обжалваното наказателно постановление. Произтича от заинтересовано лице и е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Наказващият орган е приел следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Л. Т. К. е бил санкциониран за това, че на 25.01.2025г. в 09:38 часа в гр.П., на ул. „К.ш.“, срещу № 21, с посока на движение от север към юг, с автоматизирано техническо средство /АТСС/ - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникация тип „CELERITAS MVD 2020“ било установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Фолксваген Пoло 1.4 ТДИ“ с рег. № ****. При разрешена за населено място скорост 50 км/ч., АТСС измерило скорост на движение на л. а. „Фолксваген Пoло“ с рег. № **** – 106,56 км/ч., като превишаването на максимално допустимата скорост от автомобила била 53 км/ч. При обработка на заснените данни в ОДМВР гр.П., сектор Пътна полиция от служител на сектора било установено извършеното нарушение посочено по-горе, както и собственика на моторното превозно средство в лицето на жалбоподателя Л. К.. При справка в информационните масиви на сектора (справка нарушител/водач) било установено, че жалбоподателя нямал никакви други нарушения на ЗДвП до този момент.
На 06.02.2025г. жалбоподателят Л. К. саморъчно попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, с която декларирал, че на дата 25.01.2025г. около 09:38 часа той е управлявал процесното МПС в гр.П., на ул. „К.ш.“, срещу № 21.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС, което наказание изключва издаването на ЕФ, поради което на 07.02.2025г., от полицейския служител З. Н. Г., на длъжност полицейски инспектор в с-р „ПП“ бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 3589567/07.02.2025г. за това, че на 25.01.2025г. около 09:38 часа в гр.П., на ул. „К.ш.“, срещу № 21 с посока на движение от север към юг като собственик на „Фолксваген Пoло“ с рег. № **** е извършил следното нарушение: Управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Пoло 1.4 ТДИ“ с рег. № **** със скорост от 106,56 км/ч при въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч.
Отчетен толеранс - 3% на измерената скорост. Наказуемо превишение 53 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство „CELERITAS MVD 2020“ и фиксирано в снимков материал № 016240.
Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без вписване на възражения или обяснения в предвидената за това част от акта. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен на жалбоподателя препис от него, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения/обяснения от жалбоподателя относно съставения АУАН и посоченото в него административно нарушение по ЗДвП.
Наказващият орган приел, че водачът е превишил разрешената максимална скорост в населено място и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му наложил административно наказание Глоба в размер на 700 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
2
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят З. Н. Г., който поддържа така съставения от него АУАН. В допълнение сочи, че техническото средство „CELERITAS MVD 2020“ снима над 40-я метър от разположението му, но ако в обсега на действие на АТСС има МПС, без поставена предна регистрационна табела, като например мотоциклет то този обект няма как да бъде идентифициран и макар да е прихванат от техническото средство номерът му няма да бъде разпознат.
Показанията на св. Г. се подкрепят и от неговия колега свидетелят Д.
Нарцисов М., който разяснява процедурата по настройване и действие на техническото средство, като свидетелят също сочи, че ако в обсега на действие на камерата има едновременно лек автомобил и мотоциклет, ако движението им е в режим на приближаване дори мотоциклетът да се движи с превишена скорост номерът му не може да бъде заснет. Свидетелят заявява също, че на една от представените снимки няма поставен знак „+“ върху лек автомобил „Фолксваген Пoло 1.4 ТДИ“ с рег. № *****, с което да се удостоверява, че той превишил скоростта, като свидетелят не може да обясни причината за това и дали проблемът е в техническото средство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, подкрепени изцяло и в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число снимкови изображения, протокол за използване на АТСС на 25.01.2025г. с рег.№ 1030р-1933/27.01.2025г. и фотоснимка на АТСС, писмо вх. /изх. № 20-00-77-1/12.09.2024 г. на БИМ и копие на извадка от Регистър на одобрените типове средства за измерване, че използваното автоматизирано техническо средство тип "Celeritas MVD 2020" е одобрен тип, Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. на система за измерване на скорост, тип "CELERITAS MVD 2020" за периода 17.10.2024 г. – 17.10.2024 г., справка за собственици на МПС, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министър на вътрешните работи, Ръководство на администратора за работа с техническо средство за контрол на скоростта.
Според настоящия състав са налице основания обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, поради следните причини:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложената към материалите на делото Заповед № 8121-з-1632/2.12.2021 на министъра на вътрешните работи.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената 3 част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация.
Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.
На следващо място, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, като последното наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото писмо с вх. /изх. № 20-00-77-1/12.09.2024 г. на БИМ и копие на извадка от Регистър на одобрените типове средства за измерване и Протокол № 145-СГИСИС/17.10.2024 г. на система за измерване на скорост.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на АТСС, от който е видно, че същото е било разположено на бул. „К.ш.“ срещу № 21, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за времето от 08:00 часа до 14:00 часа на 25.01.2025 г.
Видно от представената фотоснимка, на която е заснет „Фолксваген Пoло“ с рег. № **** и декларацията по чл.188 от ЗДвП няма спор, че на 25.01.2025г., в 09:38 часа в гр.П., той се е намирал на ул. „К.ш.“, срещу № 21 с посока на движение от север към юг, но в случая, по делото не може да се направи обоснован и категоричен извод, че скоростта от 106,56 км/ч е била скоростта на движение на процесния лек автомобил, на чийто водач е ангажирана административно-наказателната отговорност, а не скоростта на движение на друго МПС. Това е така, тъй като в приложеното по делото „Ръководство на администратора за работа с техническо средство за контрол на скоростта“ е посочено, че в случай на едновременно движение на две или повече МПС-та и при разминаване, превозното средство, превишило допустимата максимална скорост е отбелязано с маркировка (зелен кръст) на доказателствената снимка. В хода на съдебното производство са изискани служебно всички налични снимки от процесното нарушение като на една от тях /лист 31 от делото/ е видно, че маркировката (зелен кръст) изобщо липсва, а това не може да обуслови абсолютната сигурност на измерването.
Също така от самата инструкция става ясно, че техническото средство работи на принципа на доплеровия ефект, а именно на базата на излъчвани 4 или отразени светлинни вълни от превозното средство, като камерата измерва промяната в честотата им. В случая обаче от снимка на лист 31 по делото, както се посочи, се вижда, че от една страна върху л.а. „Фолксваген Пoло“ с рег. № **** задължителната маркировка липсва, тоест не е било засечено от АТСС, а същевременно в близост до него се намират още един автомобил и един мотоциклет, като последният е позициониран по-напред от автомобила на жалбоподателя, като от тук не може да се направи безспорен извод, че АТСС е прихванало точно л.а. с рег. № ****, а не мотора пред него. В тази връзка от показанията на актосъставителя и св. М. се установи и че камерата когато е в режим на приближаващи МПС-та не може да заснеме тези, които нямат предна регистрационна табела, както е при моторите, но отчита скоростта им. А в случая в близост до МПС с рег. № ****, както се посочи, е позициониран мотор като видно от снимките той се намира пред автомобила на жалбоподателя и разстоянието между тях се увеличава, което се потвърждава и от свидетеля М., като от тук е налице съмнение дали скоростта, която е отчело техчническото средство не е била на мотора, който обаче не е бил заснет, тъй като няма предна регистрационна табела. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в конкретиката на настоящия казус не се доказа по безспорен начин извършването на нарушението. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя, което е основен принцип в НПК.